24-часов маратон 2010

[outfaced]

мдааа ... 3 фара на кормилото по едно време беше най-добрия начин да цепиш мрака

Много ме накефи 3-то място на Наката, този човек го заслужаваше повече от всичко
........ и жеста на хората от Нашата група, когато услужиха с велосипед на Младен

и жалко за не по-малко заслужилия Васли Рачев aka мялко с ориз.
Човееееек ... за едни колодки ... как можа ... чак мен ме е яд.

[ХристоС.]

И моя милост, заедно с „Нашата група“ вече се прибрахме ...

Без никакво съмнение мога да заявя, че това беше най-тежкото мероприятие, в което съм участвал, някога. Още от самото време трасето беше „разлигавено“ от лекият дъждец и липсваше сцепление както нагоре, така и надолу. Мога само да похваля организаторите за трасето, като заговорих за него - много раздвижено, с малко равни участъци (практически такива отстъстваха - те бяха просто с минимален положителен или отрицателен наклон), редуване на адреналинно спускане с натоварващо изкачване, скоростни участъци, много технични части (каквито бяха серпентините в гората, където се оформиха и 1-2 виража също така), тук-таме някое стряскащо препятствие (2 комплекта стръмни стълби и един рязък пад точно преди първия от тях)... Мястото, където карахме, много ми хареса. Но да се върна към самия маратон и конкретните атмосферни условия, при които се проведе - това, че пръскаше, не беше проблем. Калта беше на лице, но не беше от лепкавия тип, който се набива в грайферите на гумите и им отнема всякакво сцепление - само малко затрудняваше движението, най-вече при изкачване на техничния участък веднага след старта. Следобед дъждът беше спрял и привечер почвата беше започнала да изсъхва - тогава можеха да се направят и най-скоростните обиколки. Смрачи се, малко по-късно заваля, по-сериозно, отколкото преди. В по-високите участъци се появи и мъгла, а дъждът ту поотслабваше, ту се усилваше. По определени участъци, където карахме, се стичаха малки поточета. Калта стана по-дълбока и по-хлъзгава. Серпентините се разораха и в комбинация с водата там се спускаше спокойно на спирачки, като скоростта не падаше - просто колелото се носеше и чрез промяна на баланса можеше да бъде направлявано. Мъглата се сгъсти и вече видимостта беше под 10 м. На мен лично ми се случи да не забележа маркировка и да се отклоня, като се усетих чак след около 2 км, че нито съм карал по този път, нито има следи от гуми по него... а по правилния следи имаше и те бяха най-хаотични - при липсата на видимост и при опитите да бъдат заобикаляни по-големите препятствия, всеки колоездач чертаеше всеки път нова уникална линия. В горските участъци, където не липсваха мокри оголени корени, се появиха на някои места 2-3 алтернативни обходни пътеки между дърветата (корените си ги имаше от самото начало, но преди да се пооголят - не бяха чак толкова хлъзгави, колкото впоследствие). Гъстата мъгла, дъждът и отразената светлина в този част на денонощието, бяха адската комбинация - трасето вече нямаше нищо общо с това, по което бяхме карали допреди малко... Тогава се изсипа порой. Текнаха реки, калта стана наистина дълбока там, където и преди я имаше в повече. По черните пътища, където по принцип минават и МПС, се формираха множество на брой локви, където ги нямаше имаше хлъзгави разкаляни мини-коловози от велосипедни гуми. На асфалта гумите изхвърляха по няколко литра вода за минута директно по гърба и седалката, за още по-силно мокро изживяване. Спускането стана истинско изпитание за нервите - усещането там бе сякаш някой дърпа задната гума на колелото и задницата си има свое собствено мнение накъде ѝ харесва да отиде. Черният път, водещ до старт-финала дотолкова се разкаля, че все едно се караше на тънък лед, покрит с киша - тотална липса на контрол, а бясното криволичене между локви завършваше с зад завой в мини-езеро по протежение на целия път, с дълбочина над нивото на главините. След полунощ в по-високата част на трасето излезе лек ветрец, паднаха и температурите. Засвятка и загърмя, малко след което се изсипа нов порой (предният беше преминал едва преди половин час), който дълго време не спря. На всяка обиколка беше препоръчително да се спира на чешмата и да се „къпе“ велосипедът, защото по пътя „забърсваше“ 1 кг. кал, отделно че веригата прескачаше по всяко време, а при доста хора имаше и проблеми със смяната на предавките, спирачките също не спираха особено... По това време, кален до ужи и мокър до кости, позамръзнал, без резервни дрехи за каране, без достатъчно батерии за основното ми осветитено тяло (нещастно забравени никому непотребни в дома ми) и най-вече - паднал духом, аз се отказах да карам... и така си направих почти 8-часова почивка. Завъртях нови обиколки едва сутринта, като огромната част от времето, поради повреда на едната ми команда, можех да ползвам само по-тежките предавки отзад, което доста ме затрудняваше при изкачванията. Това без съмнение беше най-тежкото изпитание в историята ми на MTB любител досега.

