Днес беше състезанието Обиколката на Витоша. Участвам за първи път и искам да споделя как я видях през моите очи

)
Първо държа да спомена малко предистория. До последния момент не се знаеше дали ще участвам благодарение на ''любезната намеса'' на командира ми който реши, че няма нужда да участвам и трябва да съм дежурен на 22 срещу 23. С чудеса от храброст и благодарение на колегите ми успях в 04 часа да тръгна от поделението. Добре, че беше Дани ''Don Danito'' който дойде с колата да ме вземе. В 05 и 30 бях се наредил за номер. Съдбата определи 565 номер и аз с нетърпение очаквах старта. Както някой вече спомена на старта се бяхме наредели над 600 колоездача

Тъй като не бях почивал и спал предната вечер бях доста изморен още преди да тръгнем, но реших да се пробвам та докъдето стигна. Смачках на бързо половин шоколад и вече бях готов за подвизи

До Тихия кът се движех много бавно. Катеренето не ми е силна страна и само чаках спускане да наваксам. От Тихия кът до язовира задминах над 50 човека и бях повече от доволен. Знаех, че голяма част от тях ще ме задминат до Чуйпетлово, но нямаше какво да направя. Първото ми спиране беше за около 10 мин на контролата на язовира. Хапване за норматив и малко водичка и газ на горе. Едно момиче си беше взело чантичка с череши и ме почерпи та ми се отразиха добре. Нагоре много от участниците ме задминаваха, но се успокоявах, че после има пак спускане и там нещата ще си дойдат на място

) Второто и последно спиране беше на контролата на Чуйпетлово. Там останах около 15 мин. и нямаше сила която да ме вдигне , но събрах малкото останали сили и натиснах педалите

) Добре, че малко преди контролата един човек ми даде крем за мазане на колена, че почти се бях отказал. Дясното коляно здаде багажа, но кой го пита. Леко леко издрапах баира и до Ярлово наваксах доста. Там транзит през контролата и започна едно ''приятно'' каране до Ярема. Слънцето вече печеше и ме скапваше допълнително. Тук на една от рекичките имах сблъсък с едър рогат добитък тоест черна крава която не чу виканията ми и се изпречи на пътя ми. Както и да е разминах се без главоболия и от там до Ярема газ. Излязох на асфалта спрях за минута на чешмата и газ отново. Там някъде вдигнах 68 км в час и бях доволен, че наваксвам бавното темпо от преди това

) Контролата на Ярема я минах транзид. Вече не усещах нито дясното коляно нито задника си нито умората. Бях като робот забил глава и само въртене. На обиколната пътека се започна едно викане свиркане със звънеца абе купон. Бабички пищяха и се хващаха за главите

) По едно време коляното реши, че му е време да ме прецака и започнаха невероятни болки. Викам си каквото и да става остава малко няма да се отказвам. Намалих темпото на половина, но имах комфортна преднина пред другите и не позволих на повече от 7 човека да ме минат. Към края ни жив ни умрял настигнах Vas69 Васил който беше спукал гума. Добре, че беше той да ме надъха иначе не се виждах как ще финиширам. Стиснах зъби и газ към Бояна. От там по паветата после по тротоара и финиширах в 13 и 25. На финала аха да се строполя на земята вече нямах сили и да се държа прав на краката си. Вода сандвичи сладко малко кока кола и се посвестих

) Тук е момента да изкажа благодарности на: Първо колегите без които нямаше да участвам Цветков и Чачев. После на Дани за транспорта. После на момичето с черешите и на човека с крема за коляното, както и на едно момче което ми даде масло за веригата. Искам да благодаря и на мацките които ме задминаваха и ме надъхваха да не се отказвам така една я гоних в продължение на 20 км

). Накрая искам да се извиня на едно момче което падна заради мен. На спускането от Тихия кът започнах да изпреварвам по бавните и на едно място подвикнах на един колоездач да се отмести на дясно понеже минавах от ляво. Не знам какво стана, но момчето падна. Спрях, но видях, че не е зле и се изправя и продължих. Малко статистика : 10 литра изпита течност, две спирания и около 10 литра вода излята върху мен.
Ами това е на кратко първото ми състезание.