Тасос 2011
Публикувано на: Пон Май 02, 2011 1:34 pmОтварям нова тема, защото бяхме доста българи на седмото издание на състезанието в съседна Гърция и тук можем да споделяме впечатления и снимки.
Аз ще съм малко по-подробна, защото за мен това беше първия път на Тасос и имам доста впечатления. Първо за страната: хубава е, но от България по-хубаво няма хехе. Шегата настрана, но ми стана доста тъжно като видях цялата инфраструктура, реклама, туристически бизнес и въобще всичко, което притежават гърците, а на нас не ни достига толкова много. От хората останах разочарована: повечето, с които се сблъсках бяха тип селски тарикати, не ми хареса отношението им, физиономиите им и начина им на правене на бизнес. Само каката от Вила Мария беше много усмихнат и приятелски настроен човек, пак бих отседнала там само заради отношението й към гостите
Организацията на състезанието беше долу-горе добра. Имаше големи закъснения за награждаването на шосейните колоездачи, което исках да гледам, но не издържах над час чакане. Също така техническата конференция за МТБ не се проведе навреме. Иначе трасето беше чудесно маркирано, имаше много хора по трасето да помагат и като цяло всичко беше на ниво.
Самото състезание за мен беше доста тежко. Бях тръгнала с ясната цел да се боря със зъби и нокти за челни места и го направих. От сутринта ми беше изключително нервно и на старта усещах мускулите си гумени именно поради предстартовата треска. Но когато започна дъъългото изкачване всичко си дойде на място и станах една машина с бутала вместо крака и всичко беше наред, излязох първа от всички жени. Скинито катери като звяр, много съм доволна от новото леко колело
Скоро обаче се наложи да сляза да бутам, защото бях на предела и не знаех колко продължава този най-стръмен участък. Ако познавах терена, щях да се напъна и да го изкарам, но не ми се рискуваше. В този момент гъркинята ме задмина и повече не я видях. Продължих с моето темпо нагоре до върха, където стана доста хладно и за щастие поразхлади сгорещените участници. Започна много камениста и технична част. Предпочетох да бутам надолу, както и всички останали, които видях там. Сигурно е имало хора да са го карали, но едва ли са били много. Ходенето по стръмни камъни с шпайкове не ми е първа природа и там може би съм се позабавила повечко. След този техничен участък следваше много дълго спускане, където Краси Великов ме задмина за пореден път. По средата на спускането едва се усетих, че съм със заключена вилка, но това така или иначе не ми пречеше особено. Спускането беше скоростно, но не и технично, така че спирачки ползвах само при завоите. Все пак не му отпуснах много края, защото с над 30 км/ч се пада болезнено. В края на спускането и когато наближихме едно селце, една румънка ме застигна и усетих, че от тук насетне нещата ще загрубеят. Бях права. Имаше участъци в селото по едни ужасни павета, по които колелото почти не се движи, а камъните само ти набива седалката в г**а и боли адски много. В същото време румънката дори ме изпревари. Измъкнахме се от камъните и на асфалта в селото нагоре реших да приложа малко тактика и да й „дишам във врата”. Обаче усетих, че имам сила и катеря доста по-добре, така че я оставих зад мен и от тогава започна яката гонка. След дългото спускане, сега вече ми беше трудно да катеря, усещах умора, но през цялото време си мислех как моят син отдавна ми врънка за купа за 2-ро място в колекцията и как ще му направя този подарък. По едно време нямаше никой и дори произнесох името му на глас няколко пъти. Може да ви се стори налудничаво, но ми подейства и отново успях да се освестя и дръпнах още напред така че когато дойде спускането по дългия сингъл трак и виражчетата, аз бях запушила румънката, която спускаше по-бързо от мен, но при 10 см пътечка нямаше никакъв шанс за изпреварване. Аз използвах времето да почивам, за да имам сили за последен спринт. Последваха няколко минавания през една река, където се започва с късо стръмно спускане, прецапване през реката и после късо остро качване. Смея да твърдя, че там се справих добре, уцелвах скоростите перфектно и само на едно преминаване слязох от колелото. Тук бяхме заедно с румънката, тя изглеждаше доста изморена вече. Предложи ми да караме заедно и да пресечем финала заедно, което много ме озадачи. Все пак сме на състезание и сме там да борим за време, а не, за да си държим ръцете накрая. Казах „Ок, летс гоу” и напънах яко. Като иска да финишираме заедно, да кара с мен, хехехехе. Стигнахме до финалното спускане, което бях разучила предния ден и дори си знаех линията на минаване и въпреки че предния ден именно то ме беше уплашило с липсата на всякакво сцепление на гумите ми, на самото състезание се справих много добре и тръгнах да спринтирам по равното през вилите. Следваха 3-4 километра само равно. Обърнах се и видях, че румънката се е отказала дори да ме гони. Все пак имах сили и спринтирах към финала. Тази гонка направи състезанието наистина интересно и за мен, и за нея и накрая съвсем спортментски се поздравихме и си благодарихме за тръпката. Нейният коментар беше „You almost killed me” и това искрено ме зарадва.
Свършиха състезанията, натоварихме се пак и обратно в нашата държава със сивите къщи и пътища като през средновековието. Но си е у дома и е хубаво.
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха. На Нико и Цуцо за подбора на това чудесно колело. На Стоян и баща му за транспорта и логистичната подкрепа. На Борко и Митака, на които висях на врата с технически проблеми. На СКАТ-аджийте за настроението. На всички, които ми стискаха палци.
