Ами ... може би и късмета ни бе такъв, като престигнахме в четвъртък праваляваше, отиваме след обяд на огледа, леко кално, хлъзгаш се пеша, едвам се крепиш ... Гледаме всичко е "една" идея по на гъсто, като завои, излизаш от един и влизаш в друг, яко корени и кал ... умуваме къде как ще се борим за сцепление. В петък първите тренировки ... междувременно е валнало, но се кара с повече внимание. Въпреки условията хората си прехвърчат смело, съответно на места е абсолютна касапница ... падания, въргали, ама стават и продължават ... направихме 2-3 спускания, поради изобилието от кал трябваше да мием колелата преди да се качваме в лифта, та и там падаше чакане. В събота ставаме ... отново вали ... правим една тренировка ... всичко изорано, коловози, гьолове, корени , камъни всичко се хлъзга ... нищо не виждаш след първите няколко стотин метра ... но хората продължават да си карат на умирачка ...
... да речем, че и ние за толкова малко спускания нямаше начин да го научим и да дадем всичко от себе си ... но разликата в нивата си личеше ... И така пребираме се до хотела да поизсушим каквото можем и след обяд заставаме на старта за квалификацията, съответно едни от последните (не спира да вали) ... тръгваме ... всичко е станало още по-кураво, изорано и т.н. ... все пак са минали 200+ човека на ръчка преди нас ... но се преборихме и оцеляхме без значителни контузии ... паднахме по веднъж точно пред нашата агитка ... , на която благодаря, че въпреки кривото време ни подкрепя и винаги беше зад нас и помагаха с каквото можеха. Иван го сполетя абсолютна глупост ... да му се извади предната вътрешна гума докато кара ... но поне сме цяли. И така осъзнахме, че има още хляб за ядене ...