Един ден по късно-сънят е наваксан и някои несгоди от дългият престой на седалката, са ликвидирани
на преден план са хубавите спомени от великолепното 24-часово копунясване из баирите на Родопа планина, на страхотна надмотска височина и при страхотно време
Ето как премина всичко, погледнато от моя поглед
Самото ни идване до старта вече бе оттренирвано и затова небързахме много, както бързахме предната година
Със спазване на пътните правила и със някоя друга кратка почивка, до старта се озовахме за 3 часа.Извадихме машините, които този път бяха две-ако едната издадеше багажа, другата щеше да му мисли
Техническият преглед мина без проблеми
организаторите със усмивка приемаха документите и раздаваха стартовите номера, организация по учебник-браво криви спици
Документите подадени, стартовият номер взет-всичко бе готово за голямата лудницаааа
часът бе около 10:30, оставащото време до финала го използвахме за хапване в близкото ресторантче и в приказки.Това място има защо да е избрано за домакин на това състезание-големи паркинги, места за хапване и пазаруване, места за сапне-хижи, поляни-за всички по нещо-тук отново поздравления за организаторите-много точно попадение
И така часът наближаваше, юнаците лека полека се запътваха към старта, подканвани от организаторите, на старта се разясняваше всичко п отрасето и контролите, одговаряше се на въпроси и неусетно часът удари камбаната и свирката даде старт на лудницата
Сумати юнаци с каски, въртящи здраво, със свежи сили-преборваха първата част от маршрута-който беше гоооолям баир
в началото всички заедно-покрай борове, храсти и камани и по ксъно по същият баир в колона-защото ако човек решеше да изспреварва-щеше да згази някой колега с каска.На този първи баир си карах на псоледната скорост-която въобще незнам с колко зъби е, само знаех, че другите имат повиче от мен
но не се оплаквах-стигаше ми толкова.След тази първа част се излиза на почти равен път( ако го сравняваме с досега изминатото) с наклон-нагореее
там предавките стават по тежки и става много по приятно, но след няколко метра се задава поред баир-по мойта степен на оценяване го пиша- трудност 2, след което отново равна отсечка с преобладаваш наклон нагоре
след което отново баир със степен първа-но дължината му е смешна-около 20 метра, този дет минаваше покрай няква кащура-която през целяит маратон шумеше-явно беше нещо като водна станция
Смешен като разстояние-налиии, като наклон хич не ми беше до смях
тялото напред и здравото връткане му беше цаката на това място.След този участък се излиза на терен-почти равен, с плавни преминавания на наклона от изкачване към спсукане-много приятен участък-там през пъравата обиколка се литешеее, за разлика от предната година когато валя и положението беше ардауш, сега всичко бе сухо и когато пред теб имаше някой-си принуден да бъдеш облян от прахоляк и пашпалига
през първата обиколка това беше неизбежно-газзз. След няколко такива участъка, започваше яко спсукане-където ускоряваш и ускоряваш-през камъни, малки коловозчета и корени от дървета до стигане на малка асвалтова отсечка-която се изминава почти по инерция, след което се навлиза отново в пътеката и газзз, навсякъде борова гора, въздухът когато нямаше никой пред мен беше раййй
тук следваше малко равно с любимият ми наклон-нагоре
след което равото преминаваше в гоооолям баир степен 1, там си го минавах на най-леката предавка, обикновенно забивайки глава и гледащ камъните по пътеката, след първите няколко обиколки, знаех камъните наизуст