Ozzie - аз си бутам надолу на доста места, няма какво да те учудва (а и никога не съм го крил) - първо, че имам някакъв страх от такива участъци, който ми е много трудно да преодолея и като ги наближа - „блокирам“, второ - много голямата за ръста ми рамка, вдигнатата седалка, SPD педалите, изцяло оптимизираната ми за катерене геометрия, подправени и с дъжд ме правят ужасно несигурен и някак не успявам да си наложа да не сляза от колелото Само по отношение на „психологическата бариера“ не зная какво да направя... А и времето, което точно там се губеше, беше в рамките на секунди... (не се оправдавам де - виноват! - имам си слабости, не ги прикривам и се опитвам да ги елиминирам).

Искам да благодаря! на организаторите от Крива спица - момчета, поредното перфектно организирано събитие. Радвам се, че ви има - следващата година ще се видим пак, като съм твърдо решен вече да „не се предавам“

В личен план съм доволен от тазгодишния Маратон - покарах на такива места и при такива условия, при каквито никога не съм имал възможността до момента. От друга страна - това спомогна да се обезсърча точно тогава, когато не трябваше и съм разочарован от себе си, понеже допуснах неблагоприятните фактори да надделеят и да прекършат волята ми. Придобих ценен опит и се надявам да мога да извлека от него важни уроци, които да ми послужат занапред. Във всеки случай - сега се чувствам „по-силен“, отколкото бях в събота, преди да бъде даден стартът...

Поздравявам! и всички участници за постигнатото - както Тошко и Деско, които направиха невероятно каране, така и Недко, който ме размина няколко пъти и поддържаше чудесно темпо, така и Мамутите, които правеха един след друг квалификационни обиколки - евала! момчета. И на момичета - Анелия кара без никакво затруднение с темпо, много близко до моето, а беше и по-упорита, напук на сърдитото време


P.S: Два пъти си губих ръкавиците около огъня под палатките на Щуркур, зад „кръчмошатрата“ - веднъж ги намерих, втория път - не. Ако някой по погрешка е прибрал черни 661 Raji с бели надписи (eто така изглеждат: http://www.sixsixone.com/media/store/style/10raji_1.jpg) - нека се свърже с мен. mеRc!

P.P.S: маrsa, каква „слаба подготовка“ бе, човек - ти въртиш като за трима Каква екипировка не ти достигна - на мен - резервен комплект дрехи и обувки за каране (макар и гамаши нямаше да откажа), както и асистент(ка), който да отговаря за сушенето на дрехите, подготвянето на храна / напитки и други неща...

[Pinky76]

Първо искам да поздравя организаторите за това невероятно добро и интересно "състезание",което е по-скоро състезание със самия себе си и със приятели както решиха много от участниците да карат в щафети,но за това по-късно.Евала момчета и момичета и продължавайте все в този дух.

