И моя милост, заедно с „Нашата група“ вече се прибрахме
...
Без никакво съмнение мога да заявя, че това беше най-тежкото мероприятие, в което съм участвал, някога. Още от самото време трасето беше „разлигавено“ от лекият дъждец и липсваше сцепление както нагоре, така и надолу. Мога само да похваля организаторите за трасето, като заговорих за него - много раздвижено, с малко равни участъци (практически такива отстъстваха - те бяха просто с минимален положителен или отрицателен наклон), редуване на адреналинно спускане с натоварващо изкачване, скоростни участъци, много технични части (каквито бяха серпентините в гората, където се оформиха и 1-2 виража също така), тук-таме някое стряскащо препятствие (2 комплекта
стръмни стълби и един рязък пад точно преди първия от тях)... Мястото, където карахме,
много ми хареса. Но да се върна към самия маратон и конкретните атмосферни условия, при които се проведе - това, че пръскаше, не беше проблем. Калта беше на лице, но не беше от лепкавия тип, който се набива в грайферите на гумите и им отнема всякакво сцепление - само малко затрудняваше движението, най-вече при изкачване на техничния участък веднага след старта. Следобед дъждът беше спрял и привечер почвата беше започнала да изсъхва - тогава можеха да се направят и най-скоростните обиколки. Смрачи се, малко по-късно заваля, по-сериозно, отколкото преди. В по-високите участъци се появи и мъгла, а дъждът ту поотслабваше, ту се усилваше. По определени участъци, където карахме, се стичаха малки поточета. Калта стана по-дълбока и по-хлъзгава. Серпентините се разораха и в комбинация с водата там се спускаше спокойно на спирачки, като скоростта не падаше - просто колелото се носеше и чрез промяна на баланса можеше да бъде направлявано. Мъглата се сгъсти и вече видимостта беше под 10 м. На мен лично ми се случи да не забележа маркировка и да се отклоня, като се усетих чак след около 2 км, че нито съм карал по този път, нито има следи от гуми по него... а по правилния следи имаше и те бяха най-хаотични - при липсата на видимост и при опитите да бъдат заобикаляни по-големите препятствия, всеки колоездач чертаеше всеки път нова уникална линия. В горските участъци, където не липсваха мокри оголени корени, се появиха на някои места 2-3 алтернативни обходни пътеки между дърветата (корените си ги имаше от самото начало, но преди да се пооголят - не бяха чак толкова хлъзгави, колкото впоследствие). Гъстата мъгла, дъждът и отразената светлина в този част на денонощието, бяха адската комбинация - трасето вече нямаше нищо общо с това, по което бяхме карали допреди малко... Тогава се изсипа порой. Текнаха реки, калта стана наистина дълбока там, където и преди я имаше в повече. По черните пътища, където по принцип минават и МПС, се формираха множество на брой локви, където ги нямаше имаше хлъзгави разкаляни мини-коловози от велосипедни гуми. На асфалта гумите изхвърляха по няколко литра вода за минута директно по гърба и седалката, за още по-силно мокро изживяване. Спускането стана истинско изпитание за нервите - усещането там бе сякаш някой дърпа задната гума на колелото и задницата си има свое собствено мнение накъде ѝ харесва да отиде. Черният път, водещ до старт-финала дотолкова се разкаля, че все едно се караше на тънък лед, покрит с киша - тотална липса на контрол, а бясното криволичене между локви завършваше с зад завой в мини-езеро по протежение на целия път, с дълбочина над нивото на главините. След полунощ в по-високата част на трасето излезе лек ветрец, паднаха и температурите. Засвятка и загърмя, малко след което се изсипа нов порой (предният беше преминал едва преди половин час), който дълго време не спря. На всяка обиколка беше препоръчително да се спира на чешмата и да се „къпе“ велосипедът, защото по пътя „забърсваше“ 1 кг. кал, отделно че веригата прескачаше по всяко време, а при доста хора имаше и проблеми със смяната на предавките, спирачките също не спираха особено... По това време, кален до ужи и мокър до кости, позамръзнал, без резервни дрехи за каране, без достатъчно батерии за основното ми осветитено тяло (нещастно забравени никому непотребни в дома ми) и най-вече - паднал духом, аз се отказах да карам... и така си направих почти 8-часова почивка. Завъртях нови обиколки едва сутринта, като огромната част от времето, поради повреда на едната ми команда, можех да ползвам само по-тежките предавки отзад, което доста ме затрудняваше при изкачванията. Това без съмнение беше най-тежкото изпитание в историята ми на MTB любител досега.
Ozzie - аз си бутам надолу на доста места, няма какво да те учудва (а и никога не съм го крил) - първо, че имам някакъв страх от такива участъци, който ми е много трудно да преодолея и като ги наближа - „блокирам“, второ - много голямата за ръста ми рамка, вдигнатата седалка, SPD педалите, изцяло оптимизираната ми за катерене геометрия, подправени и с дъжд ме правят ужасно несигурен и някак не успявам да си наложа да не сляза от колелото
Само по отношение на „психологическата бариера“ не зная какво да направя... А и времето, което точно там се губеше, беше в рамките на секунди... (не се оправдавам де - виноват!
- имам си слабости, не ги прикривам и се опитвам да ги елиминирам).
Искам да благодаря! на организаторите от Крива спица - момчета, поредното перфектно организирано събитие. Радвам се, че ви има - следващата година ще се видим пак, като съм твърдо решен вече да „не се предавам“
В личен план съм доволен от тазгодишния Маратон - покарах на такива места и при такива условия, при каквито никога не съм имал възможността до момента. От друга страна - това спомогна да се обезсърча точно тогава, когато не трябваше и съм разочарован от себе си, понеже допуснах неблагоприятните фактори да надделеят и да прекършат волята ми. Придобих ценен опит и се надявам да мога да извлека от него важни уроци, които да ми послужат занапред. Във всеки случай - сега се чувствам „по-силен“, отколкото бях в събота, преди да бъде даден стартът...
Поздравявам! и всички участници за постигнатото - както Тошко и Деско, които направиха невероятно каране, така и Недко, който ме размина няколко пъти и поддържаше чудесно темпо, така и Мамутите, които правеха един след друг квалификационни обиколки - евала! момчета. И на момичета - Анелия кара без никакво затруднение с темпо, много близко до моето, а беше и по-упорита, напук на сърдитото време
P.S: Два пъти си губих ръкавиците около огъня под палатките на Щуркур, зад „кръчмошатрата“ - веднъж ги намерих, втория път - не. Ако някой по погрешка е прибрал черни 661 Raji с бели надписи (eто така изглеждат:
http://www.sixsixone.com/media/store/style/10raji_1.jpg) - нека се свърже с мен. mеRc!
P.P.S:
маrsa, каква „слаба подготовка“ бе, човек - ти въртиш като за трима
Каква екипировка не ти достигна - на мен - резервен комплект дрехи и обувки за каране (макар и гамаши нямаше да откажа), както и асистент(ка), който да отговаря за сушенето на дрехите, подготвянето на храна / напитки и други неща...
The phoenix was reduced to ashes, from which a new, young, strong phoenix arises, reborn anew to live again.
_loading resurrection: complete
_starting rebirth: started
_metamorphosis: beta state