24-часов маратон 2011

[naka76]

Ха-ха-ха. Аз съм единствения на който по тъмно е дал най-бързата си обиколка.

[outfaced]

Ха-ха-ха. Аз съм единствения на който по тъмно е дал най-бързата си обиколка.

Само ти и Николай Коев най-бързата обиколка не ви е първата

[pathdigger]

Aaaaa и мойта и мойтаааа

[emoonthemove]

Когато намеря малко време, ще споделя и своите впечатления

[Virtuous]

Хаххахахаха точно така беше...няма да си забравя как спаха точно на най яката линия на спускането и как трябваше да ги гоним

[4getcredo]

картинка

Много симпатична!

[emoonthemove]

Нека и аз споделя впечатления

Около седмица преди състезанието ставах всяка сутрин с 30 минути по-рано и се "гърчолевех" (както казваше леля ми) на пода, докато не избутвах по някоя и друга лицева опора и коремна преса. През дните до състезанието опитвах да се храня с пълноценна храна (тоест с готвена храна, кисело мляко и обичайните за българската кухня неща, но този път избягвах щедрите дажби десерти, на които обикновено се радвам). Разбира се, в седмицата преди 10 и 11-ти бях много ангажиран, налагаше се да си лягам късно и имах една единствена възможност да се изкатеря от Княжево до Дендрариума. По начало, аз не съм влизал никога в много добра вело-форма, но имам една психологическа граница на физическата подготовка, която, веднъж премината, ми дава увереността да се пускам да карам с по-големите батковци С единичното качване до Дендрариума вече имах спокойствието, че няма баир, който да ми се опре.

Завършилият на 4-то място Васко беше човекът зад волана на колата, която откара него, мен и
приятелката ми до лагера до хижа Здравец. Посрещна ме атмосферата, която очаквах и на която се надявах - хора, разтоварващи, чистещи, сглобяващи, смазващи всевъзможни велосипеди, шарени палатки, много познати и приятели. Много беше смешен лафът за онова вътрешно пространство между палатките до старт/финала, която използвахме, за да подгряваме за предстоящите обиколки - наричахме го "Ускорителя" , понеже беше тесничко и се налагаше да се въртим в кръг в компанията на поне още двама, трима други състезатели

По начало аз бях гледал откъс от миналогодишното състезание, заснето от Reactor (Йоско) и много се бях въодушевил, но да си призная, най-вече за разламагването около къмпинга и огъня, на който къкрят благо разни супи и мръвки От друга страна, в мен бяха насочени най-малко още 3 чифта очи (като изключим тези на дамите )- тези на моите съотборници от щафетата с духовитото име "Дъртанян". Мисля, че още му е рано, на който и да е от нас, да приема името лично, но така или иначе ние се борихме храбро. Tова им го разкажете с думи прости, в случай, че ви попитат (по Вапцаров).

Tа... Сред тълпите от състезатели мернах Мляко с Ориз, макар че не знаех, че ще победи, иначе щях да опитам да му се харесам по-усилено и го поздравих за качването му до връх Tриглав за някакво съвсем прилично време (при всички случай, до осем пъти по-малко, отколкото бих могъл аз да го взема). Момчето беше съвсем скромно, не спомена, че ще победи, и ми сподели, че тук-таме е бутал. Ами, хубаво. Времето напредна, организаторите направиха кратък брифинг (на който едни хлапета пронизително скандираха "Давай, Пол, давай, Пол...", докато от спортна злоба и патриотизъм няколко души едновременно не им изръмжаха да мълчат беше смешно. Да си призная и на мен ми идваше да преследвам дечицата с шутове до палатките на Пол...) и стартът бе даден. Всички се юрнаха през глава по един върл баир (който всеки от нас извъртя толкова много пъти, че при всяка поредна обиколка, когато го виждахме от далеч, сърцата ни се разнежваха, устните мълвяха любовни слова, метрите до най-високата точка минаваха неусетно, а потта, лееща се на талази по челата и под мишниците ... всъщност, при нея всичко беше по старо му ).

Когато дойде моето време да карам, ускорих се до една прилична телесна температура в "Ускорителя" и зачаках да се появи Хамстера, който беше от моя отбор (и който е успял, кучето, да направи с някакви жалки секунди по-бърза от моята най-бърза 54 минути и нещо най-бърза обиколка!). Юрнах се аз по баира, все едно, че животът ми зависеше от това, по баира, изпреварих доста хора, но карах много внимателно и докато непрекъснато се оглеждах за маркировката, със завист си мислих за другия състезател от "Дъртанян" - Tошко/БДЖ - и неговите 8 опознавателни обиколки по трасето преди състезанието. На две места губих маркировката и се налагаше да се връщам, но на финала бях добре загрял и много назлобен за добро време. Много енергия се пръсна на втората обиколка, само за да изпусна пътечката на същите места По средата някъде мислих за трета обиколка, но баирите след средата отрезвиха младият ми и неукрепнал в трудностите ум... Бързах колкото можах, за да предам щафетата на Крис, номер 3 от отбора на шампионите.

По-интересните срещи по маршрута бяха с хора, които до тогава познавах само на снимка или бях мяркал - какъв изключителен контраст с това, да караш редом или покрай тези хора, усещането е почти физическо усещане на това, че вместо въздух вдишваш живот и, непозната до този момент за мен, емоция. По-популярните физиономии, които можах да разпозная и с които си разменихме по едно-две изтощени от карането изгрухтявания вместо поздрав
бяха forgetcredo, който изпреварих на началния баир, но който после ме застигна, защото бях спукал гума, или защото беше направил много повече от мен обиколки, не знам. Видях и Tаня, която почиваше след вторите стълби, от Емо/Tучо Чучо чух само едно "ляво", мернах нещо кафяво, след което го загубих. Други по-знаменателни срещи от форумен тип не съм имал.

Страхотна беше битката с един от англичаните, който караше в щафета. На това състезание установих, че ако веднъж изпревариш някого или, ако те застига, настъпиш повечко, налице е 70% шанс той да не опита да те застигне. Особено, ако изпреварването или отдалечаването е направено с хъс и пушилка Въпросният англичанин се появи в полезрението ми, карайки зад мен, с ярко оранжева фланелка. А-ха, казах си, време е. Въртях на прави, криви и спускания, но фланелката не изчезваше, а се приближаваше. Накрая, след асфалта преди пътечката към втората контрола, разпознах човека на над 50 години, с който най-добронамерено си говорихме на чешмата (която не ставала за пиене...), докато наливахме вода в туби и бутилки Бях капнал от гонене по баирите и му отстъпих да мине край мен. Чест му прави, че ме тупна по рамото и ме попита дали всичко е наред. Аз му отговорих, че заслужава това изпреварване. Когато мина покрай мен обаче започнах да се колебая в правилността на преценката си Взех решение да карам с всички сили след него, докато стигна до окончателно становище. Не знам вашите критерии за бясна надпревара, но аз си я представям като гонка между двама души, един от които решен на всичко да настигне първия и друг, който все едно бяга от дявола... Мина една контрола, минаха чешмата и корените, спусканията, мостчето, втората контрола... Понякога го губих за малко, очевидно той даваше всичко от себе си, но в моментите, когато забавяше, за да отложи изплюването на белия дроб, аз го застигах, изпреварихме поне 4-5 души и така се гонихме до последния метър на контролата. Бога ми, последните метри го направих от гореспонатия патриотизъм и съвсем не заради себе си.. Исках да знае, че всеки българин, независимо дали е спортист или любител, е готов бой да се бие за страната си и за себе си, разбира се. Когато и двамата предадохме щафетата, си стиснахме ръцете и аз го поздравих за страхотната битка, той потвърди, че не съм си въобразявал Страшен пич! Над 54-годишен, ей! Имах само още един случай (ясно е, че не е бил най-желеният карач на състезанието, но за моята уста беше не малка лъжица), в който през нощта, моят и характерът на друг състезател се сблъскаха - и след много упорство и стискане на зъби, аз го подчиних на моята воля и го оставих зад себе си. Но, макар и победен този втори път, не бях изпитвал подобно чувство за някакъв човешки триумф и радост, че с този човек така честно се изправихме един срещу друг и по-добрият от нас надделя. Сигурно и самурайте са се чувствали така, когато са прибирали окървавената катана и са се покланяли за последно пред двете парчета, останали от противника Но да не се увличаме в това

Останалото го знаете - щури песни в лагера (с доста неприлично съдържание), супа, вафли и захари на корем, малко сън и друсане обратно до дома. После два дни реанимация... Готино, готино Но докато си на първия баир си е гърч, гърч... Малкия Принц добре го е казал - "Най-готиното идва само след много гърч, брат ми!".

Tака ги видях аз нещата. И ако ви е яд, че не сте били, повярвайте, имате основание

[rarekin]

... и го поздравих за качването му до връх Tриглав за някакво съвсем прилично време (при всички случай, до осем пъти по-малко, отколкото бих могъл аз да го взема).