Относно новото трасе,с няколко думи - много разнообразно,но във никакъв случай не по-лесно от минало годишното,за което говорят и краяния брой обиколки(с доста по-малко от предишната година са).И въпреки че времето беше меко казано ужасно за началото на септември - студено,проливен дъжд,след това постоянен и мокрещ дъжд в продължение на 4-5 часа поне, мъглата,а и трасето стана на поток от дъжда на места,на огромни локви(които и аз посетих така за разнообразие в тъмното ), кални коловози,а и корените на мокро,а и на тъмно си бяха истинско самоубийство да се минават бързо или изобщо без да свалиш едното краче за баланс аз си мисля,че и в напълно сухо време и трасе,не повече от 3-4 обиколи в повечко можехме да направим.Значи почти до контролата на върха е само изкачване с леки и кратки спускания и на места е много технично с корени и камъни и като цяло е много,много изтощаващо.След това следват 2-те много технични спускания,съпътствани от кратки,но стръмни изкачвания от по 20-200 метра и накрая по един широк път със среден наклон се катерихме към старт-финала.Моята оценка за трасето - средно,до на места трудно и хората с по-слаба техника на катерене и спускане са имали не малко трудни моменти,както и всички ние,които участвахме,най-вече може би заради дъжда.

Точно заради него се отказаха или спряха да карат за доста време и изгубиха всякакъв шанс за предно класиране доста фаворити.На мен лично също ми беше много тежко да карам в този студ и дъжд, а и мъгла с моя съотборник(който е на 17 всъщност) и той изобщо не каза давай да слизаме,да се отказваме,да почакаме малко да се извали или пък уморен съм,боли ме крака.....по скоро аз се оплаквах,а не той.И както вече споменах моят съотборник,който се казва Десислав Неделчев(Деско) беше най-силният участник от всички по трасето(ако някой мисли другояче добре,но това момче е адски талантливо и може би една от малкото бг надежди в МТВ-то) и само ме чакаше по изкачванията(с изключение на последната обиколка където и аз се напънах да покажа че не съм свършен и все още има сили в мен,но бе пределно ясно,че той има много сили в запас,което е учудващо за 17 -годишен.Според мен това е най-талантливото момче за планинско колоездене в България и дано продължава да кара,да вдъхновява и млади и стари да практикуват нашия любим спорт както моя милост се опитва вече няколки години къде успешно къде не чак толкова.Това за нас.

Относно другите участници - всеки който не се отказа и дори участва в това екстремно трудно състезание за волята на човека заслужават похвала.Евала момчета и момичета.


Сега конкретно - евала на всички щафети(11 на брой),които бяха доста тази година в сравнение с миналата година.Евала на Мамутите,много сте добри и догодина ви чакаме момчета вече в соло отбори и соло индивидуално,ще сте добре приета конкуренция и със сигурност ще е доста по-интересно,престрашете се за догодина,вие карате много и знаете как,което е най-важното.
Евала на всички останали щафети - това са хора,за които е може би прекалено трудно да се справят сами с това предизвикателство,но също и решили да покарат заедно с приятели и да си прекарат така един приятен уикенд,без да се стига до крайности,защото ви гарантирам,че всеки карал маратона соло(като мен) и без да спи дори,сега е много много изморен и дори преуморен,а тук вече идва тънката граница между изхабяване на маx за даден отрязък от време и временни или трайни увреждания по здравето ни.Така че ние сме възрастни хора и нека всеки сам прецени...,може би затова е минималната възраст от 18 години за соло индивидуално.

Относто женити - браво на всички престрашили се,вие показахте голям дух момичета и конкретно за Анелия - тя май също не спа.Браво показа на повечето момчета как се кара,така че момчета подготвяйте се по-усърдно за догодина,защото тя ще го направи със сигурност.

И накрая и за мъжете - еми не беше много оспорвано за 1-во място,защото някои от най-силните се отказаха заради дъжда,заради техниката и може би заради собствените си страхове и слабости,но други се бореха и караха мъжествено докрай.Евала момчета и на победителя Недко от Габрово.

Това е от мен,до догодина,за която се чудя дали да участвам пак соло индивидуално или соло отбор или по-добре една щафетка и да не се мъча пак тези дълги 24,но това че бях добре подготвен както и съотборника ми ни помогна много и това е основата да се кара добре,да не се мъчиш много след първите часове и когато те удари вече уморота,а и за да се насладиш по-добре на самото каране и обстановката.

