24-часов маратон 2010

[TheAnimal]

Много добро мероприятие, браво момчета пак показахте класа.
Трасето беше СУУУУПЕР...нагоре псувах, киселеех, но като стигнах забавната част ви простих всичко...спускането беше невероятно, кал, мокри корени, стълби, серпентини ... виех като диво животно от кеф и възбуда. Пак ще се наложи да ви го споделя...обичам ви бееееееееееееее
Искам да кажа едно голямо ЕВАЛА на Наката и Ани за издръжливостта и силният дух който показаха, вие сте моите идоли , също така БРАВО на всички дами които взеха участие...и като обобщение за всички участници на 100% не ви слушат главите...

[sergeh]

... Още нещо интересно, което май не много хора разбраха ... Тошко и Десо нямаха нужда от 18тата си обиколка. 17тата им гарантираше първото място така или иначе. Но те не само че решиха да докажат, че може да се кара до последно, но и последната им обиколка беше под час (въпреки, че имаха време да я направят за час и 15минути ) !!! ...

[outfaced]

@ tanya ... Голям майтап, значи не съм бил единствения, който на асфалтово площадче не знаеше къде се намира ... баси странното усещане беше това
Мъглата направи изкачването голямо приключение. На 2-3 места, ако нямаше следи от гуми по трасето щях сериозно да се замисля, дали съм на правия път ... въпреки че съм го минавал даже и пеш.
Добре че я нямаше на спускането, че тогава щеше вече да стане пълен сървайвър.

[tanya]

Ами, не си.
Наката също каза, че се е объркал там и свърнал някъде другаде.
Имаше една отбивка в гората, наляво, която редовно изпусках през нощта и след това се връщах до нея. Видех ли някъде ленти, си умирах от кеф, защото беше ясно, че съм на прав път.
Най-хубавото ми прежвивяване през нощта беше, че видях една лисица. Стоеше встрани от пътеката на изкачването и доста време въобще не ме забеляза, а аз си я наблюдавах. В един момент я осветих с фара и тя се стресна и избяга. Една мишка пък пресече пътеката с корените точно пред мен. Също така имаше много тритони. Интересно беше.

[Анелия]

Репсект към организацията и Организаторите с главно О! Невероятно как всичко беше на правилното място в правилния момент! Да не говорим за отношението към всички участници, за настроението, което ни създаваха на контролите в най-трудните моменти, а те сякаш не бяха малко.
Ще повторя повечето от вече писалите, но наистина атмосферните условия направиха този маратон в най-тежкото изпитание, на което съм се подлагала. Нощувката ми във Върбишка планина върху найлонови торбички беше като почивка на Хаваите в сравнение с усещането да караш през нощта в 3 часа при непрогледен мрак, в непрестанен дъжд, гръмотевици, светкавици, гъста мъгла, умора, на много кално и хлъзгаво трасе. Тъкмо минах едва-едва участъка с хлъзгавите корени и страничния наклон и един едър клон се строполи от дървото зад мен на 5 м и така ме изплаши. Замислих се, ако ми беше паднал на главата, че можеше и каската да не ме спаси. Почудих се дали има обхват на точно това място в дерето и как лежа с разцепена от клон глава и няма кой да ме спаси...ей такива песимистични мисли започнаха да ми минават през главата и реших, че е време да почина. Не можах да мигна, но все пак утрото е по-мъдро от нощта и 4 часа почивка в палатката, дори без сън, си оказаха много благотворно влияние. Особено и след като последната обиколка преди почивката ми продължи 2 часа, прецених, че имам нужда от по-дълга почивка.
Искам да коментирам момента за подготовката. Няма смисъл да се ядосваме за нещо, след като вече е свършило. Можем да си правим само изводи. Както пише Таня, така и аз ще споделя, че нямах проблеми с екипировката. Но ние всяка година се явяваме на доста състезания, както и караме в различни части на България. Всяко едно мероприятие или състезание учи. Например бях гледала прогнозата, че точно уикенда ще вали. Отидох през седмицата и си купих 2 употреба непромокаеми панталон и яке (не че облякох панталона). Не бях карала друг път 24-часов маратон и прочетох коментарите на другите участници. Много полезни ми бяха писанията на ХрисоС. Прочетох за магнезия против схващане и си купих разтворими таблетки. Знаех за надморската височина на мероприятието и си взех дебели дрехи (това за студа в планината съм го научила от горчив опит на Ботев ). Колко важни са накладките също съм го научила от опит, който ми костваше счупен нос. Фаровете си ги тествах на Шуменското плато. Една вечер излязох специално за това: да видя дали се вижда и колко се вижда. Наистина нямаше как да изпробвам челника в мъгла, защото тук цяла седмица си беше слънчево, но наистина светлината на главата беше излишна в гъстата мъгла. Храната, нейният вид и количество, тайминга и на кое точно място от трасето да се яде е друг момент и там мисля, че нямах пропуски. Научаването кога и как да се яде ми е коствало класиране на друго състезание, но не съм се оправдавала, че храната ме е прецакала, ами виновният съм си само и единствено аз. Всяко едно състезание е съвкупност от толкова много фактори и самото каране е сигурно само 70% от тях. Ако беше само кой колко кара, щяхме да си изпращаме по пощата резултатите от велокомпютрите кой за колко време е минал дадено разстояние.

