от dreamer78 » Пет Юни 20, 2014 7:59 am
Поради разразилата се дискусия си позволявам да публикувам и позицията на Христин Ангелов, която прочетох във фейсбук:
"След 3-ти ден "релакс" от тазгодишното ми участие в обиколката на Витоша, като "Дуатлонист", вече проходих и реших да споделя историята, която преживях и смятам за в бъдеще да осъществя отново.
В събота рано, още преди да ме е събудила алармата, успях да стана в 03:30ч. и установих, че съм спал само около 3 часа.
Реших, че щом имам толкова време е редно да хапна и да се оправям за към Бояна, но този път не с колело до там, а с автомобил.
Пристигнах час по-рано и подредих всичко, от което ще имам нужда и започнах на момента да разцъквам педалите.
След сладки приказки с познати, дойде време да се нареждам на старта за 4-та поредна година. Е тази вече ми беше съвсем по-спокойна.
Стартирахме страхотно! Винаги съм бил внимателен някой да не падне пред мен на старта и избягвам да се сближавам прекалено много.
Обичайните заподозрени Мамути, Уолтър, Васко, Тодор хукнахме нагоре по асфалта, но тази година не беше същото. Около нас караха доста повече хора, поне 20 души.
След първата отбивка вдясно започнаха разкъсвания и си казах, че тази година ме чака и бягане и реших, че ще е добра да задържа с комфортно темпо - около 165- 170 пулс.
Странно, но на 10 метра пред мен и зад мен почти нямаше никой и така до първото спускане към Владая, където успях да влея стабилно количество електролити дори и изядох половин банан.
Изкачването по серпентините ми е любимото, но този път съвсем върнах оборотите и успях да ги взема сравнително лежерно. Дойде момент за релакс, равна и на моменти технична пътека до Кладница,
която помнех наизуст от тренировка миналата седмица. Усещането този път беше различно. Малко преди състезанието Райко ми помогна да избера най-добрата гума и не сбърках. Никога не бях се чувствал толкова
сигурен в гумите си, с което успях да се отпусна и да карам по-бързо по завоите. На моменти имах чувството че влизам с ниска и излизам с висока скорост от завоите.
Това ми помогна да не умирам от скука, защото през цялото време бях съвсем сам и не можех да разбера защо.? На спускането към яз. Студена по асфалта успях да настигна Венелин Миронски спогледахме се и заедно
спуснахме целия асфалт. Дойде отново изкачване по черно с камъни, където успях само да го чуя, че той все още е зад мен и продължих със същото темпо. Ето, че дойде момента на първото изменение в трасето.
Тази година една обичайна поляна беше сериозно изорана от трактор и организаторите бяха променили трасето със стръмна и кратка горска пътека, накефи ме!
Изкачих платото и около мен отново нямаше никой... Започнах да спускам към яз. Студена и чух гадно стържене от задната ми спирачка. Установих, че за пореден път не съм си проверил изцяло колелото и вече съм без задни колотки.
Звука идваше от стържене на металните подлоги по шината ми... За миг се притесних и то конкретно за спускането към Ярлово, но си казах, хайде, като дойде ще го мисля.
На бариерата беше поредната контрола, която подминах без да спирам и отново захапах асфалта. Сега имах време да изям едно корни и другата част от банана. Хванах добро темпо - 170 пулс на сравнително по-леки обороти, все пак ме чака и бягане само след 10 часа.
Започнах най-стръмното изкачване по асфалта преди Чуйпетлово, а вече успявах да видя колоездач от велоклуб мамут, дори стопявах доста бързо дистанцията с него. Навлезнах в селото, където контролата беше невероятна, макар и малко, организаторите викаха и надъхваха.
Разминах се с Фьодор Драголов с който се спогледахме и усмихнахме. Отново не се чувствах уморен, красива девойка ми подаде вода и реших, че и тази контрола ще я подмина, а не след дълго настигнах и Федя, който пък на спускането успешно стопяваше дистанцията с мен, а аз определено не се чувствах комфортно с една спирачка.
Така заедно кацнахме в Ярлово и преминахме през контролата с бясна скорост където аз не успях да си хвана чашка със соли дори се притесних, че залях момичето, което ми я подаде. Много глупаво, че посегнах изобщо да я взема с около 30км/ч.
Дойде най-умразния ми участък от трасето поляни, на места изорани от коне и пълни с коловози. Не след дълго видях, че Федя започва да изостава, а аз мернах пред мен колоездач, който беше на не повече от 400метра.
Точно този колоездач видях вече преминал през първата река, изкачил краткия баир и каращ по традиционния маршрут, като изобщо не знаех, че има нов маршрут и трябва да се завие наляво, където маркировка липсваше.
Завих надясно по традиционния маршрут, където после разбирам, че е имало права лента, която я нямаше, когато аз минах от там и след, като се изкачих мернах Федя да започва и той изкачване на баирчето.
Всичко беше перфектно аз продължавах да поддържам умерено темпо без да мачкам много краката си и да ги пазя за бягането. Карайки по досадните поляни се опитвах да мерна някой напред, но не успявах, а и фьодор не виждах вече зад мен.
Казах си хайде пак в нищото сам... Реших обаче, по баира преди ярема да се понапъна и ето, че настигнах колоездач бутащ по баира своя байк, който ме попита дали имам магнезии, че много е крампирал. Бях тотално избомбил всички изотонични напитки и му заявих, че няма как да му помогна.
