Ех, най-после вкъщи след толкова много път
Свърши и това състезание, на което присъствам за пръв път поради голямата му отдалеченост от Шумен. Ще спомена положителни и отрицателни страни на състезанието:
+ много е хубаво в Пирин

Толкова свеж въздух, такива красиви гледки. Главозамайващо!
+ хубав маршрут. Макар и половината от изкачването да беше асфалтово, малко се зарадвах на този факт, защото ми беше много трудно по черно, на места слизах да бутам. Жегата допринесе за трудността на маршрута.
- самата аз нямах проблем с маркировката, защото на първата контрола ми казаха "само по асфалта" и аз карах само по асфалта. На моята съотборничка обаче някакъв човек с жилетка "доброволец" я е вкарал в пътеката на бегачите и тя се е мъчила с колелото по тясната пътечка с клек и остри камъни. На съотборника ми пък никой нищо не му е казал, нямало е никой на въпросната пътечка, но той е видял там маркировката и е влязал. Е, набързо се е усетил, че там не може да се кара и се е върнал на пътя. Иван Весели, с когото карахме заедно, също искаше да ходи в пътечката, явно и на него бяха пропуснали да му кажат, че е само асфалт след средата. Добре че му спестих лутането. Въобще малко маршрутите колоездачи-бегачи не са станали ясни.
-като споменахме колоездачи-бегачи, организаторите се постараха да има такова разграничение и не си оставиха да се чувстваме като част от мероприятието, а леко низвергнати. 1. Нямаше награди за колоездачите, само 2 за първите места при мъже и жени и медали. Аз нямам причина да се оплаквам, защото в мен остана едната, но като цяло преди обявяването на награждаването беше обявено "За вас колоездачите няма награди, елате повече и тогава ще има"

А може би подходът би трябвало да е обратния: с нещо да ги привлечем тези колоездачи

, за да дойдат повече. А върхът беше, когато на х. Вихрен поисках вода, предоставена от спонсорите на състезанието подкрепителния пункт и ми беше казано: "Ами тя не е за вас, ама аааайде, вземете си"
И да завърша с плюсче:
+Явно искат хората да направят смесено състезание и броят на колоездачите с всяка година се увеличава. Миналата година са били 10, тази година са 20. Аз бих казала на хората, които са близо, да отидат догодина там. 200 км са нищо от София в сравнение с това, което ние от Варна и Шумен пропътувахме, но не съжалявам, че карах на това състезание. Планината ме зареди за доста време напред
+много си харесах моята награда: уикенд за двама в хотел Кемпински

Ще се възползвам с удоволствие: хотелът е страхотен, а може би никога нямаше да отида там.
+ Поздравления за моите съотборници от КК "Алекси Николов": Венета и Добри. Те са едни чудесни младежи: отговорни и забавни. Добре че си правихме с тях компания през толкова дългия път. Браво за чудесното им представяне на състезанието
Снимики от мен