Купа "Зарата"- наредба

[sedmi]

снимки

[Bolverk]

55-ти номер или разказът на последния.

Първо поздрави към всички красиви и добри хора които участваха и организираха това състезание. За тях и най-вече за себе си пиша следващите редове. И ето моята история от там където тя започна.
Реших аз да посетя този приятен човек Райко понеже знам че с него винаги има за какво да се говори и както си реших така и цъфнах в велосериза. Нещеш ли обаче едва две минути след като нахълтах вътре с невинен поглед той ме попита:
- Абе на тебе не ти ли се ходи на състезание в Стара загора - как да ви кажа имах смътна представа, че има някакви състезания и огромните подозрения, че след като не съм стъпвал в планината от миналата година насам едва ли съм във форма, веднага му отговорих:
- Да - при това едно такова сто процентово "Да"
И така се почна.

Влязох в форума, разбира се, прочетох темата и се ориентирах къде всъщност смятах да ходя. Тридесет километра не ми се видяха много и се успокоих. Може би прекалено много.

За самото пътуване до Стара Загора няма да ви тормозя да четете то заедно с настаняването и нощувката минаха гладко като кожата на бебешко дупе (по дяволите тези реклами). И така дойде денят на състезанието.

Първо домъкнах си аз франкенщайнът а.к.а. колелото ми и зачаках нервно. Тук мога да отметна само, че никой не ми обърна внимение на Красавецът от което съм малко разочарован, но го отдавам на всеобщото притеснение и концентрация преди състезанието.

И така тръгнахме. Стартът се оказа пешеходен колкото и да беше странно за мен. Разбира се аз придвидливо се наместих на опашката на колоната понеже познавайки бавното си кустенурче темпо комбинирано с 5-те килограма, който трупнах тази зима, реших да не се бутам из нечии колела.
И ето ме яхнал колелото и се започна: нагоре, равно, асвалт, цинганска махала, нагоре и хоп тикане. Обаче за това доста кратко разтояние аз направих първата си грешка. Ентусиазиран от започващото състезание, си хукнах без оглед да хвърча и това, разбира се, ме наказа. Изобщо не бях загрял а сутринта беше студена и зареди това или нещо друго ахилесовите ми сухужилия в хор защочнаха да рещят на мозъка ми, че съм се нещо чалнал. Ефекта разбира се беше, че едва можех да ходя а за въртене и дума не може да става.
Настана дълго и мъчително бутане. Все пак не успях да остана последен и зад мен остана няколко момчета при това основно тези, който няма късмет в минираното поле от пирони. Докретах някак догоре и видях равно. Казах си:
- Ти какво на разходка ли си дошъл или ще караш - и се яхнах на велосипеда. Разбира се доволен от това, че карам а не бутам подминах отклонението за което още на старта ни бяха предупредили. Е беше готино спускане до момента в който не срещнах тормозещ се да бута нагоре състезател. Веднага заподозрях истината и миг по късно тя се потвърди - не само че това не беше трасето ами трябваше да се върна чак до върха. А сухужилията ми тъкмо бяха сряли да изпращат електрошокови импулси в мозъка ми и да преминат само в мрачно пулсиране.
Това е момента да благодаря на този състезател на който признавам си дори не видях номера, но помня синият Драг онтарио ТЕ. Ако не беше той то бутането ми обратно щеше да е двойно повече.
Стигнах догоре. И веднага видях грешката си. Те хората си го бяха направили обаче аз съм всепризната блейка (за незапознатите с глагола идва от блеене тоест способноста да не се забелязва очевидното дори да се намира точно пред теб). Пратих момчето напред заедно с тъкмо преминаващият от там познат а аз завъртях измъчено педалите след тях.

