Форум - MTB-BG.com

did написа:Пишете обширно мотивационно писмо и мислете виц. Без тези попълнени полета, никой няма да бъде приет, без значение дали е участвал досега.

"НОСЕТЕ СИ ХАВЛИИ И ПЛАНИНСКИ БЕГАЧИ!
(И репелент за Мечки)
Има неща, които се помнят за цял живот.
Някои казват, че това са първата целувка, първата любов например. Аз тях не съм сигурен дали си ги спомням, трябва да се замисля. Обаче първото лично съобщение от Наката във форума MTB-BG със заглавие „karane” си го спомням ясно. Спомням си и сърдечната импровизирана покана с начертан маршрути и предупреждение със символ череп и кости „Внимание дълъг участък без кръчми“
Спомням си сякаш беше вчера, как пътувайки с Вальо във влака към Пловдив от някъде по радиото се чуваха извънредни новини във връзка обявеното бедствено положение заради дъждовете в Пловдив и региона. А ние отивахме за 4 дни да караме колела в Родопите. Тръпката... Пътуването на самоход от Асеновград до Нареченски, ден преди събитието. Качамакът, който ядохме на Бачково, вир вода и треперещи от студ. Дори си го спомням как изглеждаше, не ми трябва снимка. Това беше най-вкусният качамак който съм ял някога! (с изключение на качамакът с пръжки на Наката).
Много вода изтече от тогава, но тези както и други моменти изживяни в една наистина по-добра вселена ще ги помня цял живот. Както след първата целувка следват още много и човек не помни абсолютно всички, така и след първата пътека изживяна в Перпендикулярна вселна, последваха още много. Но първата – тази до с. Косово ще я помня завинаги. Още много спомени нахлуват в главата ми топлейки душата ми и карайки ме да се усмихвам пред монитора и ако споделя тук дори половината ще стане прекалено дълго. Ще се радвам и тази година отново край огъня да се връщам към тях в приятната комопания на другите участници.
Казват, че любовта била болест и хората били готови да направят почти всичко в името и. Човек, който не се е сблъсквал с нея не вярва. Но когато някъде около третата вселена, работодателя ми твърдо отказваше да ми даде отпуск и с това да осуети единствената среща през годината с любовта ми, аз бях готов да напусна работа или просто да замина за Родопите, независомо от обстоятелствата, разбрах, че това наистина не са просто празни приказки.
Когато някой ме попита, за Перпендикулярна вселена, просто се усмихвам и знам, че каквото и да му кажа, няма как да му я опиша и представя така, че да усети тръпката. Човек, който не е участвал в Перпендикулярна вселена, няма как да разбере, че това не е просто каране на планински велосипеди 5 дни в Родопите в приятна компания. Нещо много повече, изживяване, което не може да се опише визуално и вербално, трябва да се усети, нещо като любовта...

TheAnimal написа:Аз не мого да разбера, защо някои хора не могат да разберат значението на това изречение: "Маршрутът е ТЕЖЪК!"

outfaced написа:Aбе то не всеки знае какво е родопско равно ... особено в комбинация с липса на кръчми

overjoyed написа:аз пък си мислех, че това е някакъв майтап с мотивационното писмо и вица, макар че бях предупредена, че сама трябва да попълня заявката и дори ми се обадиха в 20ч. да ми напомнят ... това, което написах е незадоволително и сега се чудя, дали приемате нови мотивационни писма

TheAnimal написа:Възбудете ме малко, за да ви платя.