До нови срещи
Тодор

[dimitrov]

[hitar_potter]

И аз благодаря на кривите спици за страхотното каране, което ни надробиха! Както винаги, перфектно организирано мероприятие. Трасето много ми допадна и искрено съжалявам, че не можах да му се насладя (имах здравословни проблеми и не можех да навъртя толкова обиколки, колкото ми се искаше...). Изключително съм впечатлен от постиженията на Анелия и най-възрастният участник в надпреварата (който завърши на 2ро място при отборите) - това са хора, които наистина са на нивото на топ-солистите при мъжете и са едно вдъхновение за всички нас, мързеливите карачи. Поздравявам и всички останали, класирали се на челните места - те несъмнени си го заслужиха, особено при тези тежки атмосферни условия! Пожелавам на всички да се видим догодина на това предизвикателно състезание, а на мен-повече късмет със здравето, че дори и не можах и да се уморя!

и жалко за не по-малко заслужилия Васли Рачев aka мялко с ориз.

Човееееек ... за едни колодки ... как можа ... чак мен ме е яд.

Трябваше да се обадите! Нахи беше донесъл резервни колодки

[did]

Аз си мислех, че не съм правил снимки, но безконтролното оставяне на фотоапарата в ръцете на hitar_potter и ZOR_i се е оказало добра идея
цвък!

@Тошко и Христо:

@Ozzie: Защо реши, че по една снимка можеш да прецениш трасето и хората, които карат по него?

[hitar_potter]

Като не мога да карам, ще снимам

[tanya]

did, я оправи линка

упс, бърза реакция.
Моите впечатления, утре, на бистра глава. Сега още ми е малко замаяно.

[po_taka]

това не са ли следите от 2та мотора ?

Съдейки по следите....

а за колодките, не мисля че щеше да е проблем да се прати човек до Пловдив да вземе, ако някой беше тръгнал да търси, а аз се огледах за такива, нямаше проблеми да ида да му взема и пак да се кача. Даже мен 2 пъти ме питаха дали си нося колодки, а аз даже не участвах

[ХристоС.]

did, има ли възможност да качиш детайлни резултати за времетраенето на всяка обиколка на всеки участник - така, както ги имаш ти (и както всеки има своите в собствения си „паспорт“). Ако е много работа да се появят на сайта обработени - предполагам би могъл да качиш някъде табличния файл, в който сте ги записвали...

[did]

@мляко с ориз:

Разочарован съм от теб! Още при техническата проверка ти казах, да си потърсиш резервни калодки! Това не беше майтап!

Ти се отказа, когато почти ВОДЕШЕ! Беше ПЪРВИ или на минути от първия (не помня)! Беше по средата на състезанието... И ... СПРЯ!!! А накрая си четвърти, изпреварен с 5 обиколки от крайния победител в твоята категория!

И това за едни калодки, за които ти казах още преди старта.

Пък Младен (най-възрастният участник, единият от двамата 57 годишни) остана без ухо и по тая причина... без ВЕЛОСИПЕД! Ама си намери ЦЯЛ ВЕЛОСИПЕД, даже ДВА!!!

Къде е грешката?


Резултатите вече са качени в сайта. Време е и ние да поспим, че иначе пущаме грешни линкове

@ХристоС.
Ще ги имаш.... не знам кога. Сега и аз ги нямам

[Reactor]

Скромно но от сърце

ВИДЕО

[_SoRa_]

Като го срещна по сливенските пътища ще му дърпам ушите на @млякото с ориз.
Честито на всички участници в състезанието

[outfaced]

did, има ли възможност да качиш детайлни резултати за времетраенето на всяка обиколка на всеки участник - така, както ги имаш ти (и както всеки има своите в собствения си „паспорт“). Ако е много работа да се появят на сайта обработени - предполагам би могъл да качиш някъде табличния файл, в който сте ги записвали...

Обещах че ще я има и тази информация. Утре ще качим екслеския файл ... че сега сайт-админа отиде да спи

Едно неофициално смесено класиране на всички без щафетите (т.е. на всички тръгнали да карат 24 часа)


както някой спомена ... никой след 6то място няма право да се оплаква, че трасето било тежко

[did]

...моя съотборник(който е на 17 всъщност) и той изобщо не каза давай да слизаме,да се отказваме,да почакаме малко да се извали или пък уморен съм,боли ме крака.....по скоро аз се оплаквах,а не той.И както вече споменах моят съотборник,който се казва Десислав Неделчев(Деско) беше най-силният участник от всички по трасето(ако някой мисли другояче добре,но това момче е адски талантливо и може би една от малкото бг надежди в МТВ-то) и само ме чакаше по изкачванията(с изключение на последната обиколка където и аз се напънах да покажа че не съм свършен и все още има сили в мен,но бе пределно ясно,че той има много сили в запас,което е учудващо за 17 -годишен.Според мен това е най-талантливото момче за планинско колоездене в България и дано продължава да кара,да вдъхновява и млади и стари да практикуват нашия любим спорт както моя милост се опитва вече няколки години къде успешно къде не чак толкова....