Ако сте изчели цялото ми писание, заслужавате награда СНИМКИ
Аз ще съм малко по-подробна, защото за мен това беше първия път на Тасос и имам доста впечатления. Първо за страната: хубава е, но от България по-хубаво няма хехе. Шегата настрана, но ми стана доста тъжно като видях цялата инфраструктура, реклама, туристически бизнес и въобще всичко, което притежават гърците, а на нас не ни достига толкова много. От хората останах разочарована: повечето, с които се сблъсках бяха тип селски тарикати, не ми хареса отношението им, физиономиите им и начина им на правене на бизнес. Само каката от Вила Мария беше много усмихнат и приятелски настроен човек, пак бих отседнала там само заради отношението й към гостите
Организацията на състезанието беше долу-горе добра. Имаше големи закъснения за награждаването на шосейните колоездачи, което исках да гледам, но не издържах над час чакане. Също така техническата конференция за МТБ не се проведе навреме. Иначе трасето беше чудесно маркирано, имаше много хора по трасето да помагат и като цяло всичко беше на ниво.
Самото състезание за мен беше доста тежко. Бях тръгнала с ясната цел да се боря със зъби и нокти за челни места и го направих. От сутринта ми беше изключително нервно и на старта усещах мускулите си гумени именно поради предстартовата треска. Но когато започна дъъългото изкачване всичко си дойде на място и станах една машина с бутала вместо крака и всичко беше наред, излязох първа от всички жени. Скинито катери като звяр, много съм доволна от новото леко колело
Скоро обаче се наложи да сляза да бутам, защото бях на предела и не знаех колко продължава този най-стръмен участък. Ако познавах терена, щях да се напъна и да го изкарам, но не ми се рискуваше. В този момент гъркинята ме задмина и повече не я видях. Продължих с моето темпо нагоре до върха, където стана доста хладно и за щастие поразхлади сгорещените участници. Започна много камениста и технична част. Предпочетох да бутам надолу, както и всички останали, които видях там. Сигурно е имало хора да са го карали, но едва ли са били много. Ходенето по стръмни камъни с шпайкове не ми е първа природа и там може би съм се позабавила повечко. След този техничен участък следваше много дълго спускане, където Краси Великов ме задмина за пореден път. По средата на спускането едва се усетих, че съм със заключена вилка, но това така или иначе не ми пречеше особено. Спускането беше скоростно, но не и технично, така че спирачки ползвах само при завоите. Все пак не му отпуснах много края, защото с над 30 км/ч се пада болезнено. В края на спускането и когато наближихме едно селце, една румънка ме застигна и усетих, че от тук насетне нещата ще загрубеят. Бях права. Имаше участъци в селото по едни ужасни павета, по които колелото почти не се движи, а камъните само ти набива седалката в г**а и боли адски много. В същото време румънката дори ме изпревари. Измъкнахме се от камъните и на асфалта в селото нагоре реших да приложа малко тактика и да й „дишам във врата”. Обаче усетих, че имам сила и катеря доста по-добре, така че я оставих зад мен и от тогава започна яката гонка. След дългото спускане, сега вече ми беше трудно да катеря, усещах умора, но през цялото време си мислех как моят син отдавна ми врънка за купа за 2-ро място в колекцията и как ще му направя този подарък. По едно време нямаше никой и дори произнесох името му на глас няколко пъти. Може да ви се стори налудничаво, но ми подейства и отново успях да се освестя и дръпнах още напред така че когато дойде спускането по дългия сингъл трак и виражчетата, аз бях запушила румънката, която спускаше по-бързо от мен, но при 10 см пътечка нямаше никакъв шанс за изпреварване. Аз използвах времето да почивам, за да имам сили за последен спринт. Последваха няколко минавания през една река, където се започва с късо стръмно спускане, прецапване през реката и после късо остро качване. Смея да твърдя, че там се справих добре, уцелвах скоростите перфектно и само на едно преминаване слязох от колелото. Тук бяхме заедно с румънката, тя изглеждаше доста изморена вече. Предложи ми да караме заедно и да пресечем финала заедно, което много ме озадачи. Все пак сме на състезание и сме там да борим за време, а не, за да си държим ръцете накрая. Казах „Ок, летс гоу” и напънах яко. Като иска да финишираме заедно, да кара с мен, хехехехе. Стигнахме до финалното спускане, което бях разучила предния ден и дори си знаех линията на минаване и въпреки че предния ден именно то ме беше уплашило с липсата на всякакво сцепление на гумите ми, на самото състезание се справих много добре и тръгнах да спринтирам по равното през вилите. Следваха 3-4 километра само равно. Обърнах се и видях, че румънката се е отказала дори да ме гони. Все пак имах сили и спринтирах към финала. Тази гонка направи състезанието наистина интересно и за мен, и за нея и накрая съвсем спортментски се поздравихме и си благодарихме за тръпката. Нейният коментар беше „You almost killed me” и това искрено ме зарадва. Свършиха състезанията, натоварихме се пак и обратно в нашата държава със сивите къщи и пътища като през средновековието. Но си е у дома и е хубаво.
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха. На Нико и Цуцо за подбора на това чудесно колело. На Стоян и баща му за транспорта и логистичната подкрепа. На Борко и Митака, на които висях на врата с технически проблеми. На СКАТ-аджийте за настроението. На всички, които ми стискаха палци.
Ако сте изчели цялото ми писание, заслужавате награда СНИМКИ
, снимките са супер, има ги и моите красавици 
Без да имам намерение да обиждам никого - какво точно е името на този български състезател:
