Страхотно състезание, изключително съм доволен
!
Ще споделя и как премина то през моят поглед. Предната вечер си легнах към 11 часа, докато заспя, да е станало към 12. Алармата звънна в 3 часа, станах и сложих да си готвя макарони. Ядох, оправих се и се отправих към старта с колелото. До там имах десетина километра, колкото да загрея. В 5 часа бях вече там и без никакво чакане си взех номера. Мислите ми вече бяха съсредоточени към това как да отида до тоалетна, за да не ми тежи яденето докато карам. Газ към ОМВ и там едно кафе, което свърши чудесна работа
. След това се наредих на старта и след около десетина минути тръгнахме. Да призная имах леко притеснение, че няма да мога да издържа обиколката на високо темпо, защото предната седмица ставах в 5 часа сутринта да тренирам и имах доста натрупана умора.
В началото се изстрелях напред, за да не остана отзад и да се сблъскам с някой. След първите 2-3 километра от старта, останахме Аз, Уоутър и Тошко. Към края на асфалта преди Бялата Вода, точно на най-стръмната част ги изпуснах. Беше ми станало доста тежко, може би, защото още не бях загрял добре. В този момент си казах, че трябва да съм с един от двамата до започването на пътеката за Кладница, защото поне за мен, до там е най-тежката част от обиколката. Амбицирах се, беше ми доста тежко, но натиснах за около 500-600 метра и ги настигнах. След около 2 километра ми стана добре и нямах никакви затруднения да карам с тях. Точно на влизане по пътеката за Владая, Тошко излезе отпред, но Уоутър не му даде да влезе първи по пътеката. Аз не претендирам да имам големи спускачески умения и затова си седях отзад, за да не преча. Да, но това ми изигра лоша шега, защото Тошко изостана с около 100 метра от Уоутър, а точно тези 100 метра бяха решаващи за неговото откъсване от нас. Знам ли, може би Тошко нещо не беше загрял на спускането, но на мен ми беше бавно, а и нямаше как да го задмина с тази скорост, без да има риск и за двама ни. От там започна и най-стръмното изкачване по едни леки серпентини. Там Тошко се вложи много, за да догони Уоутър, но за жалост не успя. Аз прецених, че няма смисъл да влагам максимални усилия там, защото може и да не ми стигнат силите до края на обиколката. Изостанах на около 100 метра от Тошко, но в последствие карах бързичко по алеята към Кладница и го настигнах. На три пъти ми се наложи пак да го догонвам, защото бях със шосейни педали(другите ми блокираха няколко дни преди състезанието) и не можех лесно да си закачам парчетата, след откопчаване. Точно на последното такова, изостанах сигурно около минута от него. В бързината, да го настигна, щеше да ме сгази кола на Кладница, но не по моя вина(жената си говореше по телефона и не държеше дори волана). От там, вместо да се спестя на асфалта, аз се раздадох почти на макс и още на влизане към яз. Студена, настигнах Тошко. От там, двамата заедно излязохме на асфалта и започнахме да караме здраво. В началото му дадох смяна, но не бях никак свеж и той пое водачеството в повечето от дистанцията - за което много му благодаря !!! Последните 400 метра от асфалта го изпуснах с 20 метра, но на пункта си напълнихме бидоните и си смазахме веригите. Аз изпих една чаша кола, която много ме освежи. Нямах никакви проблеми да карам зад Тошко и си мислех, след Ярлово, да поема водачеството, защото се чувствах доста свеж, а и той ми беше помогнал на асфалта, когато нямах много енергия.
Да, ама Не
. В началото на спускането, той ме попита, дали искам да водя и аз му казах той да дава напред, за да не го забавя. След 2-3 километра спуках гума, и спрях, да използвам Пит Стопа за безкамерните гуми. Подейства, и спуснах до Ярлово с по-мека гума. Там спрях да напомпам, но след като започнах да помпам, бозата пак изби. Веднага се качих на колелото, за да се запуши дупката, на пак гумата ми беше мека и на завоите се гънеше. Реших така да карам до където мога. След 7-8 километра на едно късо спускане гумата вече не издържа и бУм
. Спрях извадих вътрешната и тръгнах да я монтирам. В това време ме задмина В. Баков, а след него Бойко и Ники. Направих гумата и си казах, че от тук нататък, ще се раздам максимално. Започнах да карам и за броени минути бях на асфалта, където задминах Ники и му казах да се хване за мен, за да може на спускането да се сменяме.
Направихме една смяна и той ми каза, че не може да държи моето темпо и затова аз излезох да водя. Така до първите 2 километра след Железница вече настигнах и Бойко. С него се сменяхме и карахме доста бързо. Прецених аз да водя повечето време, защото се чувствах добре и краката ми вървяха. С около 32-3 км/h се движехме по пътеката. На около 16 километра преди финала се сменихме, за да води той, а аз получих схващане в единия крак. Останах за около 2 минути зад Бойко, за да може да си опъна крака и да се възстановя. Мина ми болката и точно мислех да изпреварвам и задната гума, отново направи бУм
. Ама нито имам лепенки, нито имам вътрешна
. Реших да си подредя раницата, защото имах много боклуци по джобовете. След около 2-3 минути премина Ники, като спря и ми даде своята вътрешна гума. Зарадвах се, даже ми стана гадно малко, че той си дава гумата, но докато я помпах видях, че е срязана. Явно докато е седяла под седалката му, някое камъче я е срязало. Тогава вече минах от страни на пътеката на удобно за лягане място и си пуснах Час Пик 3 на телефона
. Просто тогава си мислех, че няма да стигна до финала, та поне да си почина. След десетина минути, може и по-малко мина Васко, който като ме видя, се ядоса и веднаха се хвърли да сваля гумата от под седалката си. След това отпраши с пълна газ, а аз започнах да слагам гумата. Всичко точно, отново бях по трасето, но си бях казал да го карам лекичко до края. Да ама аз съм си идиот и отново започнах да карам бързо. Постарах се поне да помагам на пешеходците, като ме питаха, колко им е разликата с този след тях. Точно пък преди паветата тръгнах нагоре и се замотах 1-2 минути, а през това време Филип ме е задминал. Финиширах за 4 часа и 19 минути и въпреки всичко съм много доволен, за това, че съм в супер форма и имам сили и за толкова дълго, поне за мен, състезание. Също така, вече мога да сменям и гуми, които не ги пукам поне 5 километра
Догодина, ще участвам пак, защото това и Черни Връх са най-хубавите състезания в България !!! Организация, маркировка, контроли - всичко беше перфектно. Благодаря на всички, които се погрижиха за нашия кеф в този слънчев ден
Или на който там член на семейството...