Слизане, изкачване, слизане и пак изкачване така за около 5 километра ми се случиха ред ситуации. При една на едно от слизанията един друбелюбен клон толкова искаше да ме гушне, че дори при гмурването ми под него реши, че поне раницата ми ще вземе за мое щастие неуспешно понеже иначе можеше да се озова по гръб на пътя. След това на някое от изкачванията зад мен чух звук на мотор. Помислих "кой луд е подкалал джипа си по тези пътища" лудият обаче не се появи веднага зад мене и почнах да обмислям "а дали не е АТВ или мотор; ама е много шумно за мотор". Минута по-късно разбрах - не беше мотор бяха цели четири кросови мотора, който ходеха в плътна линия един зад друг. Другото което ме порази в видът им че беше абсолютно еднакъв. Все едно четерима клонинга си бяха взели еднакви дрехи и еднакви мотори и се движеха с едно темпо. Е навярно това беше зареди дрехите и протекторите им. Осъзнавайки че съм по-бавният от тях аз се дръпнах от пътя им, но път те ме изненадаха с това че паркираха точно пред мен. В този момент явно мозъкът ми е работел странно защото отново, нямо, се удивих на синхрона им с който в момента в който първият спря, спряха и всички останали без да променят и със сантиметър дистанцията помежду им.
Предполагам че получих усмивка, но зад скрита под шлема на водача нямаше как да я забележа, но гласът му беше добродушен и усмихнат:
- Да те друпнем, А - Предполагам, че се усмихнах и аз насреща или поне се опитах:
- Не, Благодаря - получих леко гъргорене иззад шлемовете и мотористите потеглиха в същият строй в който бяха и дошли. Бързо ги загубих от поглед а докато продължавах да си бутам нагоре се удивих на себе си за пореден път за своята нездравословна честност и с каква сила тя се бе надигнала пак в мен. Все пак след тази среща се почувствах по-добре.

Два километра по нататък и поредното бутане се разкаях за отговора пред мотористите. Разбира се мина ми почети веднага, но идеята " Защо ти тъпа главо след като знаеш, че си последен (вече имах силното предположение за класирането си) поне не си спести мъките" все пак изгря в главата ми. Тогава чух и първата кукувица.

Малко след това дойде и разведряващото сетивата ми прозрение. Застигнах един познат и реших, че поне ще има с кого да карам. От своя страна той ми се оплака от необясним за мен здравословен проблем и аз мигом съжалих за радоста си от това че съм го застигнал. Другото обаче, което ми сподели ме обнадежди - Междиният пункт е близо. Все пак той имаше километраж, нещо което аз никога не съм ползвал и веднага му повярвах. Той доста страдаше, но въпреки мойте подпитвания дали не иска да остана с него и да му помогна някак ме отпрати и аз заминах напед към жадуваната вода. Тук е момента да кажа че бях тръгнал със собствена храна в раницата (пакетче фастъци и един шоколад), но не си бях взел и капка вода и бях започнал сериозно да се обезводнявам.

След десеттина минути се докопах до спасението. Там двама отекчени и вече явно разказали си всичко колеги ме чакаха с леко нетърпение. Треснах се там и веднага след като им съобщих, че след малко, ще дойде и последният се нахвърлих върху водата. Там най-после имеше някой който да обърде внимание на Красавецът и това ми дигна самочуствието. Дочаках и бедстващото момче да стигне до контролата да разбера неговото състояние. Той обяви че се отказва и помоли да го смъкнат някак до долу.
Тук за втори път трябва да направя лично обръщение към някой от участниците - Дано всичко е наред човече понеже цял ден след това те мислих а и понеже пристигнах твърде късно не успях да те видя и на финала.

Така се повъртях 20-тина минутки на контролата. Все пак официално отново бях пак последен и не смятах, че мога да догоня някого. Тръгнах от там в спокойно темпо и заслизах. След това се заизкачвах и пак заслизах и така в изкачване и слизане пак хванах грешният път. Добре че се усетих значително бързо и загубих някакви си 10-тина 15 минути в разходки по-дивни месности. Обратно на пътя ме сполетя друг проблем. След като ми се отплесна задната гума реших да проверя на какво се дължи това нейно недълновидно поведение. Оказа се прилично омекнала. Бях сигурен че е спукана, но признавам си ме домързя да я сменям при положение, че изглеждаше доста бавно спихваща. Извадих помпата и установих, че тая мойта помпа нещо се ебава с мен. Но след някое друго щракване всичко си и доде на мястото и успях да надуя омекналият каучук. Тогава чух за втори път кукувицата.

