Честита баба Марта! Честита първа Пролет! Дойде време за подготовка. И за да не се чудите какво ви очаква ще ви дам малко подробности!
Стартът на мероприятието е в село Гълъбово до курортното селище Смолянски Бани. Желателно е да сте в селото около 12 - 13 часа. Имайте предвид, че от Пловдив до Гълъбово пътят с кола се изминава за 2.30 - 3 часа. За тези които минават през Асеновград има два варианта за пътуване. Асеновград - Лъки - Виево и Асеновград - Рожен - Виево. Първият е по-кратък с около 12 км и по-живописен и по-бавен, а вторият си е стандартния път, който повечето знаете. От Рожен също имате два варианта. Там ви предлагам да не почнете да спускате към с.Соколовци и с.Момчиловци, а да продължите още малко нагоре посока Хайдушки поляни и тогава да започнете да слизате. Така заобикаляте селата, а и пътят е по-хубав и с по-малки наклони. На тези които идват от Източната част на страната ще им бъде по-удобно да минат през Кърджали и Ардино. И двата пътя водят до Баните и от там започва да се вие супер тесния и бавен път към с.Гълъбово, където в центъра на селото ще ви чакаме. Тук искам да направя едно уточнение! В селото няма платен паркинг. Най-близкият такъв би трябвало да е в Баните, но нито знам къде, е нито колко ще струва. В селото колите ще са без надзор и ние не поемаме никакви отговорности за тях. За това нека тези, които искат колите им да са на сигурно, да си помислят за някакви варианти с оставяне на колите в Баните.
Честито!!!
За първи път в историята на Вселените, започваме със спускане по пътека! И то не каква да е пътека, а една от най-хубавите за цялото каране. Не, че пътеката е толкова запомняща се, но при липса на каквато и да е друга конкуренция, тя си оставя най-хубавата, пък и се води «екопътека» :-). Пътеката е около 6 км, като малко над 2 км са равнинни и се движим отстрани на река Арда. Гледаме, караме, гледаме, караме... Пътеката преминава в черен път, след като пресечем реката по едно мостче и започнем да се изкачваме до мястото на бивака. Ще спим на около 600 метра надморска височина. За първия ден се събират около 10 км с няма и 200 денивелация нагоре.
Ден Втори:
Денят отново започва със спускане!!! До тук свършваме с хубавите новини
. Спускаме същия черен път, който изкачихме предишния ден! Отново пресичаме река Арда и тръгваме да драпаме нагоре цели 9 км до първата махала на село Латинка. В началото изкачването започва по пътека. След около 150 метра става черен път, но поради прекалената обрастналост на пътя с къпини и всякакви други тръни, се налага да избутаме две серпентини между автобусните спирки. След това пътят става изцяло караем, като последните километър-два стават по-стръмни, но с достатъчна подготовка и там се кара. Гледаме, караме, караме, гледаме... От първата махала до същинското село Латинка има 6 -7 км равнинен път, осеян с много чешми. Хубаво е, ако водните запаси са ви намалели, да си ги попълните още преди селото, защото спускането идва изведнъж, а дойде ли - нито по него, нито по следващото изкачване има чешма.
