Шуменско Плато

[todor_todorov]

еее неска страхотно си изкарахме, пообиколихме малко из Шуменското Плато беше перфектно (сичко си имаше дъжд, градушка и малко слънце)
иначе сичко си беше по план 2-3 падания, мокри кат кокошки, имах кал даже под клина , аа да и 1 спукана гума като за десерт
благодаря на домакините за приятния маршрут

[Анелия]

И моята гледна точка

[todor_todorov]

ето и малко снимки за по-любопитните
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=11844113
естествено мене ма нема (нали бех операторчето )

[tanya]

Ехе, супер каране си беше.
Дъждът много не ми пречеше, но калта ми дойде малко в повече. Ама пък ако беше жега, сигурно щяхме да се разкиснем по полянките, така че в крайна сметка всичко си беше екстра.
Никакви крос-кръчми Може по бира на края и разбор на мероприятието - например тактика и стратегия на изгубването. Този път не остана време за бира, пък и си бяхме достатъчно кални за да ни допуснат някъде. Нищо, следващият път ще компенсираме с по 2 бири.
Хайде, след 1-2 седмици на наша територия отново. Иначе Шуменското плато си е страхотно за ХС и се надявам поне 3-4 карания да можем да правим в района всяка година.

[zappa]

Е, едва ли беше супер. Имам съществени забележки. Първо - алкохолът не беше в нужните количества. Търпим критика. Второ - спусканията бяха повече отколкото могат да понесат ребрата ми. Днес хленча и ближа рани. Трето - някой да спре дъжда следващия път. Бих могъл да изредя име по име всички места през които минахме, ама ще доскучае. Това за онези, които си мислят, че сме се губели.

[pil4oka]

Най-сърдечно благодарим за топлото посрещане за студения адреналин и перфектното трасе печелите високият приз:**ШУМЕСКОТО ПЛАТО-НАЙ-ДОБРОТО ПЛАТО НА ПЛАНЕТАТА**

[Анелия]

