Ето и моето мнение за състезанието.
Не знам от горещото времето ли беше,но аз на баирите си мислех,че ще получа слънчев удар и много се мъчих.А после от повечето момчета приятели и участници и от физиономите им като завършваха,а и след това си личеше,че е било много тежко състезанието.
Трасето в сравнение с миналата година с новия последен баир беше много тежко там,тъй като е към края на трасето,а продължава сякаш вечно,а и наклона е сериозен.Защото се качваш почти на най-високота точка от цялото било,а преди се катереше до доста по-ниско.
За състезанието - стартирахме и аз поведох,защото знаех,че 5-6 км е само пътека,където ако не си най-отпред ще загубиш много от някой по-слаб технически и физически състезател,а не можеш да изпревариш никой там,освен ако не се махне от трасето и не ти направи път.
И 1-2км след старта се обръщам и Уолтър си беше залепен за мен,но малко зад него бяха Деско(който като го попитах как си,каза,че умира и бил гръмнал) и Добрин Лиловски също от моят отбор - КК" Алекси Николов" Варна.Така горд се почуствах,че ние сме най-силните български състезатели в това състезание и караме заедно с Уолтър.След това направих глупавата грешка да пусна Уолтър отпред,а той наложи такова темпо по тази пътека,която се виеше постепенно нагоре,че аз едвам му стисках,а другите останаха.Вкара ме в мах пулс и после малко по-малко ми дръпна.
Към средата на трасето ми влезна една оса или някаква буболечка под екипа в гърба и ме ужили доста неприятно.Пробвах се да я стигна с ръка,но не можах в движение и трябваше да спра и да се овъргалям с гърба в земята да я смачкам.Май се получи и продължих,но вече леко започнах да губя концентрация и намалих малко темпото и Уолтър ми е направил още малко.
После пак започнах да карам на мах,ама несъобразих и от глупост гръмнах задната гума на един голям камък на спускането,където циганите бяха изровили вдясно един трап дълбок поне 1 метър,а вляво имаше камъни и пръст.Тъпа грешка.Много се изнервих и почнах нервно да сменям гумата.Справих се сравнително бързо, но помпата ми май е за боклука и 2-3 минути не мога да вкарам почти никакъв въздух в гумата.И гледам Добрин идва по спускането.Викам му браво ве батка - трети от всички се движиш.А това момче е едва на 16 години.Невероятен талант и на шосе и на байк.От него зависи колко добър ще стане в бъдеще.Даде ми неговата помпа,която помпеше много добре и за 30-40 секунди бях готов и тръгнах.И 50 метра по надолу - Добри и той спукал гума и я сменя.Върнах му помпата,че май му бе нужна и продължих.И гледам на завоя,където почваше последния баир Деско и Емил Стойнев.Гас нагоре на мах и така до финала.Като вече карах по внимателно на спусканията.Накрая Деско би Емил и останалите.А те са били група от 5 души - Миро Алексиев,Деско,Емил,Борката Киряков и Митака от Свиленград.Евала момчета,на всеки един от вас + Добрин Лиловски.Супер силно сте карали по думите на Миро.А пък бат Бойко е объркал трасето и финишира много преди Уолтър даже.Но реши геройски да направи още една пълна обиколка по трасето за тренировка за Тасос,за себе си и защото е пич.
Накрая много благодарности на тренъора - Николай Стамболийски от КК "Алекси Николов" Варна за подкрепата и за вярата в мен и останалите от отбора.На всичките спонсори на отбора,без които нямаше да имаме такива хубави колела и да учстваме на тези състезания и в България и в чужбина.На организаторите за великолепното трасе и състезание и браво на всеки един участвал,завършил или геройски мъчил се докъде силите не са го напуснали.Както и за всички дами,вие сте също невероятни жени с психика по-силна от повечето мъже.
Нашият спорт върви нагоре и това е благодарение на усилията на всеки един от нас.Но нека това бъде едва началото и само нагоре да се развиваме.
За мен беше чест да карам с вас.
Поздрави Тодор Ангелов!
