Хора,
Днес врътнах обиколката ! За първи път правя каране над 60км и по толкова пресечен терен. Това ще ми е първото състезание. Днес се справих за 9 часа , обаче се изхитрих накрая - след Железница си карах по шосето до София, защото всякакви силички ме бяха напуснали. Споделям няколко впечатления / препоръки, надявам се ще са ви от полза:
1. В никакъв случай не подценявайте състезанието ! Аз се имам за "карач" щото карам колело от 10 години, посл 3-4 години си взимам НДК - студентски град за 20мин и 15 на връщане, имам над 5000км зад гърба си, е вярно - предимно градско, но и в планината съм излизал много пъти. Еми да ви кажа аз УМАЛЯХ ТОТАЛНО след 60тия км, просто краката ми ме боляха и отказваха да въртят повече. Трябва си солидна физическа подготовка. Преди няколко поста прочетох мнения, че състезанието не било тежко
.. не се наемам да споря, нямам база за сравнение, но един приятел каза, че единственото по-тежко състезание на което е бил е купата на Тасос (той е бил на почти всички крос кънтри състезания в Б-я)
2. Относно маркировката и маршрута: Добре че с мен беше приятел с GPS следа, сигурно сме поглеждали GPSa към 30 пъти. В началото е ясно - до тихия кът всеки знае как да стигне, после следва спускане към Владая.В края на това спускане започна чуденето - хм.. има оранжева стрелка както напред, така и надясно (към първите къщи) .. не търсим чекпойнтове, така че продължихме направо, след 100м излезнахме на стръмната пътека която върви покрай реката - там си бутахме до водохващането, защото беше прекалено стръмно за нас. Следва завой надясно по черен път прилично указан, там ми направиха впечатление
белите лентички плат окачени по дърветата - чак тогава загрях, че това е маркировка на обиколката. В слядващите 15км нямате проблеми с ориентацията , единствения проблем е изкачването на въпросния баир, където колега беше споделил, че трябва да се държите за корени - ужасно стръмно и хлъзгаво е (ронлива почва) но не се притеснявайте дали ще го откриете - дърветата са накичени като коледни елхи в този участък - просто следвайте кърпичките.Следват 10тина км по "равно" - уж е равно , ама не можеш да се двишиш мн бързо, защото има камъни и бетонни прегради за стичащите се рекички.Излите в Кладница - ок, 200м по пътя и хоп - ПЕТОЛЪЧКА , без нито една табела, кърпичка, оранжева стрелка или каквото и да е. Питахме байчото на пейката на къде е язовира, посочи той с бастуна едната улица надясно и газ надолу. След 2-3км стигнахме Т образно (пак без маркировка) - трябваше да избирам м/у наляво и надясно, инстинкта ме водеше наляво, защото все пак обикаляме Витоша обратно на часовниковата стрелка и би трябвало левите завои да са преобладаващи - не сгреших. Хвърчим надолу по шосето с 45км/ч, подминахме още едно Y разклонение - избрахме дясно(не знам защо) и естествено пропуснахме отбивката надясно , която е на едно триъгълно кръстовище. Там вече драги организатори си трябва ТАБЕЛА ЗАБИТА В ЗЕМЯТА , или поне стрелка със спрей на асфалта. Връщахме се 1-2км след като пътя подозрително започна да се губи. По предпазливи вече, не изпуснахме отбивката наляво по черния път покрай язовира (язовира не се вижда от пътя) и започнахме да гледаме GPSa на всяко разклонение , което естествено ни бавеше. В крайна сметка стигнахме до асфалта към село Боснек - КЕФ ! Поне знаехме, че трябва да стигнем Чуйпетльово и вече можехме просто да следваме главния път, а не да се оглеждаме за кърпички, невидими "100" по стълбовете, оранжеви или както в последствие установихме сини стрелки (защо се смени цвета !? не знам) До Чуйпетльово е хубав асфалт, там би следвало да се направи хубаво стегнато каране, нашата скорост не падаше под 14 км/ч, по пътя в дясно малко след Боснек има удобни пейки с маси, където може да си изядете провизиите - ние поне така направихме. На табелата на Чуйпетльово трябва да се отбиете по черен път надясно. Там започват мъките - дълбоки локви с кал, които според мен е по-добре да се заобикалят, мокри, хлъзгави камъни, разни разклонения - върхът е едно място където пътя се разделя на 3. Отваряме GPSa - "аха, идваме от тук, значи така, ами надясно сме" - ок, газ надясно по стръмен черен път (съвсем прилично изглеждащ) Обаче нз защо все пак се усъмних, че сме в правилния път, отваряме GPSa - ИЗНЕНАДА - отдалечили сме се от следата (!?) е как така по дяволите, нали хванахме десния път, айде връщай се обратно. Копеле, та то няма път насам (виждайки зелената (?) табелчица на зелен фон) - ама карай, насам сме явно. Започнахме да се отчайваме, дъжда се засилваше, умората в краката също. Карай, бутай, карай, бутай - стигнахме до разни поляни, и пак безброй разклонения, пак трябваше да гледаме доста GPS следата. Следва бясно спускане към Ярлово - там внимавайте да не се надцените има коварни бабуни и камъни (и кравешки лайна), а и на спускане най-много да спечелите 2 минути, не си заслужава да се трепете !
