RAM-FR написа:
За участниците повече от 40% бяха от боклук нагоре ! Прости, ограничени катерачи !
Едни квичаха, че имало камъни и прах.
Други не могат да си оправят велосипеда сами.
В началото на вечерта на първата контрола един от онези бързите си беше изкривил диска, имаше 10 човека, които се подписаха и си тръгнаха.
Спрях да му помогна, а той предложи да ми даде ПОМПА за да му изправя диска ?!
На всички които ме застигнаха се постарах да направя път без да им преча, защо ли чух само тези които ме познават да кажат нещо или чужденците да ми благодарят ?
Сигурно защото е сложно да кажеш едно "мерси" докато въртиш, ще загубиш време ?! Или просто 40% от участниците бяха боклуци !
Още нещо защо когато застигнах някой (не знам кой) на спускането той се обърна 4 пъти да ме види, но не и да ми направи път ?!
П.п. Дойдох, видях, опитах с колелото което си карам по принцип. Колко от онези 40% биха дошли на състезание по спускане с техните си колела ?
Значи ще започна с това,че аз бях момчето с кривия диск!Влезе ми една пръчка на предното спускане между диска и рамката сигурно;стана много бързо.Аз спрях - но нямаше пръчка вече,а дискът беше много крив!Емо Кръстев от щафета 179,която спечели накрая дойде след малко и ми го поизправи малко поне!Аз също го бях изправял преди това,а диска беше първоначално ужасно крив - на осмица приличаше!Тръгнах,но много опираше все още.Спрях малко по-надолу и с Тодор Балчев мисля(беше тъмно,не съм сигурен,кое беше момчето) се опитахме да го оправим,но без резултат!Наистина нямахме ключове с нас и отверки.Аз си нося доста екипировка;гуми;компактни джобни инструменти,помпа,щанги...но не бях подготвен за крив диск!
После на самоконтролата ти ми помогна колкото можа,но се видя че и с гаечен ключ дискът беше много зле и не може да се оправи;поне не от нас!Мерси много за което и ти си наистина много добър човек готов да помогне на всеки!И хората не са боклуци и пичове,а просто сме различни всички и всеки си живее в неговия свят и затова стават разминавания в гледните точки!Но всички си приличаме по много неща и ако ги открием и разберем ще се разбираме много по-добре и заедно ще се забавляваме и радваме на живота!Красотата е във всеки от нас;нека търсим нея,а не някакви дребни грешки и повърхностни неща,защото така само забравяме кое е истинското и красивото!
После на финала махнах просто спирачката и карах само с предна.С малко повече внимание финиширах така и без повече проблеми състезанието с изключение на 1-2 спускани гуми!Но иначе човек се самозабравя и трябва да му се случват и неща,които да го върнат в реалността и да разбере,че нещата просто стават без значение дали ни харесва или не!Но успокояващото е,че всичко става или хаотично и с определен по-висш замисъл,така че ние просто трябва да приемаме нещата така както се случват и да си живеем живота както ние го разбираме!
Иначе аз нямах резервен диск - за следващото 24 е добре да имаме и резервни части като дискове,гуми външни;накладки и прочие,че наистина се убеждавам,че това състезание е много по-различно от всички други в България и е добре да си подготвен и технически,защото колелото търпи много тормоз и всичко може а се случи за 24 часа каране в гората и особено през нощта,когато трябва да караш умно и да правиш обиколки просто,без рискове надолу и да внимаваш за трасето;както и добри светлини!
Иначе може и да не го завършиш,а да се ядосваш по проблими с байка,а при не внимание и падания от него,които могат да са доста неприятни!Просто трябва много голяма концентрация и да си постоянно тук,а не в мислите си някъде на финала или в някое легло вече заспал!
И това ще стане,но по-късно!Аз доста се старах да остана тук в сегашния момент,а не да се отнасям с мисли някъде другаде!Трудно е,но иначе както си мислиш за нещо и изведнъж паднеш в един коловоз и ааа!Какво стана мой човек,не внимаваш май!Много е интересна тази тема и ви оставам и вие да си помислите над това!За догодина и аз ще съм по-добре подготвен в много аспекти;просто при мен се случи,че щях да карам в отбора 179 с прекрасните ми сътборници Хриси Козарева,Васко Василев,Емо Кръстев.Но реших да карам соло в последния момент и те малко ме смъмриха,но сърцето и душата ми искаха това.А така и Дамян кара в щафетата и може би така е трябвало да стане!Надявам се сте си изкарали добре приятели и сте усетили духа на 24 часовия маратон!
Аз ще напиша по-подробно от моя гледна точка как протече състезанието по-късно!
Искам и да поздравя за победата на духа над тялото и 18-те тежки обиколки с темпото на мъжете и съотборничката си Анелия Карагъозан от прекрасния ни отбор "Алекси Николов" Варна,която е супер силна и много напредна през годините и вече е изграден много силен и постоянен състезател!Браво Ани -сега малко почивка и възстановяване и пак на следващоте състезания!
Иначе тепърва ще се разбира какво можем и се надявам догодина да се пробваме и в чужбина на повечко състезания!Вече в България има няколко души доста добре подготвени и нещата се развиват в добра насока!Ще доживеем и ще видим,но има и разбира още много над какво да се мисли и работи от всички хора и с общи усилия ще има развитие на нашия любим спорт и забавление!
Искам да им благодаря на всички от щагета 179 от цялата си душа за всичко,което направиха за мен и като морална подкрепа и като грижа за байка ми и храна и сандвичи по време на карането и за транспорта до вкъщи после и за това,че са много добри хора!Радвам се,че ви познавам!
П.С. И хората не са боклуци и прочие!Ти ако тези хора тук наричаш така - циганите какви са за теб?!Те дори за добри хора с техните си проблеми!Дори престъпниците поне половината от тях в затвора преоткриват себе си и стават духовни хора!
Напълно извън всякакви рамки на добро поведение и отношение към хората и не в духа на 24-те часовия маратон,който цели точно обратното - Да се опознаваме с различни хора,идеали,ценности,хора от различни възрасти;каращи и различни стилове планинско,а и шосейно колоездене(като Васко Рачев,който завърши 2-ри в Солото!Той е бреветаджия и кара по 20000-30000 километра на година по шосето,но сами виждате какъв пич е ;колко усмихнат и добронамерен младеж!
Аз също не познавам всички участници,но повечето ме уважават мен лично;нека всички да се уважаваме;на състезание,а и в живота всеки прави грешки( ние затова сме тук да се учим от грешките си и да ставаме по-добри хора);повечето от тях са от прекалено желание и несъобразяване с реалността и възможностите си и губене на концентрация - както аз паднах през нощта на едно спускане,защото спусках много бързо по тъмно и предната безкамерна гума с боза се разплъока и стана мазало.Но се оправих!
Радвам се ,че участвах на това мероприятие прекрасно и въпреки,че бях уморен от предишните дни и пътуването се насладих на всичко - и на хората и на трасето и на природата и на звездите през нощта и разбрах още малко за себе си!
Всички участници и организатори и всички хора сте прекрасни и винаги сте били!Пожелавам Ви на всички щастие и да откриете себе си!
Поздрави от Тодор Ангелов!
Наздраве!