Най-добрият състезател тази година беше Деско! Дай му по-хубавата половина от наградата

Радвам се, че заради него ти реши да не участваш в индивидуалната надпревара и се бори с всички, карайки заедно с момче под 18. Така накрая получи само половин награда, но... двойно уважение.

както някой спомена ... никой след 6то място няма право да се оплаква, че трасето било тежко

Само zappa

-----------------------------------------
Ето и още малко снимки от анонимен фотограф:
http://www.facebook.com/album.php?aid=4 ... 7718576604
http://www.facebook.com/album.php?aid=4 ... 7718576604

[SPA]

!

[marsa]

P.P.S: маrsa, каква „слаба подготовка“ бе, човек - ти въртиш като за трима Каква екипировка не ти достигна - на мен - резервен комплект дрехи и обувки за каране (макар и гамаши нямаше да откажа), както и асистент(ка), който да отговаря за сушенето на дрехите, подготвянето на храна / напитки и други неща...

Не ми достигна главно екипировка, сбърках с гумите, избрах бързи гуми за сухо, въпреки предупрежденията, както и прадавката ми 26-25, която ме измори рано, доста хора изпреварих с претекст, че трябва да въртя с нормален каданс... на баиро не спрях, но на спускането бях по- бавен от всеки... Студа никога не ме е плашел и всеки знае това, фаталното за мен се оказа влагата, късоглед съм, а в дъжда след 7:30 "виждах" като през паус... на средата на последната ми обиколка ми предложиха да следвам маршрута до финала и да почина до сутринта, след 20м се отказах. Тръгнах по асфалта назад, но се загубих ПЕШ няколко пъти, буквално лазех, за да намеря следи от гуми на няколко места... почти бях сигурен, че ще прекарам цяла нощ в планината... Преживях кошмарен час или повече, не знам!

Догодина ще късам шорти, обещавам! Лично за себе си, преодолях едно млако предизвикателство, което ще остане лична тайна. Благодаря на организаторите отново, всичко беше страхотно!

П-с: Въпреки многото условности, щастлив бях да се видя като най- бърза средна обиколка в 10ч, това показва поне едно - know where to stop. Липсата на подготовка не трябва да е причина за поемане непокрити рискове! Запомнете го пичове и бацета, живота и здравето са на първо място!

И още нещо, най- красивата снимка, която направих за няколкото дни в района е тази:

velo.JPG (27.81 KiB) Прегледано 8336 пъти

[Randonneur]

Като го срещна по сливенските пътища ще му дърпам ушите на @млякото с ориз.

Досадно неприятно ...
"Млякото" определено беше във форма и съм сигурен, че можеше да е пръв!
За половин година израстна много в маратоните на шосе, завърши пръв сред българите на 1200 км през юни.
Болката ми е, че така и не можахме да организираме група по планинско колоездене в града: в рамките на съществуващия клуб или извън него.
Ако имаше такава, сигурен съм, че повече съмишленици щяха да са около "Млякото" и да му помагат, най-малкото нямаше да го оставят без колодки, дори нямаше да го оставят да стартира в такова състояние /друг е въпросът дали е трябвало да бъде допуснат до старт от организаторите, след като не е бил отстранен проблемът след направената забележка/
Моят призив:
Към всички ония, дето виждам всяка вечер на изходни позиции към Бяла и Абланово - помислете дали е възможно да се организира група по планинско колоездене в Сливен, ако е така - обещавам да помогна с каквото мога, включително и с оформянето на юридическия й статут.

[ХристоС.]

Не ми достигна главно екипировка, сбърках с гумите, избрах бързи гуми за сухо, въпреки предупрежденията, както и прадавката ми 26-25, която ме измори рано, доста хора изпреварих с претекст, че трябва да въртя с нормален каданс...