Шуменското плато наистина дава невероятни възможности за каране. Днес с със zappa решихме да направим 100 км на платото и щяхме да успеем ако времето не ни притисна и трябваше да взема най-малкия колоездач от семейството ни от градина. Освен това се изсипа голям дъжд баш накрая на 80-те ни километра и отново събрахме погледите на случайните минувачи на 4 колела или 2 крака покрай нас.
Ще се опитам да опиша маршрута ни. Другия път се надявам да имаме gps, ще направя снимки и ще стане чудно маршрутче за сайта и всеки, който пожелае да покара повечко. Защото по платото има толкова много пътища, пътчета, пътечки и пътечици...
Накратко маршрутът: тръгване от Боян Българанов и качване през вилната зона до пътечката през боровата гора и шишарките, която ни отвежда на ТВ кула. Тя е супер за спускане, но днес я направихме обратно. Първото ми падане беше там, не знаех кое да виня пъро: баирът, себе си или автоматите дет не успях да откопчея От ТВ кула покарахме по т.нар. от нас "жълта" пътечка, която открихме едва наскоро, но си е цяло богатство, даващо алтернатива на асфалтовия път между ТВ кула и пътя за Новосел до пресечката, която води до недостроената резиденция на Тодор Живков. Вместо обаче да продължим до резиденцията и да минем през Дяволското проходче, както правим със специалните гости или новобранците в платското колоездене, ние свърваме покрай една полусрутена къща вдясно и със спускане и после леко качване се озоваваме на пещерата Суломара. От там тръгва шуменската река Поройна (която всички шуменци знаят като Боклуджата). Опресняваме водата и тръгваме нагоре покрай един ров, където пренасяме колелетата и нагоре към асфалта. Но нали не сме шосейки, само пресичаме асфалта и навлизаме в резерват Букака. Там вече е тера инкогнита за нас и се въртим из множеството пътечки. Най-накрая издрапваме някакси до мястото, което zappa нарича пистата, аз пък обяснявам по каква весела пътечка с удивителен знак съм минала. Оказва се, че говорим за едно и също място. Пътечката спуска към хижа Букаците със забавни спускания и завои. Ние обаче пазим Букаците за по-късен етап и се връщаме по съседен баир нагоре. Баирът не е много стръмен и може да се катери с колело. Отиваме към заслон Детелина. Той в момента е в ужасно състояние. Разпиляни са безброй боклуци и торбички . От Детелина тръгваме към Ченгел гьол и месността Кортулука. Това е доста отдалечена и малко посещавана от туристите месност и пътят до там е доста обрасъл. За сметка на това има приказно спускане по една пътечка, която е цялата обградена от ниски дървета и храсти и се получва като тунел. По земята се стелят ситни листенца от дърветата, които прикриват камъни. Спускането би трябвало да си го спомнят daf4ov и nikitoMTB от миналата година. Имат и много хубави снимки там. Не слизаме обаче целия път към Троица. Както спускаме, свърваме рязко надясно и нагоре и поемаме към Букаците. По баира нагоре, аз отново се изръсвам по стандартния вече за мен начин: искам да кача баир, има камъни, не мога да откопчея автоматите навреме и се гътвам на една страна. Букаците е хижата на Шуменското плато, но ако някой иска да нощува там, си трябват предварителни резервации. През седемицата няма жива душа в тази посока. От Букаците тръгваме по една доста стръмна пътека вдясно, която е караема по принцип, но не рискувам вече с автоматите и избутваме нагоре към Костадиновския манастир. Има и по-полегат път, но той е открит, слънчев и дълъг. Следва хубава пътечка, отново през боровете. Маркирана е с бяло, тъмно-зелено, бяло. По нея стигаме Римския път и моя е идеята да направим дългото спускане по посока с. Кочово. Е, спускаме го и се озоваваме в селото. Лоша идея, защото ни очакват малко километри по асфалт, а слънцето се е изпружило в 13 часа наобяд. На мен ми става лошо от топлината, а zappa ме нарича буре с барут, защото се разпсувах и наистина всеки момент щях да избухна. За щастие дойде сянката на Капаклия чешма. Там редовно пладнят овце, но този път нямаше никой. Обикновено винаги хващам кърлеж от там. Този път реших да си спестя кърлежите и набързо подминахме чешмата и започнахме да качваме отново Римския път, но този път от самото му начало. След много изтощителното слънце ми трябваше почивка на сянка и се озовахме под едно дърво. Какво да видя, кърлеж пие от безценната ми кръвчица от глезена ми. Набързо го извадих и захвърлих с погнуса. След освежаване на сянка, ни очакваше дълго качване по Римския път. Отново се изръсвам по познатия начин на една страна и вече тотално взе да ми писва от автоматите. Наритах ги и продължих нагоре през най-високата точка на Шуменското плато – Търновтабия (502 м н.в.). Движим се по границата на резерват Букака и пресичаме панорамния асфалтов път, свързващ Паметник Създатели на Българската държава и Шуменската крепост. Отиваме към заслон Теменуга. Кратка почивака и се запътваме към известното за всички колоездачи спускане „Мечката”. Това е една красива местност, започва със скокчета и вираж, после има доста каманаци. В началото звучи плашещо и си припомних времето, когато не исках под никакъв предлог да се спускам от там, а сега е имало дни, през които съм я пускала по 4 пъти. Слизаме „Мечката” и маршрутът на zappa е да качваме „късия” баир към паметника. „Късият” баир е наистина къс, взима се за 20-на минути, но това са 20 мъчителни минути. Ако нямате поне 4 бели дроба, недейте да тръгвате нагоре. В началото не е много трудно, но стигне ли се до паветата, работата става мъчителна, още повече ако си карал 50 км до този момент. Стигаме източния старт на парапланеристите, който гледа към язовира и „Информацията” на паметника. Следва малка, тясна, виеща пътечка, която ни спестява военната вила и южния старт на парапланеристите (от там пък се вижда кв. Дивдядово). Тази тясна виеща пътечка вдясно ни отвежда на един популярен за туристите път, защото е близо до паметника. Него го наричам „пътят с бабунките”, защото малко прилича на трасе за 4х. Отново пресичаме асфалтовия път и се отправяме отново към заслон теменуга, но от друга страна. Продължаваме вдясно от заслона по също доста популярен за туристите и особено за хората, обичащи джогинга път, но свърваме вдясно до червената точка (май е за мотоциклетисти) и падналото дърво. Тази пътека я открихме също наскоро и тя ни пуска към дерето. Zappa кара, аз се суркам по изпопадалите листа, даунхилът е добър. Стигаме до мястото, където се провеждат състезанията за ендуро за мотористите и продължаваме надолу в посока пещерите. Пътят е успореден на асфалтовия път от пожарната към паметника. Преди да стигнем до долу, решаваме да минем по билото на Шуменско плато и го правим. Дотук добре, но следва бутане в Чурчур дере. Това нещо е ужасно и без да е валял дъжд и надолу. А сега сменихме посоката нагоре и зелените обрасли с мъх камъни може и да са много красиви, но и много хлъзгави. Там ни отне много усилия да избутаме колелетата, но все пак стигнахме вилата на Стройко, туристическите фургони и пресякохме пътя към двата заслона срещу Шуменската крепост, откъдето пак се движихме по долната граница на Букака и стигнахме до асфалтовия път след военната вила. Малко покарахме по асфалт до Климатичното училище, където влезохме пак по черно, успореден път на асфалтовия, но важното беше да се движим максимално „по черно”. И така пак до ТВ кула и пътят към Лозево. Там има също безброй пътечки, но аз пак не улучих любимата ми, която спуска през борова горичка (ddevil ми е я показвал). Спуснахме по някаква друга, с дълбоки коловози и се озовахме доста след с. Лозево, а не в него, както бях предвидила. Както и да е, достигнахме едно място по асфалтовия път Лозево-Шумен, което е маркирано с бяло-червена лента, може би пак моторджийте са се състезавали нещо. Започва стремглаво спускане по камъни, а после и по трева. Тревата вече не е свежа като през пролетта, а изсъхнала. Миризмата е кофти. Стигаме до сметище и някаква фабрика (вероятно за животински фуражи), и двете са близо до язовир Лозево. Смрадта е ужасна, тревата суха и няма дървета. Хубавото е, че се извисяват облаци и няма слънце, което би ни убило по тревната пътека нагоре, която ни отвежда до някакви скални тераси. Те винаги са били красиви, а и миризмата вече я няма. Облаците не са само облаци. Запръсква дъжд и вече мирише на намокрени сухи билки. Блаженство след предната воня. Излизаме с бутане до Йелдъз табия, откъдето гледката към града е страхотна. Този път обаче гледката е мъгла от дъжд. Вече вали и над нас. Време е за прибиране. Започваме да караме по чудесното спускане в боровата горичка вдясно в посока вилната зона над кв. Боян Българанов. Всичко е добре, но накрая идва мека лепкава и бяла кал. На финалната права сме мокри и кални. Решаваме да поизмием колелетата на дъжда като се спуснем по асфалт по пътя от вилната зона към кв. Боян Българанов. Двама души на ATV сега излизат да се кефят на времето и ни се радват. Крещят ни нещо и свиркат. При асфалтовото ни спускане дъждовната вода има солен вкус. Измиваме колелетата, дрехите си и лицата на чешмите във вилната зона. Аз се прибирам мокра, но сравнително чиста. Zappa го очакват още няколко км градско каране, както и нощна смяна.
Равносметката: 80 км по платото, един изморителен ден, 3 падания, 1 кърлеж, няколко двойни сандвича, и разбира се най-важното: Шуменското плато е най-хубавото плато!

