С.К.А. - евала! За чудо и приказ сте! Ама повсеместно, тотално и всеобхватно!!!
/за други тафталогии изразяващи необятната ми възхита за сега не се сещам, но можем да направим отделна темичка по въпроса/ :-D
Няма МЪРдане обаче, да си знаете - чака се следващия М.Ъ.Д.А.Г.А.С.К.А.Р!
...На който обаче, ще е мой ред да "вардя" дребосъка... и кИфтетата!
Което пък ме подсеща, че рокада в участието ще има и в други мили вело-семейства. :-))
Натали, много готина мама си, ама другия път - на коня, че имаш какво да ни показваш!!
А относно това:
natalito написа: Мадамите стават все повече и все по-добри. Някои го раздадоха рейсърската, а други предпочетоха по-дългото приключение.
Мария (Георгиева) и Лора пък направили небрежно отклонение от трасето, и по този начин попаднали в „Бистришкия триъгълник“, където невръстни деца и техните придружители стрелят с въздушни пистолети, неподозиращи присъствието на натрапници или пък тайно надявайки се да се появят такива и да ги отстрелят. Ловкостта на момичетата обаче се оказала достатъчна, за да успеят да се измъкнат невредими и да финишират, даже вписвайки се в класирането. Лора обясни, че загубването е по нейна вина, но аз искам да я уверя, че танкът (да се разбира колелото) на Мария е надушил бойна обстановка и без те да се усетят ги е повел към мястото на пуцаницата.
Да ти кажа, права си:
Първо, както ти казах, наистина аз обърках пътя - какво да се прави, като все игнорирам онова прааавилно твърдение " верният път е винаги нагоре" :-) Видях един стръмен, рошав път и сууууууур с кеф по него! Ама мани това - подведох и други хора.
Второ - пак си права - Мария наистина има нещо вградено в колелото си - ама до колкото на мен ми стана известно, то идентифицира ... кучета. Това допълнително разнообрази маршрута ни :-) :-) ... защото, колелото й е конструирано така, че да ги заобикаля от много далеч!
Мария, дано не ми се сърдиш, за всичките ми опити да минем през "забранената зона"
Истината е, че всъщност и аз се страхувам от глутници... просто не винаги.
Добра разходка си спретнахме в крайна сметка. И статуи от камъни видяхме и стреляха по нас, и на манастир ходихме, и приятели срещнахме, абе... само ме е яд, като гледям там една снимка с едни бири, на едни поляни, едни маСКАри.... :-) ама нищо - друг път!
А по повод "инопланетянските" коментари от предната страница ... да ви кажа имаше нещо. Докато гледахме смелите...едни снимки с извънземни се щракаха и чакам да се публикуват
Абе.. совите не са това, което са.
До скоро!
, пък и да натрупам малко база данни, че тия са рядък вид. Засега познавам двама много добри - Жоро Радев и Козера - и двамата могат да ти изкарат дъха нагоре и акъла надолу. 
- добре, че ходим на състезания с челници. Много беше страшно ще знаете 
- нявсякъде имаше заклинания и страшни рисунки, а в най-затънтеното място, в дъното на най-далечния коридор, на земята имаше нарисуван голям пентаграм, а наоколо бяха разпилени кос....ааа- кенчета от Монстер. 
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
