Форум - MTB-BG.com

Кажете вкусно ли беше, къде беше пресолено, покажете с фотота как го видяхте.

След всяко ПВ стигам до един извод:" Улеснявайки си живота, в никакъв случай не ставаме по-добри". След тези пет дни, съм доста по-добър.

Благодаря за топлото посрещане и соленото изпращане. Сиренцето от обяд ме пали на бира и си сипах по повода. Дори още не съм се къпала, ама вече свикнах.
Снимки много малко правих и повечето ги качих във фейса. Малко са, но със стар телефон...толкова.
С мъка си тръгвам от Родопите, разбирате ме защо... Завиждам ви много на пловдивчани, че сте толкова близо до тази магия.

Пак беше много хубаво, въпреки че за мен тази ПВ се оказа най-каръшката... ама здраве да е, бели кахъри.
Ще се пробвам тази година да опиша преживяното в статия (началото го измислих още през втория ден, ма то туй е лесното) и по този повод искам да отправя следното предупреждение: възнамерявам да „крада“ снимки от всеки участник, който ги сподели тук и който не е написал изрично, че има нещо против. Вярно, малко „грубиянски“ подход, ама така е най-лесно откъм пестене на време. Аз самият направих малко снимки, защото широкият обектив на компактния ми апарат е развален и снимах само с телето, а то ограничава кръгозора, уви! Утре ще гледам какво се е запечатало и тия дни ще пусна албум в галерията.

Леп, сирьене, думатиту, мАсло и чубричка ... най-добрия край от 12-те ПУ-та до сега

Най-добрата ВСЕЛЕНА до сега!!!!
Благодаря Ви за тези незабравими пет дена и най-вече за последната вечер.
Никога не бях се топлил на огън, докато ме вали дъжд, беше супер яко!!!!
Специални благодарности на байкърският Прометей - Тодор БДЖ, мноооооого бири ще трябва да те черпим

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Както винаги - прекарах си незабравимо. Благодаря на организаторите
Снимки: https://photos.app.goo.gl/21pSmhFve79WJJ2x7

kolaboratsionist написа:Снимки: https://photos.app.goo.gl/21pSmhFve79WJJ2x7

Най-накрая и аз да видя къде сте карали

Наистина страхотни снимки. "Откраднах" си няколко.
Какво да кажа... чудесно и неповторимо преживяване както винаги. Хубави пътеки за каране, невероятни гледки, атмосфера, която не може да се опише с думи, а трябва да се преживее, сърдечни срещи със стари приятели, запознанство с нови. Перпендикулярната е станала съществена част от живота ми през всички тези години. Споменът за преживяванията топли в зимните дни и предизвиква усмивки на лицето ми, очакването за поредните приключения ме кара да тръпна нетърпеливо в началото на всяко лято.
Винаги мога да отида да карам колело в Родопите, но някак си знам, че извън Перпендикулярната просто няма да е същото. Изобщо няма да е същото
Затова ще се радвам, ако и за в бъдеще можем да се срещаме заедно някъде в сърцето на Родопите и да караме, бутаме, да зъзнем от дъжд и студ или да се потим от жега, да се чудим къде е камионът, да разказваме вицове край огъня и прочие и прочие. Все едни такива наглед прости нещица, които обаче по някакъв странен начин наистина успяват да ни пренесат в някаква друга Перпендикулярна вселена.

Поредно епично за сетивата и душата изживяване. Не може да се разкаже, трябва да се изживее и вдиша на място. Абе всъщност може да се разкаже, даже имам толкооова матр'ял, ама не ми се ще - каквото се случва в Родопите, си остава предимно в Родопите. Затова така и не седнах да пиша дълъг пътепис още след първото ми ПВ. Усетих го много лично и съкровено, за да разказвам в подробности навън. Посветените ще ме разберат Радвам се и съм благодарен на Крива Спица, че ми дават възможност да прекрачвам всяка година за пет дни в един по-добър и паралелен вълшебен свят, в който хората сме добри и прекрасни, луди и забавни, искрени, смееещи се и радващи се и играещи като малки деца на детската площадка, в пълна хармония с природата.
Перпендикулярна вселена са едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.
Всеки ден има неща и случки, които ако не ги участваш, видиш и чуеш на живо, не можеш да си сигурен, че са възможни да бъдат случени на живо.
Това е магия. Петдневна байк-шоу-природна нирвана.