[ddevil]

Браво!

ps. А за пътеката към Лозево - ще ти я покажа някой път като се прибера. Дефакто Станимир също би трябвало да я знае, но не в тази посока, по която искаш ти

[Анелия]

Абе знам я уж пътечката, минавала съм я няколко пъти, но не винаги я уцелвам

[ddevil]

Както казват в Матрицата - there's a difference between knowing the path and walking the path

[Анелия]

Абсолютно вярно са го казали матричарите
Нео, хайде стига си седял на село, идвай да ходим към Лозево И Кочово, и Троица..може и Дивдядово.

[ddevil]

Стаж ... ergo чак към края на Юли

[daf4ov]

Задължително да ми се обадите като ходите към лозево

[tanya]

хайде, запомнете добре маршрута, да ни водите като дойдем следващия път към Шумен

[Reactor]

От 27.07 до 30.07 ще сме в Шумен с колелата.
В случай,че нещо се заформи в този период,ще се радваме да покараме заедно

[Анелия]

Разбира се Само кажете кога ви е удобно.

[Reactor]

Разбира се Само кажете кога ви е удобно.

Ами нека е на 27ми ако това няма да е проблем за вас.Все пак е през седмицата.
Ние ще пътуваме от Приморско и ще пристигнем на 26 вечерта.
Оставям ти телефон на ЛС.Ако не е проблем,остави ми и ти някакъв тел. за да се чуем като пристигнем

[Krismars]

От Варна в неделя /19-ти/ ще дойдем малко спускачи, засега сме 10-тина

[Reactor]

Уау.......заформя се "Фестивал на МТБ - Шумен" !!!

