от Вилката » Вто Юни 06, 2023 1:21 pm
Моите две изречения са сбито описани десетина години личен опит с карбонови велосипеди.
Първият ми карбонов байк беше трейл мекица. В началото много и треперих, че нали уж карбонът е крехък, чуплив и т.н. След първите няколко яки удара, които отнесе долната тръба от вдигнати големи камъни от предната гума, разбрах че носи на бой много повече от алуминия. Буквално не личеше, че е имало удар, освен следи по предпазното фолио, докато предишната ми рамка бая ямки имаше там.
В момента карам рамка, която закупих с ясното знание, че е чупена и лепена, просто цената си струваше опита. Едното счупване беше на много лошо място, където се набиват носещите лагери на задния триъгълник. Почти веднага пак я спуках там и се оказа, че е възстановена със стъклофибър вместо карбон. Захванах се сам, защото не исках някой пак да ме изненада с "майсторлък". Направих отливка на формата на рамката при счуепното, която по-късно ползвах за калъп. Отстраних старата лепенка с шкурки и я направих отново, тоя път както трябва - с няколко пласта карбонов плат и епоксидна смола и хубаво притискане след всеки пласт за отстраняване на въздушни балончета и излишна смола. До момента не ми е направила проблем, но и да направи, знам какво да направя.
Модерните карбонови рамки ползват различни видове карбон, различни посоки на нишките и различни дебелини на матеиала в различните зони на рамката. Преценява се къде е нужен флекс и къде твърдост, къде да е здраво и къде леко, къде в каква посока е напрежението, за да се насочат както трябва и нишките. Това с алуминия не може да се случи точно така.