Ех, човек - имах при мен 2 външни гуми, които щяха да ти свършат доста прилична работа. Самият аз карах с Rocket Ron 2.25 отпред и Racing Ralph 2.1 oтзад и те се държаха чудесно, макар да са „бързи гуми“ - много добре чистят калта и не губят сцепление, ако тя не е от най-лепкавата. Миналата година участвах с Furious Fred и отпред, и отзад и дори на съвсем леко влажната почва в началото ми беше много трудно да удържам колелото, а нагоре превъртах задната редовно, та си извадих поука и вече си нося по няколко комплекта, като нямах само за екстремно кален терен в случая... но определено можех да ти дам гуми, с които да се чувстваш много по-стабилен - тъкмо си можел да ги смениш, докато почиваш (че и още преди състезанието). А щом метереологичните условия са ти пречели в такава степен - трябвало е просто да „избуташ“ обиколката... Пък за шосейната касета отзад - тя със сигурност стимулира да въртиш много бързо нагоре (когато имаш крака), самият аз останах само с тежките (от 11 до 18 зъба) предавки отзад по едно време, след като X.0 командата ме предаде, и направих така почти 3 пълни обиколки - кофти е, защото си принуден да ползваш 22 отпред и при 18 отзад е караемо дори при голям наклон, но за сметка на това ефективността ти е толкова ниска, че почти не си струва вложените огромни усилия - което в 24 часов маратон не може да не се отрази, рано или малко по-късно.

Между другото - изводът и за двама ни (както и за Васил) е един и същ - солидната подготовка не е всичко, в подобно дълго мероприятие се изисква и екипировката да може да те „спаси“ във всеки един момент, което понякога означава да имаш „двойно от всичко и няколко допълнителни варианта“. Ще се видим тримата отново следващата година

[мляко с ориз]

Да, в началото did ме попита дали имам резервни гумички и ми каза че най верояно ще се наложи да сменям, но аз си мислех че ще издържат, съдейки от предното издание на маратона в който бях със съвсем обикновенни и не се истъркаха, но и там условията бяха по добри, а сега даже бях сложил някакви по добри но явно тази кал и тези локви ги изядоха на бързо, след 24:00 направих две обиколки при които спусканията ги правих долу горе добре но на по дългите прави спускания на които в края им имаше завои, не ги презнавах и си продължавах напред ту във клони или храсти и след това 2 часа търсихме питахме за гумички кой ли не, и по примера на бай младен и колело се помъчахме да намерим но пак одарихме на камък и реших да направя още една обиколка пък да видим може да се намери нещо докато я завъртявах, тази 3 обиколка беше към 3 часа и знаех че спирачки няма никакви в крайна сметка тази обиколка ме измори, по надолнищата бутах навсякаде и я завърших със време от 2 часа и като разбрах че мойте хора(татко и майка които са съпречастни към такива прояви и със удоволстввие също наблюдаваха какво се случва) неможли да намерат и си казах най много да направя още 3 обиколки до края, но без спирачки щях да си търся белята.Малкият ми опит въобще си нямаше и на идея че може да се случи това, бях неподготвен в това отношение.Сега като разбирам че е имало хора които са могли да ми помогнат-малко съжалявам,може би ако бях дочакал да се съмни шанса щеше да е по голям, но както казват някои каквото ти е писано няма отърване от него Поуката е взета и най вероятно ще следват подобрения.
А това дали може да се организира група по планиснко колоездене в Сливен, със сумати хора съм покарвал и всеки един има желание даже по едно време се говореше да се прави клуб, но за сега нищо, желание и желаещи има, мисля че ако се направи някаква отделна тема може да се събере информация по този въпрос.
Още веднъж поздравления на всички беше удоволствие да се кара със вас, както през деня така и през ноща, поздравления и на кривите спици които бяха готови да помагат по всяко време и на горната контрола, които на всяка обиколка ми сипваха топло чайче,и винаги бяха готови да те резвеселят и заредът със положителна енергия
Живот и здраве догодина пак ме в играта

[мляко с ориз]

Между другото - изводът и за двама ни (както и за Васил) е един и същ - солидната подготовка не е всичко, в подобно дълго мероприятие се изисква и екипировката да може да те „спаси“ във всеки един момент, което понякога означава да имаш „двойно от всичко и няколко допълнителни варианта“. Ще се видим тримата отново следващата година

Напълно си прав, за всичко трябва да си подготвен със тебе в началото се движихме почти заедно ту аз изоставах малко, ту ти, но темпото ни беше едно,както и със марса, както ти каза трябва екипировката да е 6 Поздравления за положените усилия и успех за напред

[4getcredo]

Чудесно си изкарахме!!!!
Евала на идеолозите и изпълнителите на мероприятието!!