[Анелия]

От Варна в неделя /19-ти/ ще дойдем малко спускачи, засега сме 10-тина

Аз лично ще качвам Ботев в неделя, но предполагам сте се разбрали с другите момчета от Шумен Приятно изкарване и умната

[Анелия]

На платото на палатки!
За да има вода за изстудяване на бирата, мястото избрахме заслон Теменуга. Денят: събота, 25-и. Ще тръгнем както обикновено от пожарната, в 18 часа. Там ще има кола, която да натовари палатки, ядене и пиене, за да не ги мъкнем с нас. Ако някой не успее, може да се присъедини направо горе или пък да дойде с друга кола... Повече, по-весело.
Който ще спи на платото, да си носи палатка и/или спален чувал. Всеки да си вземе храна и напитка според вкуса. Доброто настроение също вземете със себе си.

[idon]

Здравейте,не съм писал точно в тази тема(мой минус,разбира се)и ето,сега му дойде времето!
На 27 пристигам в Шумен с търкалото на гости на Елиян(каращите шуменци го знаят).Обещал ми е нови маршрути,времето със сигурност ще е добро(късметлия съм).
Миналата година ми показа(Елиян,де) две супер пещери на монаси отшелници,няколко странни скални образования и изобщо си изкарахме супер(само дето не бях с моя байк,а ползвах трошляка на сина му).
Имам камара снимки,ама ще изчакам да направя и тазгодишните и тогава ще кача най-доброто.
При евентуални бъдещи мероприятия в рамките на две седмици,моля кажете на Елиян-аз съм с двата крака вътре!
До скоро в Шумен!

[Анелия]

Здрасти, аз не го знам Елиян, но то е защото карам от скоро. Ще се запознаем сигурно.
По платото наистина има невероятни маршрути и въпреки че е малко, има безброй пътечки, скални образувания, скални манастири, гори... На 27-и също така пристига Reactor и ко. така че ще можем да съчетаем всички заедно маршрути.

[Анелия]

Уговорихме с Reactor каране утре (вторник) в 10 часа на входа на Кьошковете (до шадраванчето)

[Анелия]

Вчера се получи много приятно каране с посещение на много забележителности като Кьошковете, Дяволското проходче, Суломара, Букаците, Костадиновския манастир и Окото, х. Букаците, Момина скала, Кортулука, пътека Нещастната фамилия, Шуменска крепост, Хан Крумови порти и р-т Боровец
В очакване на снимките сме, но тях към края на седмицата.
Четвъртък (30-и юли) ще посетим някои места от платото, които вчера не успяхме. Сборно място: пожарната в 10 ч.

[TeDo_BaPHa]

Днес карането ми допадна , е най ми харесана катмите, но това е друг въпрос. Шуменско плато наистина дава огромни възможности за маршрути. буквално можеш цял ден да си караш и обикаляш
@Анелия...... разочарован съм

[Анелия]

От какво си разочарован пък сега.

[Анелия]

Още не сме си почистили колелетата от днес и вече мислим следващия подвиг. Който спал след купона в събота, спал. Ще се чакаме в ранния неделен час пред РУМ. 8 часа сутринта отпрашваме по шосе за Преслав. Там се разделяме на байкъри и мързели. Първата група обикаля планините около Преслав, докато втората сърба бири покрай Камчия.
Търговище също за канени на среща за опознаване на преславския район

[todor_todorov]

ООООоооо,
Още от днес зпочвам да уговарям 'тукашните машини'

[Reactor]

Вчера се получи много приятно каране с посещение на много забележителности като Кьошковете, Дяволското проходче, Суломара, Букаците, Костадиновския манастир и Окото, х. Букаците, Момина скала, Кортулука, пътека Нещастната фамилия, Шуменска крепост, Хан Крумови порти и р-т Боровец
В очакване на снимките сме, но тях към края на седмицата.
Четвъртък (30-и юли) ще посетим някои места от платото, които вчера не успяхме. Сборно място: пожарната в 10 ч.

Приятно друг път
Това беше поне за нас най интересното и най вече образователно каране за тази година.
Всички места които Анелия е описала,имат неуписуем чар и красота.
С присъщото си сладкодумие,zappa ни разказа историята и легендите свързани с всяко едно място.
Особено емоционално за нас,бе посещението на Костадиновския манастир.Жалко,че толкова малко хора знаят за него.
Специални благодарности на Анелия и zappa за водачеството и маршрута.
До нови срещи

Подробности в картинки!