Няколко километра по нататък и точно преди едно по-сериозно спускане усетих отново типичното приплъзване на мека гума. "Тука ще се сменяме" си помислих завадих щангички, резервна гума, помпа и се заех смело със задачата. Всичко вървеше гладко, до момента в който трябваше да напомпам новата гума. Не просто, че помпата ми отново беше решили да се "ебава" с мен, но и пролипсва онова магическо оправяне от самосебе си.
Изпсувах се и започнах да ръчкам по помпата вбесено, но разбира се ефекта беше никакъв. Тук дойде редът на шоколада. Заразях колелото разглобено край пътя и седнах по турски посредата му извадих сладкото удоволствие от раницата и захрупах. Това ми даде време да се успокоя и ми донесе блаженството, което можеш да получиш само при абсурдни ситуации. Тогава чух за трети път кукувицата.
И този път не и останах длъжен:
Знам че за мене кукаш ти - и казах аз - Разбирам, че се опитваш да ми кажеш какво съм куку да тръгна да се трепя по планините с велосипед вместо да пия бира някаде. Голямо съм си куку.
Получих насреща само едно - Ку-ку, ку-ку - и се съгласих стопроцентово с него.

В крайна сметка шоколада свърши и аз погледнах пак към окуцялото ми превозно средство. Мрачно хванах помпата и започнах да разглеждам странното и устройство. Рабрах че една пружинка някаде вътре в нея се е откачила и ще трябва да я наместя някак. Само че помпата е монолитна. Изхъмках и реших да си поиграя с набързо намерена клечка. След извесно време играене на "ровичкай туй що не знаеш как действа" постигнах приличен ефект и с малко повече и внимателно помпене успях да набухам достатъчно въздух в гумата та да мога да се движа добре.

Вече с идеята, че тази интервенция ми струваше около 45 минути реших за да не изнервям организаторите да побързам надолу. И както сигурно вече се досещате от бързане хоп и пак сбърках пътя. Сега обаче се осетих още по-бързо. Някак си нямаше начин тази добре изглеждаща алея да е правилният път. Вече бях схванал, че ако пътя е твърде хубав и лесен то той е грешният. В този момент ми звънна и Райко притеснен за мен и аз в своят яд сам на себе си не успях особенно да го успокоя. В крайна сметка намерих си отново вярната посока и хванах поредното спускане.

След като се спуснах и успешно завих към парка а не зафучах към града (тук бях предупреден от Райко по време на неговото обаждане) изоставих асвалтираният път и му се обадих пак. Вече имайки ориентир, който той познава се надявах да го успокоя, както и да се надявам да ме изчака все пак за да не си търся автобус към София.

Завъртях педалите излязох на алейте в парка и вече знаех че стигам заветният Финал. Първото което срешнах бяха няколко тръгващи си вече състезателя, който ми се усмихнаха и ми пожелаха успех и довиждане. След което стигнах до старт-финалната полянка.
Тук не мога да не отбележа една малка случка. Точно завивайки покрай полянката минах покрай дурвена извисена кръчма в която се бяха настанили сигурно не малко колоездачи. Минавайки измъчено оттам получих не отричам залужен масов смях. И тук ще се обърна за последен път лично към този път повече от един участник в състезанието

Колеги, смеха и хубаво нещо и го удобрявам ама да се бяхте смилили и да бяхте метнали една бира за битника отдолу. Сигурно щях да паркирам посредата на алеята и да дойда да ви разцелувам всичките. Което от друга страна може да е и причината поради, която не ме почерпихте.

За щастие мое на самата полянка нямаше някой, който да натякне моето доста нещастно класиране и с усмивка, спокойно сърце и омекнали крака се добрах до хотелската стая а след това и до омразната София.

Наздраве на всички.

[Runaway]

Наздраве! Четох с полу-идиотска усмивка на лицето - един полу-абсурден и живописен ку-ку разказ за едно наистина достойно състезание!
Поздравления за теб, за всички участници и за организаторите!
А за победителите - респект!

[kvelikov]

Краси, ако си загубил само 30-тина минути за 3 смени и припомпвания на гуми си готов за боксовете на Ф1 ; - )

Те вече са разбрали и имам официална покана...
Но, четейки немили-недрагия очерк на колегата по-горе, мисля, че четирите ми спуквания и осем да бяха, пак щеше да е по-леко...