и така след баира, следваше равна отсечка, пак баир и здравей междинната контрола
до тук на първата обиколка май никой неможа да ме изспревари, и тук на тази контрола разбрах че съм 4-5 или 6 от вчики
Добре беше, казах си -нямаше да дишам много пашпалига
до тази контрола наклона е предимно-нагорее, от тук нататък следваше купонааа за мен.След тази контрола отново равничко и се започват едни интересни завои в гъстата борова гора по луда отъпкана пътека-която бе идеалнаа, хладинка, сянка-а нас нас слънцето печеше ли печеше.Тук започнаха и спсуакнията-които бяха луди-интересни чупки на завоите които по-добрите може да вземат и без спирачки, аз лично на няколк пъти се пробвах и почти успях
ама има още много докато стигна до истината
луди спсукания , минаващи през широки черни пътеки-извън и във гората, след което следваше преминава през мост-който се падаше на спускане, преди преминаването му се налагаше завой на 90 градуса-пошилка навсякъде-газззз. завои-наляво, надясно и ето ни през корените като тук пътеката беше наклонена
много весела отсечка-тук пердната година при всяко преминаване се хлъзгах и отивах на долу в гората, като след първите няколко обиколки продължавах с бутане защото ако някой се хлъзнеше отивашее многооо надалеч
.Сега беше сухо и тази опастност липсваше.За да си представят всички наклона на тази отсечка с корените -могат да вземат един лсит хартия да го държат успоредно на пода, държейки го от двете му по дълги страни и да го наклонът леко наляво, държеки го -и се получава веселооо, това са корени-издълбани от водата
тук сега преминвах с добраскорост по най горната им част и за цялото си каране имам само две залитания-доста интересен участък -евала
от тук отново спуакне, минаваше се през 2-3 чешмички, няколко бунгала-това всичкото на спуакне и почти през целият ден , а и до доста късно си имахме публикаа-която стимулираше и развеселяваше учатниците
имаше и преминаване на стълби-които бяха два броя, на първите всеки път бутах
имаше ощя няколко интересни участъка-стръмно спсукане до достигане на дире по което течеше малко вода, след което стабилен наклон надолу-там имах чуството, че ак осе спусна малко по яко ще забия гума и ще направя салто-ама си беше много якооо
затова след тази първа обиколка, правех следната далавера-докато се спусках превключвах на най леката скорост и забивайки се в дирето си излзиах перфектно-без бутане и други неготини неща
след тази забивка следваше малко баир-с добър наклон и се излизаше на широк черен път-еееее тук каква скорост достигахх незнамммм-
но в началото на спускането по тоя път прав на колелото и въртях или на псоледна или на предпсоледна скорост-газзззззз през едни камъни-като ги погледна си виках-как ще мина от тук, н ос такава скорост преминаването през толкова много камъни не проблем-след което зявои-десен-ляв докато скоростта се увеличава ли учеличава и долу правим ляв зявои във силно опясъчен път, ако човек не намали си лети директно отсрешното борче
това го знам от предната годината-първият път уцелих десетката
след лудият завои равнинен учатък със наклон надолу-със леки подскоци образувани от исъхнали локви-тук отново бях прав на колелото и карах яката-въртяяя, въртяя и почивам на левия крак, след което се повтаряше ситуацията, само че с почивка на десния и така около минута може би, доакто дойде следващото лудо спускане
пътят отново бе широк газззз-завой десен-завои ляв, акто тук аз отивах най от ляво-там по нямаше камъни иси ускорявах ли ускорявах-от там така се набира инерция, че си пестявах дсота въртене по надолу-това го знаех отново от преди
