Форум - MTB-BG.com

Здравейте, хвърлил съм око на рамка за DH и се чудя алуминий или карбон е по-добре за човек който не кара кой знае колко натоварващо за колелото (стълби, дропове и някой път пътеки).
Моля споделете мнение или опит!
Благодаря!

Според мен планински от всякакъв тип по-скоро алуминий, шосейка - по-скоро оптимизирана за аеро карбон.

Аз гласувам за Карбон до дупка
Пробвах Карбон - след това Алуминка и сега пак си минах на kарбон и не мисля да сменям - (Струва си да се спомене, че караето ми е далеч от ДХ, по-скоро Trail-Riding)

Карбонът е по-лек, по-здрав в повечето ситуации, по-малко се усуква, и не малко предимство е, че при повечето счупвания може да се възстанови с по-голям успех от алуминия.
Най-голям недостатък му е цената, което за мен е и единственото предимство на алуминия.

...ако разрешите - до сега има само мнения по въпроса /да ме извинят авторите ,в случай ,че са специалисти / Аз не съм специалист и си позволявам да изкажа мнение ,базирано на практика , разговори и опит като велосипедист - за ДХ - твърдостта ,която се гони при шосето /да не се губи енергия / - при спускането не е предимство --окачване ,мека рамка , обиране на твърди вибрации. Здравина - марката на алуминия е изписана и се доказва , при карбона ....?? .Карбонът- слепени листове със смола -предпазени от удар само с лак , а ударите при планинското колоездене са неизбежни и получените наранявания са източник на концентрация на напрежение. Ремонтът, едва ли ще постигне първоначалната гладкост. В рамката има вградени метални елементи и при по продължителна употреба- връзката вероятно ще се компрометира .....
Горното написах- за още мнения по въпроса и компетентни анализи. Благодаря.

Моите две изречения са сбито описани десетина години личен опит с карбонови велосипеди.
Първият ми карбонов байк беше трейл мекица. В началото много и треперих, че нали уж карбонът е крехък, чуплив и т.н. След първите няколко яки удара, които отнесе долната тръба от вдигнати големи камъни от предната гума, разбрах че носи на бой много повече от алуминия. Буквално не личеше, че е имало удар, освен следи по предпазното фолио, докато предишната ми рамка бая ямки имаше там.
В момента карам рамка, която закупих с ясното знание, че е чупена и лепена, просто цената си струваше опита. Едното счупване беше на много лошо място, където се набиват носещите лагери на задния триъгълник. Почти веднага пак я спуках там и се оказа, че е възстановена със стъклофибър вместо карбон. Захванах се сам, защото не исках някой пак да ме изненада с "майсторлък". Направих отливка на формата на рамката при счуепното, която по-късно ползвах за калъп. Отстраних старата лепенка с шкурки и я направих отново, тоя път както трябва - с няколко пласта карбонов плат и епоксидна смола и хубаво притискане след всеки пласт за отстраняване на въздушни балончета и излишна смола. До момента не ми е направила проблем, но и да направи, знам какво да направя.
Модерните карбонови рамки ползват различни видове карбон, различни посоки на нишките и различни дебелини на матеиала в различните зони на рамката. Преценява се къде е нужен флекс и къде твърдост, къде да е здраво и къде леко, къде в каква посока е напрежението, за да се насочат както трябва и нишките. Това с алуминия не може да се случи точно така.