След толкова много хвалебствия, не мога да не се включа с малко градивна (надявам се) критика.

Да започна с похвалите:

• Посрещането (и изпращането) с хляб, масло и шарена сол - вкуснооо!
• Пътеките
• Ягодите на втория ден
• Ягодите на третия ден
• Превозването с лодки - придаде приключенски дъх, приятна отмора от колоезденето
• Успешното провеждане на толкова мащабно мероприятие, свързано несъмнено с големи главоболия
• Изпращането с хляб, масло, шарена сол и сирене

А сега нещата, които биха могли да бъдат и по-добре (disclaimer: необвързващо лично мнение):

• Маркировката беше по-трудна за следване от предишните издания, на които съм участвал
• Завърна се елементът бутане/носене, който беше много удачно минимизиран в издание №10 и №11. Лично аз бих предпочел удвояване дължината на изкачването, ако мога да го измина без да слизам от колелото. Вярно е, че бутането по кози пътеки има своя чар, но на моменти (особено в четвъртия ден) изглеждаше леко самоцелно. Освен това не всички са във физическа форма, достатъчна за да осигури преминаването на някои от местата
• На моменти организаторите даваха противоречащи си информации - например в ден 3, когато се уточняваше мястото за лагера. Би било добре първо да се разберат помежду си и едва тогава да информират участниците за окончателния избран вариант на действие. Освен това е хубаво да има някой официален "рупор", който да оповестява това, защото иначе започваме да се чудим на кого да вярваме, което е доста объркващо
• Липсата на представител на организаторите на лагер 4, липсата на камиона с багажа и липсата на всякаква официална информация беше доста стресово. Ясно е, че понякога непредвидени обстоятелства създават неприятности, но навременното информиране за това какво следва да се прави, къде все пак ще се спи, кога (и дали) ще дойде багажът - никак няма да са излишни и ще предотвратят разцепването на групата да се спасява кой както може (което се случи). При това лошите атмосферни условия не бяха никаква изненада, тъй като прогнозата от седмица по-рано недвусмислено обещаваше проливни дъждове точно в този ден - т.е. запасните варианти биха могли да се съгласуват предварително
• Предполагам, че горните две точки могат да се обединят в една по-обширна - да се подобри комуникацията между организаторите и участниците и да се създаде нещо като "официален" канал, на който може да се довери човек, без да се опасява, че час по-късно някой друг ще му каже точно обратното на това, което е чул по-рано.

Надявам се да се видя с повечето от вас на издание №13

Марто
Заради такива мнения е темата, не да си фалим леба.

... и още нещо. Ако може вече да не допускате джипове на участници на самите лагери. Който иска да ходи из балкана с коли, ок, но не на ПВ-то. Има си камион. Или да ги паркира далеч, далеч, поне на 300 метра от бивака и да не загрозява гледките и усещането с ламарини, изгорели газове, палене и тракане на двигатели, фарове по никое време и т.н. Не връзвам мероприятието по никакъв начин с автомобили на байкъри из биваците до палатките.

Exorcist написа:... и още нещо. Ако може вече да не допускате джипове на участници на самите лагери. Който иска да ходи из балкана с коли, ок, но не на ПВ-то. Има си камион. Или да ги паркира далеч, далеч, поне на 300 метра от бивака и да не загрозява гледките и усещането с ламарини, изгорели газове, палене и тракане на двигатели, фарове по никое време и т.н. Не връзвам мероприятието по никакъв начин с автомобили на байкъри из биваците до палатките.

Разбирам аргументите ти, но за някои непредвидени ситуации наличието на един-две алтернативни средства за предвижване могат да се окажат много полезни - например, контузен или болен участник. И ето, ако такива хора четат сега, вече ще знаят да гарират возилото по-деликатно, встрани и в храстите

Допълнителните возила волю-неволю винаги са ставали част от организацията. Така беше и сега. Само с камион не става.

