Еххх, какво да ви кажа за това състезание, освен, че изтървавате много като го подценявате и малко хора го посещават. Не знам защо така, но около 30на души има всяка година само. Аз участвам вече трета година и винаги оставам с едни и същи впечатления: прекрасни!
Първото ми въобще състезание, това, което ме запали за състезанията, беше именно такова двудневно, където всички състезатели пренощувахме на хижа Морулей и на другия ден продължихме. Е, състезанието на Чумерна е нещо подобно, само че на втория ден е само спускане. Но това няма никакво значение, защото всъщност и през двата дни имаме много време да се видим с приятелите, да караме колело, да си починем, да пийнем бири, да се разходим из планината. Също така посрещнахме Джулая на връх Чумерна.
Организаторите и домакините от Община Елена и Туристическо дружество Чумерна правят винаги така, че състезателите да са добре дошли и да си прекарат наистина добре. Обезпечават безопасността, комфорта и логистиката на състезателите. След качването на първия ден, човек има време да играе волейбол, тенис на маса, да си поспи и да се поразходи до върха. Ние поне това направихме. Вечерта пък е време за купон,
и сладки колоездачни истории.
На втория ден тръгването е прилично късно, за да може човек спокойно да се наспи, закуси и оправи багажа. Между 13 и 30 минути (в зависимост от колоездача и колелото) и си пред колАта на мегдана, чак не ти се тръгва от китното балканско селце Мийковци. Докато чакаме награждаването (защото организаторите са се погрижили и за награди), хапваме на кръчмичката и товарим колелетата.
В планината е свежо и прохладно, но ни предстои да се върнем отново в горещите и прашни градове.
До другата година
Моят съгражданин Милен, за когото това бе първо състезание, нащрака снимки, които можете да изтеглите от
ТУК или да разгледате
във фейсбук