А младежът с червеното елече е шампион!! Натрупа най-много обиколки около масата. Алелуя!!

[RedHawk]

...............
Пък Младен (най-възрастният участник, единият от двамата 57 годишни) остана без ухо и по тая причина... без ВЕЛОСИПЕД! Ама си намери ЦЯЛ ВЕЛОСИПЕД, даже ДВА!!! ........

Това си беше пример са гонене на цел и упоритост - въпреки времето и въпреки проблемите с велосипеда той
не спря да търси начин да продължи да се състезава. Да не говорим че доста хора на неговата възраст си
правят само разходки до близкия парк и не биха помислили за състезание, камо ли за 2-ро място.

За самото състезание думите са малко, за да се опише атмосферата и изживяването. Поредното много добре
организирано мероприятие на "Крива спица" . От подробностите около организацията до маркирането
на трасето всичко си беше идеално. Трасето си беше добре маркирано и с добър подбор на терен. Наистина след
дъжда доста по-опасно, но иначе много приятно и нагоре и надолу. Специално за мен се сдобих с нови усещания
и изживявания, които се бях заричал да изпитам. Може да звучи налудничаво, но си беше някакво рядко усещане
карането сам в мрак, гъста мъгла и дъжд през цялото време. Караш а светлината на челника успява да пробие
мъглата едва на метър пред теб - светлинката, пълна тишина, освен шума на гумите и капките дъжд, дъха ти се
вижда и е по-гъст и от мъглата . Само ти велосипеда и мрака около теб - караш в едно светло петно и се
придвижваш като в някакъв мираж - водят те следите на миналите преди теб и лентите на маркировката, всичко
друго е скрито. Разбира се това ми беше за една обиколка - по нататък в нощта и аз се отказах. Екипировката
беше сериозен повод за оправдание, но си остава оправдание. Поне след сблъсъка с такова време се забелязват
пропуските в екипировката и така ще си знам какво още ми липсва за каране в такива условия.

Поздрави на цялата ни група от "Нашата група", с които си прекарахме едни прекрасни 2-дена.
Също и поздрави на всички участници, които се включиха и бяха част от :

...............най-продължителния безсънен велокупон в България! .....

[outfaced]

В крайна сметка то е ясно, че всеки е имал нещо, с което е можел да услужи на някой друг ... ооообаче, подходящата техническа подготовка е част от състезанието. Все още допускаме някои дребни пропуски в подготовката на състезателите, но умишлено тази година състезанието беше по-планинско и част от него се състоеше в доброто познаване планината и всичко което може тя да ти сервира. Времето разбира се засили този фактор и както се видя, той стана решаващ за някои.

Карането в мъгла или в облак на тъмно май се оказа ново преживяване за почти всички
Беше малко идиотско усещане да установиш, че хубавата насочена светлина на каската, която при нормални условия е водеща в случая се оказа, че повече ти пречи
Абе уникално беше усещанто през тази нощ. RedHawk е успял добре да го опише.


Още нещо интересно, което май не много хора разбраха ... Тошко и Десо нямаха нужда от 18тата си обиколка. 17тата им гарантираше първото място така или иначе. Но те не само че решиха да докажат, че може да се кара до последно, но и последната им обиколка беше под час (въпреки, че имаха време да я направят за час и 15минути ) !!!
Всъшност след падането на нощта имаме само 3 обиколки под час при самостоятелните карачи.

[pavle]

Много добре си изкарахме ! Поздрави на организаторите и всички будали дето взеха участие !