Изскочих на асфалта към Ярема, където забелязах и контролата при чешмата. Отново всички викат, но този път не какво да е а: "Давай бре втори си, браво, дуатлонист" "Хайде другия е само минута пред теб..."
Имах време точно една минута, преди спускането на новия стръмен участък, за да помисля какво се е случило и дали не се ебават тия с мен? Дойде спускането, което вече бях карал в петък и познавах много добре. Не след дълго изскочих на асфалта и настъпих педалите здраво.
Ето, че момчето на минута пред пред мен вече го виждах и стопих дистанцията точно на контролата на Брезите. Това беше първата контрола, на която спрях и реших, че ще пия кола и докато си го помислих, вече я разгазирвах в устата си. Момчето, което беше първи ме попита учтиво: "Извинявай колега, ти от къде мина?"
Заявих му аз злобно: "От където трябва". Е вече имах теория за случващото се. Постоянно ми беше в главата новата отсечка от платото след Чуйпетлово и спускането към Ярлово. Това беше нова отсечка, която трябваше да присъства в маршрута, но бе отменена в последния момент от
организаторите. Казах си, всички там са се объркали и от там са минали, че дори си и повярвах. Е твърдо откачих и реших, че ще карам, като идиот до финала без да подозирам, че през това време хората се лутат да търсят маркировка на друго място. Тръгнах на макс и по равното карах на голяма плоча.
Калните участъци винаги съм ги лутал и газил с крака, но не и този път. Чувството да знаеш кой и колко те гонят е невероятно. Усещах, че колелото лети. Благодарен съм за тази случка, защото се научих как да прелитам през мостчетата, нещо, за което Уолтър беше разказвал как да го правим, но сега тепърва осъзнавах какво се случва.
Спирачки или по скоро една спирачка и то предна, боже спирачки изобщо не помня да съм натискал дори не помня как съм минал през контроли, като на хармоника и тази на Драгалевци. Но както има писано за шофьорите скоростта увлича. С много голяма скорост тръгнах да навлизам по тесния мост, където се намира контролата на Симеоново и пешеходец минаващ с някакви чували по моста спрял по средата.
Започнах да крещя традиционното: "Оп, оп, оп, оп" и никаква реакция. Вече крещях пази се, пази сееееееее. Последва удар и превърнате през кормилото и всичко това се случва на моста. Станах бързо, отнесох псувни и забит фас в крака ми, но адреналина беше много високо и отново бях на колелото подминавайки контролата на Симеоново където отново чух: "Ето го, първия. Бравооо!" Смеех се с глас и не вярвах.
Всъщност вярвах само в едно, че има 5 човека, които са истински атлети и, че аз с моите мудни моменти едва ли скоро ще надкарам. Не след дълго изскочих на паважа, където изобщо полицаите докато реагират едва не ме блъснаха 2 - 3 коли на България. Скочих от вече страната на старт финала и смело пуснах спирачката и си легнах на кормилото и седалката.
Зададе се финала, реших, че позите са излишни и просто стиснах дясната си ръка с радост, че завършвам. Водещия шоуто на финала заяви: "Първо място!" Не знам защо, но това малко ме вбеси и поисках микрофона му, като поздравих всички гости, които са дошли да ни подкрепят и кратко обясних, че се е случило нещо по трасето и че по него участват елитни колоездачи, като Уолтър, които отдавна е трябвало да бъдат тук.
Оставаме всички в очакване на случващото се. Не след дълго, около минута и половина пристига Клепе. Поздравихме се, беше паднал лошо, личеше си болката която изпитва и прикривайки се смело каза, че се нуждае от лед. Някой се втурна да му носи. Започнахме дискусия, в която той точно обясни къде и как са се изгубили и ме попита: "Ти как успя да не се загубиш?" Казах му, че съм следвал маркировката.
Уолтър: "А ти зави ли по новия маршрут вляво след първата река от Ярлово?" Гледах го глупаво 10 секунди и осъзнах какво се е случило. Изобщо нямах представа нито предварителна нито на момента, че трябва да завия наляво. Той се ядоса много и замина на някъде. Започна дискусия с организаторите, оказва се, че вдясно е имало права лента, която мистериозно изчезва, която е трябвало да ни покаже, че това трасе вече, не е то.
Нямам идея в разказа на Уолтър, къде са аджеба тия 20 знака, който той твърди, че има, като вечерта, по време на бягането видях една маркировка със шпрей 100, която човек ще види, вече ако е завил вляво след реката. Оказа се, че организаторите, след като са разбрали за случката моментално са възстановили маркировката в района на реката, като преди това доста хора са минали по старото трасе.
Странна история, но пък не можем да я променим. Единственото ми желание, което застъпва първото ми място в този 100км сериал е, че ми писна да гледам една и съща класация от толкова години. Понякога е хубаво да се случва нещо различно, нещо, което да разнообрази еднотипното.
Макар и случките, за мен, тази година нещата са по-добри от към организация. Организаторите създадоха нещо ново, нещо, което успя да привлече моя и на още интерес, нещо различно и това е да имам възможността да участвам и в двете дисциплини. Каквито и минуси да е имало, догодина те ще бъдат елиминирани и най-масовото съревнование в България ще протече още по-приятно за всички.
Разказа ми тепърва загрява, до няколко дена ще публикувам историята от участието ми във втората част от дуатлона - бягането."
Scott Pro-Racing & Trek 1.1 & Trek X-Caliber 8