спсукането свършва и започва изкачването-отначало сабичко, следкоето следваше сатбиленн баир-направо стена, баира преди контролата където всеки сам трябваше да впише часът на преминаване през нея-в противен случей обиколката се нулира.Та баира беше як-бурах само два пъти през целият маратон
перз ноща-за разнообразие и псоледната ми обиколка-тук просто си бях уморен
Между другото това ми беше бутането за цялото състезание-другаде никъде не съм бутал-само на този баир два пъте и на първите по стръмни стълби-защото нямах смелост
За контролата вече спуменах-до една хижа, на която забравих името на една стълба имаше химикалка и всеки вписваше своето време на преминаване
от тук следваше яко спсуакне-ама много добро иникално
имаше знак че накона е 10% мисля-спускане-между борове-криволичеща пътека, минаваща през корени, камни, лсита, шишарки а през ноща и пез лайнаа
ахахах как се окъпах на една обиколка чак усетих аромата
спсуакнето се виеше л ивиеше на места имаше много резки завои и задължително трябва да намалиш ако ли не летиш надолу и ставаш свободен електрон
това го бях пробвал предната година без спирачки-аххаах клони камъни-като булдозер-страшна работа си беше, о като се запомни завоя-няма проблем-намаляш-завиваш-наклон надолу, наклон нагоре, който се всема идеално от набраната инерция-два бързи завоя по инерция и отново луд рязък завой-историята е какт она предния-тук вече спсуакнето преминава в иситнско 10% спускане почти само напаво-покрай всевъзможни завои и интересни гънки на пътеката-след което пак завой, завой-ставащи все по технични -за момент пътеката персичаше голям широк черен път-тук преминавах като ракета и нямаше и 10 метра и отново навлизане в пътека от другата страна на широкият път-там заой 90% надясно, минаване през скали, камъни, яки завои по супер отупкана пътека-наподобяваше нещо като тея писти от зимните улимпийки игеи-дет се спускат със шийни
тух си прав на колеото и владееш кормилото на 100% както и спирачките-камъни, камъни-ту твърдо заступорени, ту имаше и от унея дет искат да те обърнат
края натова спсуакне завършваше със стълби-предната година тук отново постонно бутах-сега нито едун път, минавах си спокойно и бавно и след тея стълби- край на това лудо спускане, което започва от контролата за вписване на времето от самите участници
по късно засякох че цялот оспускане ми отнема 5 минути.Като след 10-ата обиколка на края на спускането си виках оххххх свърши, като размахвах ръце да отмине болката, след което хващах студените роги на колелото и ми ставаше много добре
от тук следва кратък участък изкачване-наклона е малък, след което следват две спсукания, разделени помежсу си с кратка равна част.И до финала следваше баир, който небеше дълъг
Така изглеждаше трасето пред моите учи-лудо, разнообразо-съ места за релакс, със места да умреш от умора по баира и съ места да умреш от кеф на перфектните параболи които следваше пътя по завоите-от мен 6 по шестобалната система
Обиколките се въртяха една след рруга, разговор след разговор и всеки от приятен по приятен с другите участници, както и със съдиите по контролите
всичко това страшно помага при участниците в категорията соло
Пузнати юнаци прилитаха покрай мен и аз пкрай тях-на места имаше време само за поздрав или благодарство за отстъпеният път от тях или от мен
Страхотна атмосфера-всички усмихнати и кефещи се на момента
Само като видиш тея гледки можеш да направи още и още една обиколка.