[Inzagi]

Постовете ми от вчера бяха под влиянието на съвсем преснитеми впечатления и емоции от състезанието ,сега искам и аз да си кажа мнението вече с поизбистрени впечатления.
Състезанието наистина беше супер и постави на изпитание възможностите ми и мога "смело" да кажа че се провалих на нощтното каране което беше съществената част на състезанието ,но се надявам да съм си направил нужните изводи от грешките ми
Благодарности на Крива спица за организирането на това състезание ,нека да продължават да бъдат едни от тези в българия които правят това заради планинското колоездене ,хората които обичат този спорт и срещите на всички тези хора

Поздрав на всички участници! Геройско каране беше. Който не е бил, няма да разбере.

Ани спечели при жените, това не е изненада, но... с такъв брой обиколки, които биха и позволили в класирането на мъжете да е четвърта

Според мен това не е съвсем коректно изказване защото вие отделихте жените зада могат да вземат награди (прадполагам това е идеята да са отделно от мъжете) а сега казвате че ако е била в класирането на мъжете щеше да е четвъра

Какво значи отделили сме жените? Жените винаги са отделна категория. Не се прави заради наградите!
Просто съпоставихме постигнатото от нея с това в мъжката категория, защото определено е интересно и ни радва

[outfaced]

Какво значи отделили сме жените? Жените винаги са отделна категория. Не се прави заради наградите!
Просто съпоставихме постигнатото от нея с това в мъжката категория, защото определено е интересно и ни радва

[tanya]

Откъде да започна?
Първо, прекарахме си страхотно Мислех, че ще ни вали и дъжд, но все пак не предполагах, че ще е толкова много.
Трасето беше по-тежко от миналогодишно, но може би вина за това имаше и дъжда. На сухо щеше да е много приятно, несъмнено.
Аз нямах проблеми с екипировката и техниката. Гумите се държаха добре дори и в калта. Предвидливо бях взела доста дрехи за каране. Изцапах няколко екипа, но през цялото време си ми беше сухо и топло. Гамашките също изиграха много голяма роля за да останат краката ми сухи в дъжда. Карах до 1.30 през нощта, но последните обиколки в тъмното си бяха кошмарни. Фарът ми светеше добре, челникът се отказах да го ползвам, но въпреки това придвижването в мъглата беше много трудно. В един момент усетих, че главата започва да ме боли от много взиране. Интересно, че ориентацията беше по-трудна по черните пътища, но и мъглата там беше най-силна. По пътеките нямах проблем с ориентацията, но по черните пътища ми беше доста трудно. Буквално не знаех къде се намирам. Интересно беше и на асфалтовия площад преди горната контрола. На едната обиколка доста се лутах докато открия къде е обвивката Просто, нищо не виждах и започнах да се движа близо до дърветата, белким я видя някъде пустата отбивка. От голямата влага коляното ми също започна неприятно да се обажда. През цялата ми последна нощна обиколка се чудех да продължавам ли да карам или да уважа палатката, когато успея да се добера до нея. В крайна сметка реших, че ми стига толкова каране в дъжда и се шмугнах в палатката.
На следващата сутрин завъртях още една обиколка и си казах, че ми стига толкова. Не можех да се боря вече за първото място, прекалено много време изгубих в спане. Реших да обърна повече внимание на малкия, да се видя спокойно с някои от другите участници ( с които за съжаление се виждам по-рядко отколкото би ми се искало). Предварително си бях решила, че тази година няма да почивам през нощта, но за съжаление лошото време ме накара да променя решението си. Все пак не съжалявам за решението си. Лесно е след няколко дена да си кажеш: "е, можеше да покарам още малко, какво, като е гадно", но когато си там и в момента ти е гадно, и удоволствието от карането отдавна се е изпарило, а е останало само пълно изтощение, се мисли другояче.
Основната цел беше да си изкараме хубаво цялото семейство и тази цел си беше изпълнена на 100%. А това може да ме прави само щастлива.
Догодина пак. Соло или соло отбор, ще видим Трябва да има и други предизвикателства.

[sedmi]

здравейте,

прекрасно организирано състезание. голямо благодарско на "Крива Спица" за чудесното мероприятие.

[rarekin]

Mоето уважение към всички организатори, участници и съмишленици в това уникално събитие. И ..... двоен респект към дамското крило.