Exorcist написа:... и още нещо. Ако може вече да не допускате джипове на участници на самите лагери. Който иска да ходи из балкана с коли, ок, но не на ПВ-то. Има си камион. Или да ги паркира далеч, далеч, поне на 300 метра от бивака и да не загрозява гледките и усещането с ламарини, изгорели газове, палене и тракане на двигатели, фарове по никое време и т.н. Не връзвам мероприятието по никакъв начин с автомобили на байкъри из биваците до палатките.

Въпросния случай, е свалянате на колегата с глезена по нощите, ако си го изпуснал, това е причината да трака дизел по нощите. На Пешо му прави чест за жеста.

Ето малко от моите впечатления:

Плюсове спрямо други издания:
- Посрещането и изпращането, както и ягодите ми допаднаха много повече от тематично свързаните изненади от други издания. Да - боба, рибата и другите винаги са били на много високо ниво, но някак си предпочитам да ни изненадате с едни гайди или нещо леко като ягодите тази година.
- Преминаването по обяд през населени места с кръчми като Девин, Селча и Фотиново, или подготвени хижи като х. Персенк. Знам че не винаги е възможно, но един такъв обяд с време за почивка презарежда много добре, особено ако денят завършва със сериозно изкачване. Това позволява и избягване на най-големите жеги в добра компания с присъствие на потни бирички или кола. Според мен нещо такова си заслужава едни допълнителни 5-6-8 километра (дори поднесено като алтернатива).
- Бонусите тази година! Не карах нито един от тях, но мисля че бяха чудесна възможност за желаещите да карат повече или по-малко. Много добро решение, така че да има за всеки по нещо!
- Разнообразието от пътеки. Отново нещо в което има намесени много фактори, но тази година имаше голямо такова и смятам че мнозина останаха доволни. Коментирали сме го много пъти с други участници и някоя, която ми е била "кому е нужно" - на тях им е харесвала много и обратното, някоя на която съм се изкефил много - е била "хайде без такива". Няма как да огреете всеки вкус през цялото време, но така има чудесен баланс за хората с различни предпочитания, ниво на техниката и възможности като цяло.

Място за подобрение (от моята гледна точка).
- Лагерен огИн. Според мен всеки ден се нуждае от един такъв, защото винаги е водил до яките разговори, събирането на участниците и изобщо огИнчето повдига духа. Става дума за това като организатори предварително да сте избрали някакво място за такъв, а участниците да помагаме за събирането на дърва за него. Вече ако някои искат да си правят друг си е тяхна "грижа".
- Алтернативен маршрут за някои забележителности, когато посещението им е свързано с бутане/носене по наистина тегав терен.
В случая визирам пътеката за водопадите, която имайки предвид наближаващият дъжд успешно пропуснах и се насладих на много приятен черен път с изключително добри гледки - от едно място кажи речи видях къде сме се движили от втория ден по средата до средата на четвъртия, а имайки предвид лесно набраната допълнителна височина, която после спуснахме към Фотиново по черен път, предполагам е криела и интересна пътека. Правили сте го успешно в предишни издания и знам че в повечето случаи няма такава възможност, но в този сякаш беше поднесена на тепсия. Това до някъде се покрива със забележката на Мартото за бутането/носенето, като ПВ10 и ПВ11 са чудесни примери. Честно казано 10 ме беше изплашила със сухата статистика за първия ден, но в последствие се оказа една от най-добре разпределените от към натоварване. Отново с ясното съзнание че има изключително много фактори, които оказват влияние за такава възможност. Отново ще повторя, че разбирам как намирането на такива може да изисква много повече време, но става дума за наистина "готовите" решения.
- Маркировката. Знам че макар привидно елементарно нещо, тя изяжда не малко от бюджета и е до каквото имате под ръка, но според мен отново можете да помислите дали при наличие на два цвята да не ги използвате за ясното отбелязване на бонус трасетата и алтернативите. Макар тази година да беше значително по-малко от предишни издания, затрудненията ми с нея по-скоро бяха свързани с това че не се оглеждах само за червена или за жълта. Това според мен е свързано по-скоро с предварително планиране. Много по-лесно ще е ако знам че днес е само червена и ако има жълта тя е за допълнителна отбивка, или че утре основната е само жълта. В крайна сметка според мен отново си беше на ниво и не ми е създавала някакви сериозни затруднения.
- Не знам до колко е възможно и знам че целта е да няма такива събития, но ако например се случи забавяне на камиона заради препятствие или друга причина - един групов SMS, на оставените във формите за записвания номера, с информация за това ще помогне изключително много. Например на третия ден като разбрах че камиона още не е пристигнал в лагера си полегнах под една шарена сянка в компанията на Щурите, нещо което иначе щях да пропусна, а ако знаех че има препятствие и евентуална смяна на лагера - нямаше да правя последното спускане. Някои от тези събития са непредвидими, но по-добрата комуникация може да помогне много за минимизиране на последствията. Според мен в такива случаи участниците НЕ трябва да се свързват с организаторите, създавайки допълнителни усложнения, защото докато бях в лагера и чакахме развитие чух няколко различни версии и това идваше именно от посоката на комуникация и намесването на участниците докато няма решение, което води до противоречива информация. Ако получим един SMS "Има пречка пред камиона, който е в/близо до лагера да остане там, останалите забавете темпото/изчакайте еди къде си.". Мисля че доста мобилни планове имаха опции за допълнителни 500-1000 "безплатни" SMS-a, а формите за участие са попълнени месеци преди това. Отделно че дори да карам с изключен телефон или да съм бил извън обхват все попадам на вече информирана група.
Но най-лесното е да НЕ давате информация преди да имате крайно, съгласувано решение.