[_SoRa_]

Не чаках ме ли 56-ти номер.
Едно момче носеше рамката през рано, а в другата му ръка задното тръкало. Спукана гума.

Състезанието беше супер.
И аз имах премеждия, но колегата с 55 номер ...

[Inzagi]

видео заснето от sedmi

линка работи

[snej]

Oт името на организаторите искам да благодаря на всички който ни уважиха за пореден път,и предпочетохте "Зарата"
Бяхме много приятно изненадани от броя на застаналите на старта състезатели въпреки доблираната дата.
Извеняваме се за създалата се суматоха след старта.
Наздраве за победителите .
п.п. Отправяме покана към всички вас да се видим пак на 23.05 (XC за купата на кмета на гр. Раднево),ще се постараем да се представим подобаващо.

[Inzagi]

И като се започна - раз, два, три, четъйри...И все на задна гума!!! ...а най-тъпото беше, че при всяка старателна инспекция за тръни и подобни гадове по гумата, те липсваха! И дори накрая финиширах със спуканата гума (добрах се до финала с припомпване), защото ми свършиха всички резервни (а те бяха нови). Чак не повярвах, че въпреки поне половината час, изгубен в дупене, помпене и припомпване, финиширах в средата...

кофтито е че за тоя половин час за смяна на гуми и помпане и т.н. хабиш излишно толкова много енергия и нерви ...

[sss]

Oт името на организаторите искам да благодаря на всички който ни уважиха за пореден път,и предпочетохте "Зарата"
Бяхме много приятно изненадани от броя на застаналите на старта състезатели въпреки доблираната дата.
Извеняваме се за създалата се суматоха след старта.
Наздраве за победителите .
п.п. Отправяме покана към всички вас да се видим пак на 23.05 (XC за купата на кмета на гр. Раднево),ще се постараем да се представим подобаващо.

ООООООООО този път сме тааааааам

[Pr3d4t0R]

Не чаках ме ли 56-ти номер.
Едно момче носеше рамката през рано, а в другата му ръка задното тръкало. Спукана гума.

Състезанието беше супер.
И аз имах премеждия, но колегата с 55 номер ...

Аз (56-ти) финиширах преди теб, даже ме има документиран с точен час : - )
http://silvestroff.snimka.bg/hobby/25-0 ... 411887.big

Просто бях пропуснали да ме запишат, тъй като бутах колелото и организаторите се смелиха над мен да не минавам през шикана : - )

А после носих, тъй като разчитах, че това, но двете прищипвания бяха по-дълги от 3мм, а лепенките и помпата бяха в колата. Хубавото е, че ми се случи само 3 км преди финала.

[maverick4o]

Някой може ли да ми даде някаква насока за парите за застраховките (в какъв диапазон са ?)?

[Боян Бановски]

Някой може ли да ми даде някаква насока за парите за застраховките (в какъв диапазон са ?)?

Пример: Планинска застраховка за 3 дни-2 лв. В Армеец.

[_SoRa_]

Ау, не знаех, че се слагат минуси за такива коментари
Ако не знаете, един от организаторите каза, че чакаме само 56ти номер. Аз лично не съм броила колко са пристигнали и колко чакаме. Беше доста притеснен и спомена, че вече ще искат и тел. номера да се вписват.
Та ... все ми е тая кога и след кого съм пристигнала. Преди мен финишираха сигурно 98% от участниците.
Както и да е ...

[Inzagi]

Той човека освен ,че иска да е ясно че е пристигнал преди тебе иска и рейтинга му да не е по малък от твоя и затова си е изравнил неговия рейтинг с твоя

[Pr3d4t0R]

За да е ясно - минус на _SoRa_ не съм сложил, а поста го написах само, за да разясня каква точно бе ситуацията.

Живи и здрави ; - )

едить: inzagi - някой друг ти го е набил.

[Inzagi]

само на мене начи

[maverick4o]

Някой може ли да ми даде някаква насока за парите за застраховките (в какъв диапазон са ?)?

Пример: Планинска застраховка за 3 дни-2 лв. В Армеец.

a годишните ?!

[Inzagi]

:offtopic:
За да е ясно - минус на _SoRa_ не съм сложил, а поста го написах само, за да разясня каква точно бе ситуацията.

