Такааа, днес най-накрая отделих 50 минути за спирачката (за което отнесох жесток семеен скандал

), но мисля, че нещата се получиха.
Реших да действам отгоре надолу, като едновременно издърпвах отдолу с една спринцовка и сипвах отгоре с друга, преточих към 2 спринцовки. Този метод има предимството, че се вижда дали още има въздух в системата - на долната спринцовка съм сложил дълъг маркуч, в който съвсем ясно се виждат балончетата.
След първото затваряне, спирачката пак беше мека, но тогава ми хрумна, че просто накладките имат много голям ход.
Направих разстоянието между накладките да е около 1мм, извадих ги, този път не сложих пластмасовия сепаратор (разстоянието беше по-малко от дебелината му!), преточих още 2 спринцовки, затворих горе и долу и
при раздалечаването на накладките с отвертката, забелязах че спирачката горе леко изсъска, явно изкара излишния въздух. Сега е доста по-твърда и разстоянието между накладките и диска е някакви части от милиметъра.
Доста е фина тази настройка, но си мисля, че за този модел е важно финалното обезвъздушаване да става по този начин - с монтирани по-близко от необходимото накладки в началото и след това чрез раздалечаването им, да излезе излишният въздух от резервоара горе, който явно е неминуемо да не присъства при затварянето.
(Уточнение : при затварянето горе, резервоарът беше в хоризонтално положение, напълнен догоре, така че да тече при слагането на капачето и болтовете бяха завити докрай)
P.S. Сложих и две нови органични надладки Brakco, че старите метални доста скърцаха, може да ги сложа отпред

"Фиксираната (заварена) седалка на ST 530 S остава неподвижна при каране.
Планинският велосипед ST 530 S се продава със звънец, фар и стоп, светлоотразители на каплите и педали."