За финал - благодарности за поредното приключение, хареса ми изключително много и се надявам още много пъти да се виждаме покрай него поради един куп приятни причини.

Първо накратко:
Благодаря на Кива спица и на всички участници за това, че заедно помогнахме всички да се пренесем за пореден път в една паралелна вселена, една ПЕРПЕНДИКУЛЯРНА ВСЕЛЕНА! Място където значение има само нашата си "малка" вселена! Другото много точно го е описал Exorcist!



Относно джиповете:
Не хейтвайте нещо полезно колкото и да не е напълно в хармония с всичко. И двата джипа бяха жизнено необходими в различки ситуации... рязане на паднали дървета, превоз на пострадали, доставка на нафта, доставка на ... и други полезности. Специално за Пешо с джипа... ами той се лиши от каране и почивка в името на доброто на всички (а и ме изтърпя)!

Понеже много хора все говорят за маркировката да сподела и аз. Ами като цяло отлична, но ако я гледаш (виждаш). Има обаче една ситуация в която масово (предполагам) пропускаме маркировката и това е по време на спусканията. Просто няма начин като си с адреналин на макс и да гледаш и пътеката и дърветата. Една добра идея е да се ползва примерно спрей и да се шарат камъните. Защото честно ако няма някой спрял случайно на мястото за отбиване съм прелетял всяко отклонение в грешната посока (а и не само аз)!

Относно 13-тата ПВ:
Ами може като американците които нямат 13-ти етаж... просто се кръщава следващата 14-та

За финал пак едно за организатори и участници! Надявам се пак да прекрачим прага на другото измерение заедно!

compira написа:Относно 13-тата ПВ:
Ами може като американците които нямат 13-ти етаж... просто се кръщава следващата 14-та

Ами ако броим и трите Паралелни Вселени, преди да станат Перпендикулярни Вселени, то следващата ще е номер 16 ПВ. Одъртяваме яко и е време за пенсионерски Парад на Велосипедистите. Да не сте забравили за партията?

@Сашо: Организацията на Перпендикулярната е до голяма степен самоорганизация. Ако решим да ви организираме както ние си знаем, ще се разбягате и няма да е същото, повярвай ми! Трудно е да направиш така, че организацията да не се усеща, пък 100 човека да са под контрол.

Догодина, като се гласува за прием на участниците, аз ще гласувам против щурите курове, които избягаха от последния лагер към Девин. Най-добре въобще да не се кандидатират. Варненци пък ми се издигнаха в очите. Лично мнение, което може и да се окаже тежко!

Таво всичко добре, ма Митака нещо бави общата фотка

Още не съм оправил снимките, ама първата можете да я видите като Снимка на деня.