Ръкопляскания за пича и неговия дух, които тичаха 4 км с колелото и не паднаха духом.

Тук въобще не мога да се съглася. Видях въпросния човек от Зарата след случката, силно афектиран, държа се много нагло с организаторите и останалите участници, все едно му бяха длъжни да са му сервитьорки. Само ще кажа, че това не е отношението, което съм свикнала да виждам сред колоездачите в планината. Ако чете тук, нека си направи изводите.
И като съм тръгнала с негативите, искам да споделя впечатлението си от многото опаковки и боклуци по трасето. Това не се прави! Абсолютно съм сигурна, че Крива спица са събрали абсолютно всичко след приключване на състезанието, но можеше да уважим техния труд след цялото будуване през нощта и да им спестим поне това.
Накрая искам да завърша все пак с положителното: огромно БЛАГОДАРЯ на всички създаващи и участващи в това силно изпитание на духа и тялото!

[joropc]

.....

[vlassadar]

Браво на всички участници! Най-много се изкефих на Десислав, който заедно с Тошо направиха най-много обиколки от всички! Тепърва ще имаме да му чуваме името, сигурен съм. Анелия ми разбива представите за жените - и те могат много, но малко от тях имат толкова вътрешна сила и воля да се борят така.
След коментарите за екипировките и техническото справяне на велосипедите, оценявам безупречното представяне на колелата, с които нашата щафета участва, имахме и цяло резервно колело, а аз карах това на Хамстера, поради наднорменото тегло на моето... Аз пък се погрижих нощта да стане ден с няколкото фара и спускането и беше главното, което ме караше да карам и през нощта. По-дългото спускане го карах с дрифтове, дори и с предната гума, калта го беше превърнала в истинско забавление за мен. Няколко приятели също му се кефеха много. Радвам се, че и тримата в нашия отбор нямахме нито едно падане, спукана гума или каквото и да е като проблем, освен намаляващите ни сили и удължаващите се като продължителност обиколки. И за мен това беше най-тежкото състезание и изобщо изпитание, в което съм участвал. Знам, че на всеки границите му са много по-високо отколкото си представя, но е различно когато наистина се опиташ да ги достигнеш.
Огъня, който компанията на Жоро поддържаше, изигра също ключова роля - щеше да е голяма мизерия без него. Също и да си сред толкова добри приятели. Всеки път се убеждавам, че всъщност сме един все по-голям приятелски кръг, макар и толкова различни като възможности и знания, а състезанието е повод за повечето от нас да се съберем отново.

[did]

Видях въпросния човек от Зарата след случката, силно афектиран, държа се много нагло с организаторите и останалите участници, все едно му бяха длъжни да са му сервитьорки. Само ще кажа, че това не е отношението, което съм свикнала да виждам сред колоездачите в планината. Ако чете тук, нека си направи изводите.

