Оправя се относително лесно и в домашни условия. Не знам обаче при толкова тънки тръбички и леки елементи дали това, че тръбата ще стане малко по-тежка и по-stiff (не ми идва на ум кой термин би бил удачен на български) на мястото на кръпката няма да се отрази на усилията върху същата тръбичка от другата страна. Доколкото знам, в някои работилници, където ремонтират рамки, когато има подобен симетричен проблем се подсилва и огледалният елемент.
При МТБ рамки това не е такъв проблем. Дори и да не тръгнеш сам да го оправяш, ако на някой му се наложи за в бъдеще, моя опит с тоталното гето кърпене на карбонова рамка
Лятото, 2 седмици преди да ходя в Алпите, докато си плетях новите колела, видях пукнатина от долната страна на чейнстея на карбоноата си рамка On One 456

В последствие се оказа, че пукнатината е чисто козметична, само в лака и цялата работа е била за лудо. Тъй като обаче ми предстоеше съвсем скоро доста голям и тегав трип, който беше вързан със самолетни и влакови билети и нямаше отменяне, а съм в Париж, където ми беше малко сложно да се консултирам с някой по-опитен сам тръгнах да диагностицирам - с пилене
В крайна сметка се престарах с пиленето и на мястото на пукнатината зейна дупка дълга 5-6см по дължината на чейнстея, напряко на хипотетичната пукнатина от снимката

(от срам не я снимах тогава...)
Точно след като пробих дупката, ме отвориха как се търси пукнатина в карбонова тръба - чука се със стотинка.

Всяка по-значима пукнатина се открива почти моментално така. Нормално чука звънко, но в непосредствена близост до дупка или пукнатина звукът е много по-кух. Непогрешимо по-кух.
Хай-тек варианта в специализирани сервизи е, с електроди да се пуска ток. Графитът е проводим, но около пукнатини значително се увеличава съпротивлението и се нагряват. С чувствителна термална камера светват веднага всякакви дефекти. Ние в гетото електроди и термо камери нямаме
От френски сайт си взех един 100х15см карбонов плат. Платовете имат много оплетки и посоки на полагане според натоварването, което ще поемат. За мнимата пукнатина най-удачен ми се стори еднопосочен (unidirectional) плат - всички влакна са паралелни в една посока, а и когато го поръчвах не бях направил още белята

