...
Прибрахме се в Неделя цели-целинички със здрави колела
Ден Първи- брутааалеен, нямам думи,
толкова тежко за толкова много километри не ми е било преди. Някъде към 50ти или 60ти километър/не помня вече/,
бях тотално изтощен, батерийката беше празна. Просто само исках да видя финала на етапа, където като го видях вече не можех да си кажа заглавието.
Клепе, беше финиширал 4/5 или 6 не помня точно. Трасето в последните километри не беше маркирано добре и нещо си бяха омешали позицийте и т.н.
/чакаме някой ден организаторите да качат калсирането/, конкуренцията беше сериозна, професионални и национални отбори, но не много на брой.
Като цяло етапа се оказа доста по- тежък от очакваното, това беше всеобщото мнение. Но пък беше най- красивия, високо в планината бяхме на няколко пъти,
а гледката към Преспанското езеро беше спираща дъха/аз и без това едвам дишах/. На трака без да искам съм кръцнал последните десетина км,
които бяха се надолу към езерото.
Ден Втори- той пък се оказа доста по- лек от очакваното, първите 15км
карахме зад кола в група, докато се предвижим до планината, и оттам старт, по коларски пътища. Баирите се оказаха нито толкова стръмни, нито толкова дълги, колкото изглеждаха на картинките които имахме, а и асфлат не липсваше. Отново карах сам и загубих много време. Духаше и силен вятър. Клепе отново се бореше сам срещу отборните усилия на украйнския отбор ISD, както и с някои от гръцките национали и се справяше добре в неравната битка.
Ден Трети- дъжд и студ. Организаторите неутрализираха 35км.
Карахме в група по асфалт. След това остър старт. Тежък етап в тежки условия, очаквах Уоутър да кара яко, условията бяха тежки, а и не липсваше кал, в която той се справя доста добре. В каряйна сметка се качи на подиума/3ти в етапа. Аз се движех добре, чувствах се добре и тогава допуснах грешка. Хванах в погрешна посока и това ми костваше ~2km еХтра и +10тина мин., което е доста за такъв кратък етап.
Ден Четири- каране на макс, не мислиш за утре, мирише ти само на изгорели гуми. Клепе трябваше да навакса 4/5мин за да се качи на подиума или да пази 4/5 мин за да запази 4-тото място в крайното класиране.
В крайна сметка първите петима в класирането финишира заедно и нямаше промени в крайното класиране.Клепе завърши 4ти
в неравна битка.
Аз най- накрая влязох в ритъм и успях да устискам на старта и се хванах с един кипърски национал да караме заедно и да си помагаме.
Беше ни ясно, че е по- добре да караме заедно особенно, че състезанието приключваше дефакто на 30ия километър и оттам само надолу и само равно.
Като последните 8км асфалт по шосе при силен вятър! И така с общи усилия успяхме да настигнем и подминем 3ма човека, а четвъри хванахме точно като стъпихме на асфалта. И оттам тримата почнахме да си даваме чести смени и газ до дупка, оставихме си гумите по шосето, все пак това бяха последните 8км за четирите дена...
И така от 28/май!/ стартирали в нашата група финиширахме 13, Клепе 4ти, аз 13ти/18ти в генералното/ с няколко часа изоставане от най- бързите..
Стартираха общо около 50тина състезатели, като в Неделя дойдоха и още. Неделният етап беше отворен и можеше да се запишат участници само за него. Което направи етапа още по- интересен.
Като цяло състезанието беше не чак толкова тежко, освен първият ден, и не особенно трудно технически освен ако не ти стиска да спущаш по- черни пътища
с 50/60.......70км/ч . А техните коларски пътища по- добри от някои наши междуселски..
Посипани с чакълец и тук таме коловози.
Организацията на самото мероприятие беше доста слаба, но се опитваме да запомним само хубавите моменти.
открих малко фотоси тук
http://www.facebook.com/photo.php?pid=4 ... 1884165%22очакваме от организаторите още картинки и видео
Успех ви 