Не беше само той.

Още от вечерта се чудех, как така разни хора вземат лайънчета, пъхат си ги в джобчето и заминават по трасето, а като се върнат от обиколката не питат, къде е кошчето и не изхвърлят нищо.

Всеки път се убеждавам, че всъщност сме един все по-голям приятелски кръг, макар и толкова различни като възможности и знания, а състезанието е повод за повечето от нас да се съберем отново.

Не всички участници са част от този приятелски кръг. Както се разбра, има и хора с друга мотивация. Отдавна делението не е между планински колоездачи и "шосейкаджии", а между възпитани и невъзпитани хора.

Искам да си знаете, че нищо не остава незабелязано и понякога многото кръстчета на таблото не са най-важното нещо.

[outfaced]

следващата класация е много неофициална и много условна, но все пак за който му е интересно ... класиране по време на най-бърза обиколка:





Най бързите обиколки логично бяха завъртяни в началото. Неофициално е защото засичането при мен е от минаване до следващо минаване през старта ... т.е. не е чистото време на каране. Отделно от това при някои може да има и до 2-3 минути отгоре от мотане при самото отчитане на старта с попълването на картона ... т.е. горното е по-скоро само като приблизителна статистика и моля не се хващайте за секундите.
Да не забравяме и че при соло карачите целта не е била да се правят бързи обиколки и не са се напъвали за такива.

[4getcredo]

Не всички участници са част от този приятелски кръг. Както се разбра, има и хора с друга мотивация. Отдавна делението не е между планински колоездачи и "шосейкаджии", а между възпитани и невъзпитани хора.

Искам да си знаете, че нищо не остава незабелязано и понякога многото кръстчета на таблото не са най-важното нещо.

Абсолютно съгласен!! Рядко посещавам състезателни мероприятия, точно защото, дори и да не са мнозинство, "невъзпитаните" елементи и неуравновесената им стръв за победа се натрапват грубо, а околните сякаш са им длъжни заради това.

[azsa-bachinito]

Ръкопляскания за пича и неговия дух, които тичаха 4 км с колелото и не паднаха духом.

Аз аплодирах факта, че човека има хъс и е [url]тичал[/url] с повредено колелело 4 км и след като пристигна не се отказа, а искаше още да се състезава. От къде да знам кой какво къде е хвърлял, а и са си две различни неща от едно цяло. Аз ако имах такива проблеми с велосипеда сигурно бих се отказал и най-малкото нямаше да тичам с него.

[veno]

Снимки:

http://www.facebook.com/album.php?aid=1 ... bd9a58414a

[dimitrov]

Поздрави на всички ,много хубаво мероприятие се получи ,трасето беше супер /ако беше сухо щеше да е по бързо но не и по леко/,самата организация също беше добра /благодарности на организаторите /,дъжда и хладното за сезона време дойдоха малко в по-вече на състезателите особенно на тези които са соло или соло-отбори ,за жените да не говорим те всичките са за златни медали и ордени за храброст /малко мъже могат да направят това/ ,моите поздравления на първите във всички категории , на всички взели участие ,хубаво е че има все по-вече интусиасти за нашия спорт.Относно поведението на някои участници ,то е елементарен въпрос на възпитание и лична отговорност, какво да се прави разни хора разни идеали ,но си мисля че нашите мероприятия са по-вече удоволствие от самото каране и срещата с приятели и след това са кръсчетата по таблото и класиранията .Няма да ви казвам /особенно сега на маса с биричка /колко хубаво ми беше да се видим и покараме .

[Admin]

!

Браво! Страхотни попадения имаш!

[abs]

Моят фаворит е Владимира, която въпреки краткия си стаж в планинското колоездене - едва 4 месеца - успя да се класира 3та в соло категория. Поздравления!

Ако някой от асеновградските парапланеристи чете тук, нека ми пише на ЛС, моля!