С тая дълга дупка, дето сам образувах, по-удачен може би щеше да е наплетен плат, където има перпендикулярни или под ъгъл влакна, но това имах - с това импровизирах. В крайна сметка положих два слоя кръстосани на 45 градуса. Хоризонтален X с острото сочещо по дължина на чейнстея.
С идеята, че колкото повече, толкова повече, взех плат с гъстота на влакната 300гр/м2. Това е супер много и платът е супер дебел. Освен, че няма смисъл, доста по-трудно и се работи с него. За 90%+ от счупванията по колелетата стандартния 200гр/м2 ще е повече от достатъчен, такъв е консенсусът и в интернет. А като си помисля, че се чудех на 600гр/м2 вариант...
Лепих с епоксидна смола. Взех такава специално за лепене на слоеве карбон и фибростъкло от магазин за каяци - UV защита и изглежда по-подходящ за процеса вискозитет.
Самото лепене е супер... лепкав процес, а епоксидната смола няма чистене и за това снимки по стъпки не съм правил.
Следвах преди всичко описаното от този тип -
http://theprojectjunkie.com/bicycles-bi ... ative.html http://theprojectjunkie.com/bicycles-bi ... epair.htmlДействах по метода за пристягане от първия линк - с изолирбанд, защото нямаше от къде да намеря вакумна помпа за предпочитания вариант с вакумна торба.
Общо взето процедирах така - с фина шкурка изшлайфах много внимателно лака от всички страни на чейнстея на по 7-8-10см от двете страни на дупката. Този път внимавах около 37 пъти повече и пилих само лак, без да навлизам в карбона.
След това си направих хартиен шаблон на парчето плат, което ще ми трябва - омотах много плътно хартия, очертах я с молив и я изрязох. Чейнстеят има супер крива геометрия, по-тесен в единия край, по-широк в другия, чупка - кръпката, която го обвива не е правоъгълник, ами е форма непозната на геометрията.
Изрязах кръпка от карбоновия плат - Горещо препоръчвам големи, здрави, метални ножици, колкото се може по-остри, в идеалния случай - нови. Над плочки или навън - хвърчат страшно много карбонови стружки, които са също толкова @#!#@, колкото и фибростъкло.
Приготвената кръпка се промазва от двете страни със смола.
В моя случай, единия край беше точно при drop out-а, за това омотах малко хартиено тиксо, за да не го залепя със смола за винаги с рамката.
След това намазах чейнстея със смола с четчица. Последваха 15 минути мъка да положа плата адекватно. Изключително важно еда се положи много плътно, без абсолютно никакви въздушни джобове. Не е добре веднъж положен да се влачи и намества твърде много, защото влакната почват да се разбридват и разместват.
Тъй като полагах еднопосочни (UD) влакна, ги положих не по дължина, а на 45 градуса спрямо чейнстея и продълговатата ми дупка.
Аз стягах с изолирбанд. Приготвих си предварително няколко дълги размотани ленти, които бяха
надупчени с кърфица. Това е, за да се изцеди излишната смола от кръпката. Изключително важно е да има минимално количество, но добре и равномерно покрила смола. Самата смола е твърда и крехка, отнема от гъвкавостта и се троши.
Дупките трябва да са колкото се може по на често, като се има в предвид обаче, че ако са твърде много има риск изолирбандът да се скъса, докато се опъва и навива.
Самият изолирбанд се лепи с
нелепкавата страна към кръпката. В противен случай, ако се залепи с лепкавото към смолата, когато тя засъхне няма отлепяне. Спояват се направо.
Обвива се, като изолирбанда се разтяга и изпъва, за да стегне добре.
Трябва да се внимава при намотаването, хем да се стегне максимално, хем да не се извърти кръпката, докато това се прави - докато е още течна епоксидната смола е доста плъзгава и намотаването на изолирбанда има естествена тенденция да приплъзва и извърта карбоновата кръпка.
След като натегнах изолирбанда, си пролича къде има повече лепило - Имаше 1-2 издутини от джобове, където се беше насъбрала смула. С внимателно притискане с плаец ги изстисках. При самото съхнене, дори да няма джобове, смолата сама си сълзи през дупките.
След като изцедих джобовете, отгоре намотах здраво още 2-3 слоя с домакинско стреч фолио. Стреч фолиото е доста широко и много лесно се покрива цялата кръпка. С хубаво стреч фолио (не най-тънките, евтини и найлонови) може да се изпъне хубаво и да се стегне много здраво. Слоят изолирбанд отдолу също помага да не се пързаля толкова, но трябва да се внимава да не се извърти цялата кръпка едновременно!
Стреч фолиото също се перфорира!
На края омотах цялото нещо с канап да седи стегнато и го оставих за 24 часа.
24 часа по-късно махнах стреча и изолирбандът и ефектът беше такъв

Имаше няколко бръчки, но нищо фрапантно.
След това отново хванах шкурката и изпилих горния слой смола до карбон
Отново с хартия снех шаблон за нужната кръпка (чейнстеят става малко по-дебел заради новия слой карбон)
Този път положих кръпката на 45 градуса, но този път в другата посока, така че да се кръстосат с предните влакна. Смола - изолирбанд - стреч. Малко изпиляване, за да има плавен преход от фабричната рамка към кръпката и готово

Другия чейнстей не го подсилвах. Точно там рамката е зверски здрава по принцип и е последното място, на което ще се счупи, а и счупения ми беше достатъчно упражнение.
Последваха 2 дни аграрно градско каране със слизане на безкрайно много стълби, скачане на бордюри и просто трескане в земята от място с олита. Всичко беше ок.
Десет дена по-късно беше същинския тест - направихме Tour du Mont Blanc -
viewtopic.php?f=48&t=174235 - 205км и 11 000 вертикални метра по адски много скали и пътеки с 15 килограма багаж + 2 дни байк паркове в Шамони - още 80км и още 9000м по доста стръмни червени трасета с доста летене.

Адският ми гето ремонт не е мръднал