За връх Триглав в Словения ли говорим? Щото, ако е за него, мисля, че си в грешка с времената (освен ако не си мислиш, че там спокойно можеш да се катериш през нощта). На места си е доста хард дори през деня.

[4getcredo]

... и го поздравих за качването му до връх Tриглав за някакво съвсем прилично време (при всички случай, до осем пъти по-малко, отколкото бих могъл аз да го взема).

За връх Триглав в Словения ли говорим? Щото, ако е за него, мисля, че си в грешка с времената (освен ако не си мислиш, че там спокойно можеш да се катериш през нощта). На места си е доста хард дори през деня.

Говори за нашия Триглав или Кадемлиите в Стара планина

[emoonthemove]

https://picasaweb.google.com/1058435182 ... 416/EKgWDK

[rarekin]

@ 4getcredo&emoonthemove

[Admin]

Ако ви е дотегнало от дневника ми на живо от състезанието, сега ще ви дотегне още повече: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... 915-24hour


П.П. Големи благодарности към всички, които ми помогнаха със снимки, тъй като по обективни причини аз нямаше как да направя много.

[Reactor]

Нека и аз споделя впечатления

Браво Емо
Страхотен разказ и действа много нахъсващо!

Въпреки,че денят преди Маратона,Таня ме убеждаваше,че мястото ми не е на Старта заради упорития Вирус,който изпи всичките ми сили,трупани целенасочено за това предизвикателство,инатът ми беше по-голям от разума и съответно заради това обстоятелство,все пак се събрахме и изживяхме тези неуписуеми мигове.
Преди да тръгна на обиколка ме зареждаше атмосферата в лагера до първата контрола,където момчетата с усмихнатите лица и шегички,ме зареждаха за втората част от трасето
След четвъртата обиколка батериите ми започнаха да свършват и разбрах,че все пак Таня беше права.
След появилия се луфт в чашките,въпреки активната намеса на Хамстера с Брадвата,този проблем не се оправи и всъщност се предадох психически.
Но не съжалявам,защото това бяха два вълшебни дни в които се срещнах с много позитивни и усмихнати хора,нещо,което напоследък все повече липсва в Цивилизацията!

Благодарности за "Крива спица"

[kibikoff]

Страхотно съзтезание!
Страхотна атмосфера!
истински Вело празник

снимки

Ура другари!

[sailman]

Страхотно съзтезание!
Страхотна атмосфера!
истински Вело празник



Ура другари!

Машаалла`...!
Другарю Кибикофф -

[hitar_potter]

Айде, малко снимки от моя апарат (щракали сме аз, Хамстера и Радо). Забравих да разкарам това „Калоян Генков“ отдолу.. Надявам се другите фотографи да не се сърдят от това

[HepBeH_XaMcTep]

Айде, малко снимки от моя апарат (щракали сме аз, Хамстера и Радо). Забравих да разкарам това „Калоян Генков“ отдолу.. Надявам се другите фотографи да не се сърдят от това

Няма ягоди!
Само прати .nef-овете със снимки от 50-ката!

п.с. днес трябва да се видим за плочката от статива!

[Reactor]

Страхотни снимки,особено на SPA i hitar_potter
Бравос момчета

[HepBeH_XaMcTep]

Ето нещичко от мен:

[Reactor]

Ето нещичко от мен:[

Супер

[jd]

Ето нещичко от мен:...

[boriss13]

Ето нещичко от мен:

Чакането си заслужаваше!!!

[emoonthemove]

Е-е-е, брат, снимките са страшни! Настроението е уловено в пълна степен И всички едни хубави, хубави... да не им е уроки

[outfaced]

мдааа, кефска работа

[HepBeH_XaMcTep]

Благодаря!

Имам още 50-тина от апарата на Калоян, но така и не успях да си ги взема за домашно ( голям кеф са тея 2 седмици в Сандански)

[outfaced]

Как е, стягате ли се за тая година ... http://vimeo.com/channels/videofilters/42802063

[Анелия]

Живот и здраве

[motomarzel]

Тея са аматьори - само карат...и бутат на спущането
Живот и здраве, пак ще се изцедим от въртене.

[outfaced]

Сравнявах техните резултати с нашите ... ми да ви кажат нашите първенци ще влезнат без ядове в топ 20.
Да си знаете де
Пък дай боже някой и там да има шанса да се пробва.

[outfaced]

Вече е решено ... тая година ще има приятна изненадка
Скоро повече ...