[Анелия]

Моят фаворит е Владимира, която въпреки краткия си стаж в планинското колоездене - едва 4 месеца - успя да се класира 3та в соло категория. Поздравления!

Мда, абсолютно съм съгласна. Браво на нея! И колелото й не беше май много за планинско колоездене. Видях я на горната контрола, но тъй като не се познаваме, я помислих за приятелка на някой от организаторите, дошла да погледа и си помислих: "Ау, това момиченце защо е толкова гладничко". А тя милата отмятала като нас обиколки. Изумително наистина, че е избрала 24-часов маратон, при това СОЛО, за свой дебют на състезанията
Поздравления и за другия малък на години, но голям като възможности: Десо. Него си го спомням от моето първо състезание през 2008: велоралито Средна гора и тогава той беше доста по-малък на ръст, но също толкова бърз и бях впечатлена как кара

[THEZOGGO]

Админ, а твоите снимки къде са?

[Admin]

:magnify: Админ, а твоите снимки къде са?

Стоят си кротко на харда.
Снощи ги прегледах само набързо, колкото да подбера за първите вести. До края на седмицата ще има подробна статия и галерия.

[THEZOGGO]

Нямам търпение.

[Daniel Panev]

Снимки:

http://www.facebook.com/album.php?aid=1 ... bd9a58414a

Вено - според мен е малко тъпо да ги качваш в "сураттефтеря". Не всеки е длъжен да се регистрира там все пак

[Admin]

:beer:
Нямам търпение.

Абе не са много хубави, така че...

[LandShark]

И аз искам да поздравя всички победители, а и въобще всички участници. При дадените метереологични условия състезанието си беше голямо изпитание за духа. Като участник в щафета "Зарата", ще си позволя да извиня и защитя нашия млад, ентусиазиран и доста невъздържан участник. Нашата щафета още от първата обиколка имаше проблеми, които ни принудиха да промениняме на няколко пъти тактиката си. Моля разберете (което, между впрочем, не ни оневинява), момчето си беше взело наскоро чисто нова рамка RAM ХС3 със двукамерен шок Монарх 4.2 за една торба пари. И как да не е крайно разочарован от това, че още първата обиколка има проблеми със шока си? Вярно, походния ремонт го съживи шока, но по-късно не само шока издаде багажа по това колело... А момчето е крайно емоционална натура. Не искам да ви занимавам детайлно с проблемите ни, така или иначе, не малко участници са срещали такива - дали технически, дали от друго естество. От своя страна искам да благодаря на "Нашата група", за покрепата - няколко пъти се обръщахме към тях и ни помагаха. Много поздрави и към "Исполините", с които дълго време си оспорвахме второто място.

@did, така както си се изразил, като да излиза че целия екип на "Зарата" сме били задници, които постоянно са яли вафли по трасето и арогатно сме се борили за по-добро място!? Надявам се - не си имал това пред вид?

[did]

@did, така както си се изразил, като да излиза че целия екип на "Зарата" сме били задници, които постоянно са яли вафли по трасето и арогатно сме се борили за по-добро място!? Надявам се - не си имал това пред вид?

хехе.. разбира се, че не съм имал това предвид. с Ники се знаем отдавна и ако имам да кажа нещо такова, ще му го кажа на място, а не тук. Трябваше след всички хардуерни ядове да ви дадем награда за най-големи каръци

Просто използвах поста на Анелия, за да обърна внимание, че НЕ САМО един участник се държа кофти. Не искам да конкретизирам повече

Нека човекът, на когото са се карали на горна контрола за начина, по който пие чай и хвърля чашки сам да се сети!


http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=586474


Анелия била варненка, а маршрутът бил осветен
Още поне 4 сайта са преписали същото

[Сашо]

Докато пътувах за маратона довършвах втория том на "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Точно се описваше как комитите са обикаляли ден и нощ под дъжда в балкана ...

Този маратон имаше дух, защото се правеше от колоездачи за колоездачи. А не като едно друго състезание, в което целта е собственика да си рекламира хотела и ЖК-то.