Живи и здрави ; - )

едить: inzagi - някой друг ти го е набил.

извинявам се в такъв случай и спирам с off-а

[ИНОПЛАНЕТЯНИН]

Позакъснели поздрави и от мен на всички участници ! И аз исках да съм сред вас, ама поради ред причини не успях да дойда....нищо, дано сме в изправност и готови, двамата с Овньо за следващите подобни мероприятия

[choko73]

Класиране Купа Зарата 2010 г.
Място Стартов номер Трите имена Клуб Време

ВЕТЕРАНИ
1 4 ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ МАМУТ 01:48:04
2 43 НИКОЛАЙ КОЕВ ИСПОЛИН 02:14:24
3 18 ФЬОДОР ДРАГОЛОВ ДРАГ 02:16:31
4 6 ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ПОПГЕОРГИЕВ 02:17:09
5 25 БОРИСЛАВ ИВАНОВ БОЯДЖИЕВ ОДРИНСКИ 02:19:41
6 48 СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ ПОПОВ ИСПОЛИН 02:21:41
7 15 ТАНЬО ТАНЕВ КК ЛЯСТОВИЦА 02:26:03
8 7 СТЕФЧО КРЪСТЕВ КОСТОВ 02:29:48
9 19 ИВАН ВЕСЕЛИ ДРАГ 02:30:58
10 44 ВЕСЕЛИН ДЕНИЗОВ ИСПОЛИН 02:31:29
11 40 ЛЪЧЕЗАР НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ КРИВА СПИЦА 02:36:22
12 60 ЗАХАРИ СВЕТОСЛАВОВ СЛАВОВ 02:43:33
13 9 ИВО КОЛЕВ ЛАЛЧЕВ 02:53:05
14 31 КРАСИМИР ПАНАЬОТОВ ВЕЛИКОВ 02:53:14
15 27 ПЕНЮ ДИМОВ ПЕНАВ СИНИ КАМЪНИ 02:57:13
16 1 ДИМИТЪР ХРИСТОФОРОВ ПЛАТИКАНОВ 03:08:32
17 66 ДЕЛЯН ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ 03:19:24
18 51 НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ИСПОЛИН 03:29:48
19 58 РАЙКО СТЕФАНОВ СТЕФАНОВ 03:32:26
3 НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ ЗАРАТА

МЪЖЕ
1 12 ТОДОР НИКОЛАЕВ АНГЕЛОВ КК ЛЯСТОВИЦА 01:40:43
2 13 МИРОСЛАВ АЛЕКСИЕВ АЛЕКСИЕВ КК ЛЯСТОВИЦА 01:47:03
3 11 БОРИС ВАЛЕНТИНОВ КИРЯКОВ 01:55:17
4 29 ЙОРДАН ДИМИТРОВ ДОНЧЕВ ПЛАНИНСКИ ОРЕЛ 01:57:20
5 8 ФИЛИП СТОИМЕНОВ БАЛИНОВ 01:59:52
6 5 ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ НИКОВ КОРОРИТ 02:06:44
7 46 ВЕНЕЛИН ДОБРОМИРОВ МИРОНСКИ МАМУТ 02:09:17
8 2 БОЙКО ИВАНОВ ТАНЧЕВ МАМУТ 02:09:55
9 45 СТИЛИЯН КРАСИМИРОВ СТОЕВ ИСПОЛИН 02:15:23
10 61 МОМЧИЛ ХРИСТОВ ДОБРЕВ 02:19:23
11 20 ФИЛИП ВАЛЕНТИНОВ НИКОЛОВ 02:26:40
12 32 ТЕОДОР ИВАЙЛОВ ПЕТРОВ 02:27:44
13 52 ДАМЯН ГЕОРГИЕВ КАЛАГЛАРСКИ 02:33:33
14 64 ЦВЕТАН ЛЪЧЕЗАРОВ БАЛЬОВСКИ 02:38:26
15 47 ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПОПОВ ИСПОЛИН 02:41:18
16 53 СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ 02:41:44
17 39 КОЙЧО ПЕТКОВ ШИВИКОВ ЛОКО СТ.ЗАГОРА 02:44:37
18 42 СТАНИСЛАВ Н.ЙОРДАНОВ РИЛА 02:45:29
19 54 КРАСИМИР ЛАЛОВ ЖЕКОВ 02:45:39
20 30 НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДЕНЧЕВ ПЛАНИНСКИ ОРЕЛ 02:57:58
21 34 ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ 02:57:58
22 69 ВЕНЦИСЛАВ ПЕНЧЕВ СТОЙЧЕВ ЗАРАТА 02:59:12
23 62 ПЛАМЕН КОЛЕВ ПЕНЕВ 03:00:59
24 16 БОЯН ПРОДАНОВ БИНЕВ РАДНЕВО 03:11:20
25 56 ПЛАМЕН ТИХОМИРОВ ГОСПОДИНОВ 03:12:00
26 68 АТАНАС ВАНДОВ ДИНКОВ 03:12:56
27 67 АНДРЕЙ ТОИКОВ БАРАБОНКОВ ЗАРАТА 03:24:34
28 63 НИКОЛАЙ НЕЙЧЕВ НЕЙЧЕВ 03:28:56
33 ХАЙРИ ФЕРХАДОВ ХУТЕВ
55 ВЛАДИ ГЕОРГИЕВ ЧОБАНОВ