Присетих се и аз да споделя едно лично мнение, даже не бих го нарекъл критика, а просто моето виждане за нещата по отношение на биваците.
Без съмнение и тази година всички биваци бяха чудесни сами по себе си - като местност, като гледка и като терен. Но за мен лично винаги е проблем, когато водата е по-далече (дори 300-400 м е далече) от лагера. Наречете ме превзета госпожица, но просто не е удобно човек да мъкне примерно посуда или принадлежности за къпане на такова разстояние. Освен това, за да свеждам багажа си до предвиденото ограничение, не си и помислям да включа към него туба с вода например, както бих направил при всяко нормално къмпингуване с автомобил. Реално тази година трябваше да пълня преди вечеря меха на раницата и допълнителния бидон за вода и да разчитам на тях цяла вечер (т.е. с това количество да си мия зъбите два пъти, да си измия съдовете евентуално и т.н.) - става, но не е най-доброто решение.
Споделям това, защото знам, че за всеки критериите за подходящ бивак са различни. Едни предпочитат да е на високо и обзорно място, други гледат да е равно и меко, за трети най-важна е водата. Аз съм от третите, казвам го за протокола. В крайна сметка гледки има през целия ден, но за битовизма вечер и сутрин водата е по-важна, отколкото романтиката.

300-400м денивелация нали

А ето го и моя скромен фотографски принос, да не кажете, че само плямпам:
http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/pu12

На Чичко ви Муцко щраковете

Благодарности за организирането на поредната ПВ.
Ето тук малко снимки и от мен.
https://photos.app.goo.gl/stTFJwKGTvfsX6UU6

Щях да пиша доста "забележки", но като премислих видях, че няма много смисъл. Защото "ивента" в този си вид е идеален, дори с всичките му косури... точно както ако аз тръгна да ги въртя тези километри.
Маркировката дори ми беше в повече - на байкпарка и на състезанията има достатъчно Защото ако не се изгубиш и намериш къде му е кефа после, да неприятно е на спускането да изпуснеш завой, но има описание на маршурта, има трак... просто изисква малко повече внимание. Но нали точно така можеш да опознаеш родината
Признавам, че бутането до водопадите не ми беше особено в моята комфортна зона, ама нали затова е тая зона бре.
Банята ми липсваше, както ми липсваше и супичка на някои места, ама банята е вкъщи.
Бях един от малкото, които въртяха всички километри, барабар с всичките му бонуси... поуморих се сериозно, но не мисля че беше непостижимо преминаването на всички трасета (не се имам за голям карач, а и напоследък позагубих форма)... с една-две кръчми щеше да е перфектно.

В заключение нещата, които мисля че търпят подобрение:
- вода в лагера, точно както го е написал админа
- огън в лагера - придава атмосфера
- малко повече премисляне на плана от страна на организаторите, комуникация (укв-то може би било някакъв вариант), план Б, Ц..., защото имаше нужда на моменти.
- това се отнася за всеки новодошъл - 80 литра багаж означава 80 литра храна и пиене. С 2-3 консерви баири не се катерят Това може би и аз трябваше да го предвидя, но едно предупреждение нямаше да е зле (или напомнянка за бидоните и кутиите).
- един преносим/сгъваем навес за дъждовните моменти също няма да е зле (ясно че 100 човека не могат да се поберат под един)

Инак браво за посрещането и изпращането, за спусканията (особено към Девин, моста Кемер, от и за Селча, няма слабо), лодките, ягодите... догодина живи-здрави ако може пак

И малко кадри от мен и Никола:
https://photos.app.goo.gl/BQ2taQ2cDrMUrCS7A

Тая година няма обща снимка Някой с ония жълто-оранжевите блузки е виновен:

http://sturow.net/wp-content/gallery/20 ... G_6621.jpg

Адаш, направо ми нарисува усмивка.

... ае ъъ е то такова, промърморва си притежателят на термофилото, треперейки леко свит на топка до мен под едно борово дърво след поредните два часа порой, но вече на бивака, ъъъ то не че е толкова студено нали, не че такова и ме вали и е хладно, и не защото сме леко мокри и абе не ми е студено и не се стъмва и не че си представям сюжети от филми на ужасите, ама защо пък да не взема да си извадя термофолиото е така да се завия с него да го пробвам то нали ми го подариха и без това на едно състезание и така само да го мъкна я да го пробвам това прекрасно красиво май прешъсссс... абракадабра шум-шум и след 10 секунди до мен имаше добре опакована с термофолио доволна купчинка