Като стана дума за "спускане", то представлява широк черен път със заспал наклон, по който на места се налага да се върти. В края на на това шеметно слизане предстои среща с най-голямата цивилизация по маршрута, а имено хижа «Малка Арда», където ще се опитаме да уредим нещо за попълване на намалелите запаси от .......... БИРА
. Искам да предупредя феновете на тази напитка да внимават с изпитите количества, защото предстои най-дългото изкачване с над 800 метра денивилация и без чешми, като на доста места се кара по открити склонове. И за да ви е още по-гадно, първите 6 км са асфалт! Тази гадост (асфалта) води към с. Русалско. Още преди селото ние се отбиваме наляво и .... нагоре. За тези, които все пак са им привършили водните запаси, горещо препоръчваме да си увеличат карането със 100 метра до селото и в самото начало има една едва църцореща чешмичка. Тя остава леко встрани от маршрута, но е на възлово място. В селото вероятно ще работи даже и МАГАЗИН! От селото има още около 3 км изкачване. Тук ни се наложи доста да се чудим от къде да прекараме маршрута. За да е гадно, решихме да минем по пътеката, а не по пътя. Някой ще кажат че в това няма нищо гадно, но пътеката е около 2 км и е само нагоре. Докато драпаме по пътеката, някой може да забележат, че прехвърляме билото и наближаваме уговоренета максимална височина и когато видят, че пътеката тръгва ужасно хубаво надолу, това е зриителна измама. Предстои най-тежкия участък. Стръмен черен път с множество камъни и страхотни гледки. Гледаме, караме, гледаме, караме... И така се изкачваме до почти 1300 мнв. Следва спускане с участък, който е най-труден за ориентиране. По време на спускането, в края на поляната тръгва невидима пътека.... Ще се постараем да бъде маркирана подобаващо. Оттук до с. Безводно са 7-8 км, като се кара по тясна технична пътека, която се движи нагоре-надолу по стръмен склон. Нощувката се намира в село Безводно на около 840 мнв.
Ден Трети:
За разлика от предишните два дни, третият започва с екстремно бутане по посока връх Чиляка, по пътека, заради която ще бъда линчуван горе. Не че се минава трудно! Просто се минава в грешната посока. Прeдния път с Митака се качихме с бране на гъби до кота 1200 за по-малко от два часа. За огромно ваше учудване няма да изкачим върха, макар че си струва. Просто... там работа с колелета нямаме. Ще подсечем Чиляка по ловджийска камениста пътека, по която карането е 50/50, но караемите 50% ще ги запомните. Когато направим една голяма обиколка на върха и стигнем другия му край, зарязваме велосипедите и юруш нагоре към върха, който е на 100 метра над нас .... денивелация. Връщаме се, малко спускане и толкова бутане и от тук до края на билото се кара на 90%, стига да имаш нужната сила и техника. Гледаме, караме, караме, гледаме... Билото излиза на пътя Белица - Загражден. Хваща се посока Загражден и се кара по «равен» път 2-3 км до разклона за с. Рибен дол. Там ще е последната нощувка, на около 1200 мнв.
Ден Четвърти:
Отново спускане! 16 км преобладаващо спускане! С изкачване на няколко Перпендикулярни върха за разнообразие. Гледаме, гледаме, гледаме, караме, гледаме, караме, зяпаме, гледаме, караме... Последните 6 км ни сФличат по интересна пътечка до река Давидковска Арда. Там ще има преминаване на река в свободен стил и започва последното изкачване. Кара се по черен път с лек наклон нагоре до село Сливка. От селото пътя става асфалтов... още 5 км нагоре и 4 км спускане до колите.
Маршрутът като километри не е голям, но изобилства от много технични участъци и прекрасни гледки, които ще запомните.
Препоръчителни неща, които ще са ви нужни за мероприятието:
1 - Велосипед - Може и без него, но няма да е толкова готино. За предпочитане да не е от най тежките за да изпитате пълното удоволствие от карането
2 - Неща за бивакуване
3 - Вода - Има места където чешмите са през 100 метра, но има и такива където 20 км няма чешма.
4 - Аптечка за първа помощ. Освен обичайните неща, поради които можеш да паднеш тук ще караме по ръба на пропаст и за добавка ще има много тръни и клонки които могат да ни "помогнат" да паднем или да се контузим. А и тогава е сезонът на змиите!
5 Лепенки и резервни гуми – заредете се добре!. Ще има много тръни и камъни, Наистина много
6 - Храна. Ще се постараем да има малки изненади, но ще трябва Вие да си носите хранта за четирите дена, защото не се минава през нито един магазин тези дни.
Трасето ще бъде маркирано и ще бъде осигурен транспорт за багажа, който няма да ви е необходим по време на етапите.
Маршрутът е такъв, че не става за идване само за един, два или три дена.
Не се приемат хора, които не са сред поканените!
Желателно е да подходите много сериозно към мероприятието, защото ако нещо стане сме на стотици километри от Цивилизацията и много трудно ще е спасяването на някой.