Здравейте Павка,Данчо,Нина,Любо и за да не пропусна някое име - всички така всеотдайни към МТБ-то и спорта като цяло момчета и момичета,които се заеха с организацията на това много хубаво ХСО състезание!
Ще започна с няколко въпроса и малко градивна критика от гледната точка на това как се прави в чужбина.По състезанията,които съм гледал по Redbull.tv и личния ми опит от състезания в Сърбия,Румъния,Гърция,Турция,а и други състезания в България.
Първо относно класиране в Мъже Елит- Людмил Лозов(мисля,че се пише LIL тук във форума) и аз го познавам и знам,че напредва много последно време,но наистина ли е преди Васко,Петър и другите момчета!Нека той пише тук,другите да пишат - те се знаят по време на състезанието как са се движили и кой пред и след кой е;така че ще се изясни това.Но все пак нека всичко е точно.Аз само пиша като страничен наблюдател тук,ако съм в грешка се извинявам предварително.
И защо се пишат незавършили половината участници в Мъже 1, ако са си изкарали обиколките?Аз чух Добри например каза,че се отказва след 1-та си обиколка по трасето,но ако другите са си изкарали обиколките или са затворени по-рано с -1 обиколка се пишат,че са -2 обиколки,а не незавършили.
Другото важно - като завърши Уолтър сте спряли всички,които той е застигнал с 1 обиколка и оставаме само аз и Бойко в обиколката на Уолтър,ама в другите категории?
Като финишира 1-ят при ветераните или при юношите например спряхте ли всички,които те са застигнали с обиколка?Защото дори и за 3 обиколки Ванката Мухтаров и Илко съм сигурен,че са застигнали няколко души от категорията си!
Знам,че вече става сложно тук,но затова се правят поне 2 отделни старта,за да няма толкова масов старт с 5-6 различни групи участници.
На ХСО състезания с обиколки така е най-добре,докато за маратоните и вело-ралитата няма застигания с обиколка и е много по-лесно записването на номерата на участници и т.н...
Трасето беше много добре подбрано с широка част и права в началото, за да може да се разкъса групата и изкачване по широк път в полето.Тук вече по-добре подготвените състезатели се откъсват напред и става окончателното разкъсване на групата.
След това изкачването в гората по пътеката е много добро и с наклон между 10% и 15% си е караемо и в леко влажни условия и го имайте това в предвид,защото може и да се случи да вали в деня на следващо състезание.Така че тук всичко е ок дори в по-тежки условия.
Единственото нещо е ,че вече ХСО обиколките се правят малко по-кратки и по-разчупени.Това дълго 2км изкачване към върха,ако по средата му се спусне трасето накъде надолу по-технично стръмно спускане и после пак изкачване нагоре ще е Много по-добре!
Серпентините и много стръмната права в края на изкачването бяха черешката на тортата на това състезание и са невероятно атрактивни за публика и предизвикателство за участниците.Защо публиката не беше точно на този участък,а скучае на старт-финала,където прелитаме с 30-40км в час по асфалта?!
А не стоят на серпентините,където цялото им преминаване трае поне 3 минути и се виждат едните участници малко по-нагоре по серпентините,другите малко по-надолу и как се гонят;едни тикат,други се мъчат да ги вземат....Невероятни серпентини и ми напомням малко на Mont-Sainte-Anne в Канада трасето,къето също има подобни серпентини,но онези са на открито,а тези в гората.И бих казал,че на нашето трасе са много по-добри и красиви и по-трудни дори!
Аз лично първата серпентина на тренировка си я качих от раз,а на състезанието само губих време и енергия да я кача и не се получаваше и си я тиках разумно последните 2 обиколки.Другите серпентини не бяха проблем за мен лично дори на мах,а финалната права си на супер мах и като я качиш горе си едновременно и много щастлив и доволен от това,че си успял,но и напълно изтощен от усилието.
Така че да се насече дългото изкачване по пътеката с поне едно спускане надолу и после пак нагоре към серпентините;това е най-добрата част от трасето и тук - ако се и осведоми и разясни на публиката ще стане лудница и атрактивно за тях и да ни аплодират и нахъсват да даваме още повече и ние състезателите.
За спускането - доста разнообразно с изчистена пътека,камъни на места,а участъка с коловоза по средата беше трудничък и за мен.И пак както за изкачването хлъзга се малко надолу,но и в по-кално време е караемо трасето на 100%, но просто трябва да се внимава повече и с подходящи гуми и техника е ок.
Ако се насече и спускането с леко изкачване както има едно долче в края му и после се катери много стръмно за 10 метра нагоре.Да се направи още едно стръмно изкачване от 20 до 50-100 метра и ще стане супер.
Накрая ако може да се избегне и този разбит асфалт към финала и се прекара трасето по черни пътища и пътеки и да остане само асфалт от финала до началото на поляните!
Това е мнението ми по трасето.Много ми хареса,нищо че 1-та и 2-тата обиколка се мъчих много по изкачването- после си намерих темпото и концентрацията и се раздадох добре и съм много доволен от карането си с изключение на някои леки грешки,които ще отстраним за следващия старт.
А на спускането с моята 29-ка Рам се чуствах много стабилен и карам значително по-бързо и уверено отколкото с 26-ката!Колело;физическа подготовка,увереност във възможностите ти,техника и психическа устойчивост и ще се справите с всяко предизвикателство!
Относно организацията - както винаги се раздадохте на 100% всеки от вас и ние състезатели същото го правим по трасетата!Да ви се връща стократно вложения труд и да сте щастливи каквото и да правите и сами и заедно!И да вървим само напред и да се развиваме и стваме по-добри!Просто всеки доприняся с нещо за развитието на спорта и за мен път назад няма!
Наздраве и до нови срещи!
На никой не пожелавам да си я пее по състезанието! 
После ми се изясни картинката- Тошко си отивал към хижата където беше отседнал. Вече бях сигурен в това което и бездруго ми беше ясно, че е трябвало да ме спрат на 4-та обиколка но много мразя да се ръщам и както казах исках да си направя обиколките 