Първите обиколки се въртяха неусетно по 50-тина минути и по мои си сметки до 7 часа трябваше да напрая 7 обиколки
лека полека взе, че стана точно така.Беше време за хапване-тук домашният готвач помагаше-бащата
зготвил хранта аз наготово сядах и си хапвах.Вече заредил с енергия дойде истината-нощното каранееее, нямах ниаккви намерения да спя
бях готов за 24 часово каране до краййй, единствено-колелотоо трябваше да стиска зъбии.Като ста въпрос за колелото -последната обиколка преди хапването на псукането - зе да пада верига, нещо штракаше-какво и аз незнам-но накрая на спусканеот установих, че немога да позлвам някои много важни предавки и докато хапвах един юнак от София, на когото не научих името-защоли, ами защото мислех само да се оправи тракалото и да продължавам
ми орпави повредата-евала, благодарих му на човека и продължих-ако не беше той щеше да е по трудноо.След което разбрах, че човека си иам магазин в София и даже поддържа юнаци да се състеват и ги води по съсезанията
дано такива хора да сатват все повече
Повредата беше оправена, батериите сложени следваше 10 часа нощ
обиколка след обиколка, плеъра с музиката ми свиркаше-след всяка обиколка-трафика по трасето намаляваше-аз си врътках и врътках.Връткането едно на ръка а каква природна обстановка цареше през цялото време около трасето-беше лудницаааа
върятх нагоре-надолу-през конторлите винаги релакс, минавайки покрай хижите-се чуваше мнародна музика, по поляните в различни частни п отрасето-туристи с палатки-отново музика и огънчета
Часовника тиктакаше, музиката спря, туристите легнаха и излязоха гостолюбиви хора с ножове
преветстващи ни да хапнем
как не
на горната контрола, където си вписвахме времената около полунощ един пия със нож идва при нас и вика абе момчета, елате дахапнете фелийки с масло и още нещо, какво правите вий, няма л иад почивате
на мен ми е смешшнооо,ако някой дет е гледал много филми и гледаше отстрани щеше да каже-ехаа-ужаса започва
ама човека го казваше с много приятен тон
и беше леко подпийнал.В тази ситуация бяхме двама-и другият юнак и той му вика нещо да го разсее и да офейакме
та имаше весели истории.
На лудото спускане дет сотавах без ръце-по късно се заселиха Крави-големи и малки-еееееее няма такъв филм
Само заради това си струваше да се кара през ноща-невиждана от мен гледка-големи животни окопирали пътеката, на кякои обиколки седящи около трасето- като публика, с едни доволни физилномии-черни, бели, пъстри всякакви крави
огравяни от лунната светлина
като луната през ноща беше много ярка-като места се заблуждавах, че съм достигнал някаква постройка с лампи, но при втренчен поглед-остановявах, че е луната
на някои обиколки кравите сменяха позиции
както лета надолу и гледам се проснала точно на пътеката гледаща срещу мен голяма бяла крава, с много големи роги
хем смешно, хем се чудя какво да правя че и не бяга
минавайки някак ис покрай нея на следващият завой-друга тя пъ легнала-още по луда - и там по инстинкт минах
Един път пак на това лудо спускане-газзз, тъмница-но фаровете цепят мрака, и някъде покрай мен нещо голямо на милиметри така ме стресна-че кът извиках-нещо от сорта на Аеееееъъъъъъуууу
онова тръгна да прекосява храсталацита като формула-а то отново се оказа очаквания приятел-този път теле
Обиколка след обиколка си въртях, след врме видях че съм първи, след време видях че повеждам и продължих да си въртя
През целяит маратон както и през ноща-не ми се пспеше въобще-нагъвах-лимони, мед, айрян, боза, нектари, натурални сокове,банани и на всяка обиколка имаше ли чай на контроалта-винаги пиех, защото през ноща стана студено, който кара не го усещаше тоя студ, но при дишане се виждаше парата от топлият въздух който издишвах и усештах студеният който вдишвах-така, че чай през ноща-много важно нещо
А вафлите и сладките-ги намразих още след 8=9 обиколка-повръщаши мисе от тях
по едно време на една от обиколките хапвам сникерс по принуда-щот тря се яде, ама след акто го лапнах-веднага го исплюх
Ноща премина, взе да се зазорява, на места където иамше видимост, се наблюдаваше страхотна гледка към хоризонта-където слънцето още не беше изгряло и всичко бе оранжево море-отново нежиждана гледка от мен, какви л иизгреви не съм гледал-но тоя си бе уникален.Стана светло, юнаците които бяха решили да поспят през ноща се сабудиха и тарфика около трасето отново беше купонджийски.Отново приятни разговори и усмивки навсякъде
вече към 7-8 видях че Николай Коев от габрово ме гони, но аз го водих с една обиколка и стан аинтересно.Караме ли караме-той прави обиколка, след него аз атварям една повиче и така обиколка след обиколка-без да се виждаме двамата -защото той е малко по напред
защото аз бях винаги на около 20 минути максимум разлика зад него и го водих с обиколка.А в самото начало докато се стъмни, ситуацията беше подобна, само че тогава той водеше.И така направих една обиколка доста бавно, след което си викам сег аще направя една много бързо и ако иска да ме стигне и той трябва да направи такава.И по време се получи ситуацията -той гони мен яката и аз гоня него яката-защото ако не го гоня ще ме настигне-истинско състение
за мен беше супер интерсна ситуация и за мен беше истинско удоволствие да карам така.Крали сме и в други мероприятия с Николай Коев и просто духът на състезател гонещ успеха по честният начин е голямо нещо
И така гонитбаат продължаваше и към 11:40 завърших 20-тата си обиколка като си разсъждавах по време на карането, аз сега ще завърша 11:40, той е завършил около 11:30 , 19-та обиколка, за да ме победи излиза че за 1:30 трябва да направи две обиколки-което на този етап за състезател в тази категория-соло е почти невъзможно и си казах-страгетически спирам, защото всичко е решено.