Колоездачните състезания се печелят на изкачванията ! В селото отново липсваха табели, ляво, ляво - налучкахме пътя. Ярлово - Ярема е една от най-гадните отсечки според мен. Черния път, който вече е обозначен със
синя маркировка изглежда равен, но защо по дяволите не върви това колело
Отговорите са няколко: всъщност има леко наклонче нагоре, пътя е много неравен(засъхнали буци пръст) и тревист, което създава съпротивление, умората е вече доста тегава. Общо взето правилото е: следвайте посоката на далекопровода (пращенето на тока винаги ме е кефело като се спра отдолу
) Тук между впрочем сега като гледам гугъл мапс, почти на всички места, където има разклонения на черния път надясно - те излизат на шосето към Ярема, на което в крайна сметка и маршрута на обиколката излиза.
Предполагам не е позволено да си избираме маршрут до следващия чекпоинт, или пък е ? Последните няколко км по маршрута преди да се излезе на въпросното шосе са доста тегави, предимно бутане беше за мен. Но стъпиш ли на шосето - облекчение, изведнъж колелото тръгва само
И така, доста дъжд се изсипваше тогава, но аз бях опиянен от факта, че най-после се движех със скорост по-висока от 8 км/ч и не обръщах внимание на факта, че водата от гумите обливаше лицето и гърба ми. Асфалта е чисто нов бтв. В интерес на истината след 5-6км видях стрелкичката "100" , която сочеше наляво, но с ехидна усмивка подминах - СТИГА ТОЛКОВА ПЪТЕКИ ЗА ДНЕС
След 1ч си бях в нас...
Малко дълго излезна това описание, надявам се да е било полезно
ПП: И не забравяйте да си напомпате яко гумите (3.5 атм поне) аз лично моите ги карам на 4 - 4.5 атм. Въртенето по асфалт е много по-лесно. Само за пример: казах на пича с мен да ги напомпи яко - той: абе карай ся, аз така си карам. Обаче на изкачването към Чуйпетльово го изгубвах от поглед назад само за няколко завоя. Викам си, бе виж къв си як, кво се огъваш, натисни малко ! Качих се на неговото колело - е братче все едно карах с натисната спирачка ! Извадихме помпата, тя няква мижава от тия за 10лв и не можа да направи налягане. За това - с компресор на бензиностанция / гумаджийница. Естествено, че го има проблема с намаленото сцепление по черен път, но то е проблем при спусканията, където не пречи да вкарате малко повече спирачки и да не разчитате на внезапни спирания. Много повече ще спечелите на продължителните изкачвания и спускания на асфалт: Бояна - тихия кът ; Кладниза - яз Студена; пътя до Чуйпетльово ; пътя до Железница. В този ред на мисли ето една задачка илюстрация:
Имаме колоездач А и колоездач Б. Първия е по-бърз на изкачванията с 16%, а втория е по-бърз на спусканията пак с 16% (за да е максимално обективно). Имаме изкачване 14км и спускане 14км(пак за да е максимално обективно). Първия качва с 14 км/ч и спуска с 26 км/ч (примерно) , съответно взима изкачването за 1ч и спускането за още 32мин; сумарно време 1ч и 32мин; средна скорост - 18,2 км/ч . Втория изкачва с 12км/ч и пуска с 30,3 км/ч - съответно взима изкачването за 1ч и 10 мин и спускането за 28 мин или сумарното му време е 1:38 - средна скорост - 17,2 км/ч Очевидно този, който изкачва по-бързо и спуска по-бавно в крайна сметка е по-бърз с 6 минути. Ако разликите в скоростите м/у двамата са не 16% , ами 25% - крайната разлика се увеличава още повече. Това всичкото го казвам в подкрепа на тезата за по-твърди гуми, всеки си има мнение по въпроса не искам да се конфронтирам.Всичките ми приятели карат с меки гуми за да не им друсало и им правя огромни разлики на изкачванията.
Айде, че се отплеснах съвсем. Лека вечер и успех на състезанието в Събота !
, ама ще си завъртя една хууубава Обиколка самичък (или, с който пожелае да дойде) преди Ком- Емине. 
.
Какво да прави участник, който кара сам, няма GPS и разчита на добрата организация и маркировка 
. Най-важното е колелото ти да е добро и да си разпределиш добре силите. Ако се юрнеш урбулешката до Тихия кът да се състезаваш с Уоутър, на Чуйпетльово ще си загинал вече 100%, да не говорим за след Ярлово. Пазете си силите, пийте течности, хапвайте по нещо високоенергийно и не бързайте много, това състезание е по-скоро на олимпийския принцип. Успех на всички, ще се видим утре рано сутринта 
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
