Нашата група :)

[snupi]

Специални благодарности на Евгени и Иво за компанията днес!
Наколко снимки:

http://alamar.snimka.bg/mountain/esen.534753.20652251.big

Днес карането беше екстра.

[THEZOGGO]

Айде и ние да се разпишем за днешния ден.



Мммм Мавик 317



Леко в ляво, натисни повече в дясно, не, не дай пак в ляво, но по-силно я натисни...



Фотограф:
Асен Класанов

[Reactor]

Чудесни снимки Асен6о

Добре че има дървета
Любо,радвам се,че си добре и надявам се невредим

[ИНОПЛАНЕТЯНИН]

Фотограф:
Асен Класанов

"Махни гумата, бе аланкоолу ....."

[THEZOGGO]

Чудесни снимки Асен6о

Добре че има дървета
Любо,радвам се,че си добре и надявам се невредим

Предвид мястото където се бе люснал, само раницата го е спасила от много сериозно нараняване на гърба. Извадил е късмет за наша най-голяма радост.

[ИНОПЛАНЕТЯНИН]

Толкоз от "без памет-карта" - другите две бяха размазани


http://photo-zona.net/images/user60928/ ... C12675.JPG
http://photo-zona.net/images/user60928/ ... C12676.JPG
http://photo-zona.net/images/user60928/ ... C12680.JPG - понеже съм много разсеян човек - все нещо трябва да ми напомня че нямам предна спирачка

[Келеша]

Радвам се чи има луди глави якото в цялото падане е че не знаеш какво ще стане като краен резултат но в повечето случаи си невредим

[Reactor]

..... якото в цялото падане е че не знаеш какво ще стане като краен резултат но в повечето случаи си невредим

Няма нищо яко в паданията.....
Якото като краен резултат е да караш без да падаш!
Е,понякога не винаги това зависи от теб,но в повечето случаи може да се контролира с малко повече разум!

[taurus13]

Леле, това каплата на Любо инопланетянина ли е....сгънал я е като баничка от 13ст...(имаше и такива по соц-а).

[Sartor]

Аз да запитам някой от вас ще ходи ли на Узана и да може да предостави транспорт за човек + байк?

Друга възможност е да се хванем няколко човека с нощен влак, да си вземем по една бира и да пътуваме...

[hitar_potter]

..... якото в цялото падане е че не знаеш какво ще стане като краен резултат но в повечето случаи си невредим

Няма нищо яко в паданията.....
Якото като краен резултат е да караш без да падаш!
Е,понякога не винаги това зависи от теб,но в повечето случаи може да се контролира с малко повече разум!

Ааа има яки падания Любимите са ми човка и последващо приземяване в/у мека, висока трева, която те поема и не усещаш нищо

[borislav]

..... якото в цялото падане е че не знаеш какво ще стане като краен резултат но в повечето случаи си невредим

Няма нищо яко в паданията.....
Якото като краен резултат е да караш без да падаш!
Е,понякога не винаги това зависи от теб,но в повечето случаи може да се контролира с малко повече разум!

Ааа има яки падания Любимите са ми човка и последващо приземяване в/у мека, висока трева, която те поема и не усещаш нищо

Тука подкрепям Йоско
Яки падания няма, най-безобидното падане може да се окаже много фатално. Установил съм го и съм го затвърждавал многократно

[sos]

Аааааа, усещам проява на разум в думите на Боби Явно взирането в белия таван е дало резултат

[Sartor]

Абе, кофтито е, че се разбират нещата по трудния начин...

@Боби: как си? Оправяш ли се? Искам следващата година да борим върхове и кебаби/бири с теб!

[taurus13]

То без падане не може....затова го водят екстремен тоя спорт - обаче колко екстремен е, зависи и от карача. А както винаги става, най лошите падания са най-тъпи. Мойто дефектно рамо е дефектно от едно падане от място на асфалт - сигурно затова не обичам асфалта

[Andy3]

Утре ще има ли някакво каране?

[Reactor]