Юнаците от финалната контрола ме укоражаваха да направя още една 21-ва, да се птлича хасал като победител, честно имах желание но при мисълта, че ме чакаше лудото спсукане дет оставах без ръце- ме отказваше и така реших до 24-тия час на маратона да почина, наблюдавайки развръзката докрая
И така Николай коев затвори 20-обиколка към 12 и нещо и както очаквах се отказа да почива също като мен-поздравленияя за него-истиснки състезател и борец в състезанията
Искам да пзодравя и всички взели участие в соло-евала момчетааааа, доколкото гледам от класирането има юнаци с много добри резултати, при редовно каране за удоволствие и лека полека с увеличаване на изминаите дистанции, до другата година през спокойно имате шанс да надвиете всички отново в тази категория
Ако има няква тактика или цака тя е-да не спите и да не хвърляте усилия на вятъра-като примерно още в началтоо да ставате прав н апедал и да изпревате народа, силите са нужни до краяя
дишането е също много важно-никога не трябва да се задъхвате, винаги карайте с една предавка по леко, примерно можете да карате 3-та, да но вие карайте на 2-ра, заото по късно ще има голяма полза от това.За мен ще е чест другата годината отново да съм на това мероприятие и да кааме отново заедно, като конкуренцията да е много яка и да не се спи въобще и да се кара ли кара-и ще ми е кеф да падна от някой който се е състезавал рамо до рамо с мен през ноща
И най големи поздравления за момичетата соло- евала
еми много често през ноща срещах момичета борещи се сами срещу всичко което имаше да се преборва-браво браво браво
Поздравления и за отборите-там също не е по лесно, работите са сходни със солото-просто при двойките са двама и може да се стимулират помеждуси което е наистина голяма помощ-но усилията са също на макс
Поздравления и за щафетите-там е яко състезниае-всеки кара на макс-хасал като на състезнаие и тази категория е също много важна за участницитре в нея а и за останалите.Това е състезателната категория, където може да се говори за състезание.А останалите освен за състезание има и куп друг фактори които са в малко по големи дози-но евала, когато иамш достоен съперник и щафетите не остъпват и се потят якооооо-барво момчета
Поздравления за организаторите-еми за 5-та поредна година показвате, както е организация и как се прави маратон от тези подправки
За 3-та поредна година участвах и за мен беше удоволсвие да съм измежду вас
Пожелавам ви да продължавайте все така, виждам че се занимавате все с хубави прояви, мероприятия и начинания-които са в полза на спортуващите хора -това което казвам е само истината
Едно лудо мероприятие в което на моменти карах и като маратонец и като състезател, ПОЗДРВАВИ НА ВСИЧКИ И ДО НОВИ СРЕЩИ ЮНАЦИ
, Станимир Статев и Ники Костадинов с около 40-41 минути.