[azsa-bachinito]

Брави на "Крива спица". Това е единственият клуб в България, който освето 11 км трасе в планината. Аде догодина да положат и асвалт.

[marsa]

Аде догодина да положат и асвалт.

[azsa-bachinito]

Иска ти се, ама нема.

[Admin]

Брави на "Крива спица". Това е единственият клуб в България, който освето 11 км трасе в планината. Аде догодина да положат и асвалт.

Вече има една асфалтирана пътека. Намира се над с.Тешел.

[veno]

Снимки:

http://www.facebook.com/album.php?aid=1 ... bd9a58414a

Вено - според мен е малко тъпо да ги качваш в "сураттефтеря". Не всеки е длъжен да се регистрира там все пак

Панев - албума специално съм го нарпавил така, че да може да се гледа без регистрация.

[bikezilla]

Браво, пичове и дами! Разказите ви наистина са откровени и докосващи и осмислят стотиците часове и сизифски усилия, вложени в организирането на това мероприятие. Искрения кеф, който излъчвахте, въпреки уморения вид - също. Както всички знаете, правим го за вас Така че - заповядайте отново.

Малко безмислено след всички хубави коментари, но все пак ще спомена някои факти специално за незадоволените.
Теоретичната средна работна заплата на участвалите (около 5-6 човека активно и още толкоз колкото могат) в организирането на това състезание е едноцифрено число за целия проект. Теоретична, щото работим на доброволни начала. По всички проекти. Ако включим и пропуснатите ползи, от това, че вместо да си бачкаме, сме подготвяли състезание, теоретичната работна заплата става трицифрена. Със знак минус отпред. Да, и ние се чудим защо го правим, особено когато някой се държи грубо, арогантно и изобщо неприятно и вкисва дори изворната вода в чешмата в гората.
Тук е мястото да отбележа, че на размаркирването вчера (точно така, понеделник, работен ден) точно на 300м след горната контрола някой бе изхвърлил 5 опаковки от Nestle Lion на точно едно и също място. Ебаси простотията, честно.


Няколко думи за наградите. Наградният фонд на тазгодишното издание на маратона възлиза на над 3000лв. Словом - три хиляди лева! Благодарности за което на:
Top Bikes, които за първи път на българско състезание дариха цял велосипед, при това читав.
Craft, основният ни спонсор, в качеството на чиито продукти съм се уверил лично и ги препоръчвам горещо. Не случайно са в горния ценови сегмент. Освен това са чудесни хора, с които се работи приятно и безболезнено - рядко срещано явление в родния "бизнес". Евала, момчета!
Магазин ZemenRai, които, въпреки че са едва в началото на своя корпоративен живот, се включиха със ентусиазиран замах в нашата инициатива, за което им пожелавам успех
Е-магазин YessBikes.com, които бяха първите, проявили интерес към състезанието, въпреки че са доста далеч, поради което не успяха да присъстват лично.
Е-магазин XCoSports.com, които откликнаха въпреки краткия срок (няколко дни), в който се свързахме с тях, които също са и организатори на състезанието AdventureCup, тъй че знаят какво е (или скоро ще разберат).
Nestle Bulgaria, които дават манджа и кафе напълно безвъзмездно, щот келепира от "рекламата" им при нас е ... няма и толко.
И едно анонимно физическо лице, чието дарение е най-от сърце ей така щот го кефи каузата, за което още веднъж голямо благодаря


В заключение искам да напомня, че това състезание (както и другите дела на "Крива спица") се прави единствено с цел кефът на участниците.
Ако поради една или друга причина на някой не му е приятно при нас - моля, да не идва повече. И на него ще му е по-добре, и на нас също.
Никого не караме да участва, нито да кара в ужасни условия. Изборът е ваш, а природата е една за всички.
Съответно, който му е весело - да заповяда отново. Който иска да прави на други весело - да се присъедини към нас, или към местния революционен комитет.

Иначе аз съм доволен. Беше готино

А след заключенията, искам специално да поздравя Стефан Андонов (SPA) - страхотни снимки, Чефо!