ЮНОША
1 14 АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСИЕВ АЛЕКСИЕВ КК ЛЯСТОВИЦА 01:38:23
2 17 ДЕСИСЛАВ ИЛИЕВ НЕДЕЛЧЕВ КК ЛЯСТОВИЦА 01:38:37
3 65 ГЕОРГИ ДЕЛЯНОВ ГЕОРГИЕВ 02:05:44
4 28 ЖЕЛЯЗКО ДИЯНОВ ВЛАЕВ СИНИ КАМЪНИ 02:06:42
5 23 КИРИЛ ДИМИТРОВ НАЙДЕНОВ КРИВА СПИЦА 02:31:42
6 35 АЛЕКС РУМЕНОВ СЛАВОВ 02:32:39
7 37 МАРТИН ЖИВКОВ ЙОРГОВ 02:34:00
8 38 ГЕНО МЛАДЕНОВ НИКОЛОВ ЛОКО СТ.ЗАГОРА 02:36:04
9 36 СВИЛЕН СТОИЛОВ СТОИЛОВ 02:56:33
10 22 ИВАН СТАНЧЕВ ИВАНОВ 03:09:35
11 21 НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ КАРАБАЙРАМОВ 03:33:40

ЖЕНИ
1 24 ТАНЯ ХРИСТОВА ТОДОРОВА КРИВА СПИЦА 02:20:04
2 26 ХРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОЗАРЕВА ОДРИНСКИ 02:21:29
3 59 АНЕЛИЯ ДОНЕВА КАРАГЬОЗЯН ИЛЧОВ БАИЛ 02:22:50
4 41 АДРИАНА ЛЮБОМИРОВА СТАНКОВА 02:54:36
5 49 ТОДОРКА ИВАНОВА МИРЧЕВА ИСПОЛИН 03:13:04
6 10 ИВАНКА СТОЯНОВА ИВАНОВА ШАМПИОН 03:27:26
7 50 МИЛЕНА СТЕФАНОВА ПЕТКОВА ИСПОЛИН 03:29:48
8 57 ЛОРА МИЛЕНОВА СТЕФАНОВА 03:32:25

[crib]

Може ли на петия при мъжете /филип/ да му добавите един "мамут" (вижте снимките за справка, ако е необходимо)

[extreme_attack]

Xaиде даите повече информация за купата на кмета (Раднево) ...

[choko73]

Xaиде даите повече информация за купата на кмета (Раднево) ...

Очаквам през малкото работни дни тази седмица, да ме поканят на среща господата от Раднево от които зависи сбъдването на мероприятието и в най-кратки срокове след уточняване на детайлите, ще пуснем тема с наредбата.

Поздрави.
Доброслав

[ciclista]

От тази препратка можете да изтеглите GPS следа на трасето на състезанието в GPX формат.

здравейте, как става тегленето от вьпростния линк

[LandShark]

Най-вероятно... с натискане на дясно копче на мишката. Излиза контексно меню, от което "Запис на връзката като..." (вероятно на En ще е нещо от вида на "Save link as...").