От няколко месеца все оглеждахме с едни приятели картата на Стара планина в района на Рибарица и планирахме едно разузнаване и проучване на един доста привлекателен за организирани карания,двудневен маршрут.
Най сетне,решихме и тръгнахме на проучване.
Всичко в началото бе нормално,весело и с ентусиазъм,тръгнахме от 700м височина по набелязаното трасе в Централния Балкан..
Последва седем километрово катерене по асфалт/е,няма лошо щом крайната цел е на 1540м в рамките на 16 километра разстояние/ и ентусиазирано продължавахме нагоре.
След седемте асфалтови километра,асфалта се стопи рязко и се превърна в така очакваната но неочаквано камениста пътека.
Времето беше обещаващо топло и тихо,пътя се виеше непрекъснато около коритото на река Заводна.
Но времето започна да ни подготвя изненади.
Позабързахме темпото и пристигнахме на опасното разклонение,на което изненадващо за нас,имаше подробни табелки и маркировка.
Нашата крайна цел беше х.Бенковски.
Пътя нагоре си беше същия,каменист и с плавно катерене.
Но изведнъж ситуацията започна разко да се променя.
Пред нас се изправи едни доста сериозен баир със зимна маркировка и докато се чудехме по коя от многото пътеки,които прорязваха склона да тръгнем,времето изведнъж за има,няма 10 минути се промени до неузнаваемост и ни принуди да вземем светкавично решение.
Хукнахме по баира нагоре,без да се замислим бутахме,карахме и не спирахме,защото при всяко обръщане назад,виждахме какво ни гони.
Вятърът се усилваше.Стана трудно да се задържаме на колелата в малкото участъци,където можехме да се качим на тях.
Срещнахме един Овчар,който бързаше да прибере стадото и го попитахме за х.Бенковски.Човека каза,че не е далеч но нямаме шансове да стигнем,защото там имало Буря.
Той не знаеше просто с кого си има работа.
Поехме смело нагоре,стигнахме билото
а пред очите ни се разкриха неуписуеми картини.
Неочаквано за нас,пътеката се втурна стръмно надолу,превърна в една безкрайна каменна градина,но това не ни притесни ни най малко,защото ставаше все по тъмно а вятъра все по силен и без да усетим,летейки надолу стигнахме до една машина -вседеход до която имаше табелка сочеща към нашата крайна цел.
По всички показания,трябваше да сме стигнали заветните 1540 метра надморска височина и тръгнахме в посока на хижата с надеждата,че всеки момент ще се изправим пред нея.
Започна едно още по вълнуващо спускане през тиха горичка по мазна пътечка и притесненията ни,че след това спускане,отново ни чака катерене,започнаха да нарастват с всеки метър изминат надолу.
В дълбочината на гората се чу лай,заби камбана и в същия миг както си летяхме надолу,влетяхме в двора на
х.Бенковски, където ни посрещна най усмихнатия човек на този свят.
Изненадата беше спираща дъха,чак не ни се вярваше,че сме стигнали.
След около 5 минути се стъмни и заваля един тих и почти студен Дъжд.
Появи се и хижарката Олга,която не по малко усмихната и приветлива от Сина си,който ни посрещна първи,ни поздрави с успешното пристигане,показа ни стаята в която незабавно се настанихме.
Последва традиционния чай от 50 горски билки/безплатен/,вечеря в приятна топла трапезария,Баня с Бойлер на дърва,която с топлината си наподобяваше Сауна.
Разговаряхме до късно,умората ни изчезна под топлото и неуписуемо гостоприемство и след като разгледахме някои интересни забележителности в двора на хижата,все пак умората надделя и се нахвърляхме по креватите.
Печката в стаята пращеше,топлината и лекия мирис на дърва ни накара да забравим за Града,лудницата и всичко,което ни свързваше с реалния свят.
На другия ден се събудихме с идеята да продължим за Билото от където да намерим пътя,който според картата трябваше да ни свали с разнообразно спускане към Костина.
Последва отново среща с вълшебния чай,закуска,кафе,кратки наставления от хижарката Олга и за съжаление на всички ни,против волята ни,трябваше да поемем надолу,продължавайки нашите проучвания.
За Довиждане,направихме една прощална снимка
и тръгнахме по нашия си път.
Отново последваха нереално красиви картини,които за миг ни накараха да забравим посоката в която се движехме.
Стигнахме до кошара в която ни посрещнаха отново приветливи хора и след кратък разговор,единия от Овчарите,яхнал своя Кон,тръгна с нас за да ни покаже пътеката за спускане.Малко му завидяхме,че неговия Кон няма педали и си върви сам,но завистта ни бе прекъсната от още завидни умения и разновидности на ездата.
За миг се поколебах,дали да не се изправя и аз на мойто Конче,ама веднага си дадох сметка,че седалката на неговия Кон,по нищо не може да се сравнява с мойто SDG и се отказах веднага от идеите си
Неусетно бързо стигнахме до началната точка на спускането и не след дълго разбрахме,че сме се изправили пред Основите на ФрийРайда.
Оказа се,че спускането съвсем не е това,което очаквахме и къде карайки,повече бутайки,стигнахме точката в която пътеката отново се превърна в подобна на тази по която се качихме и след скоростно спускане все пак успяхме да слезем до крайната цел -местността Костина,Кървавото кладенче,където е била отрязана и измита главата на Г.Бенковски.
След кратки заигравки,поехме обратно към Рибарица.
От там до изходната позиция,са около 5 километра.
Прибрахме се благополучно с обещанието,че отново ще се върнем там,за да намерим по подходящото трасе за спускане,макар и да знаем,че такова няма,освен обратно по пътя ,по който се изкачихме.
За съжаление,хижата е пред затваряне поради беззаконието и местните "Безсмъртни" властимащи,но ние обещахме,че каквото можем,ще направим,за да покажем на Обществото,какви хора управляват тази държава и да спасим една хижа с История и традиции,построена 1932г изцяло с дарения от местните жители и безплатен обществен труд.
Но това е друга тема и след като направя подробен материал по въпроса,ще го пусна в съответната тема.

Всички снимки!

[nofear921]

Аз се чудя защо няма кой да организира съботно-неделните карания, а то защото вие обикаляте Стара планина.
По снимките си личи че е било епично каране, особенно като сте се надпреварвали с бурята. Мога само да ви завиждам благородно.

[Reactor]

Аз се чудя защо няма кой да организира съботно-неделните карания, а то защото вие обикаляте Стара планина.
По снимките си личи че е било епично каране, особенно като сте се надпреварвали с бурята. Мога само да ви завиждам благородно.

Търсиме нови маршрути и предизвикателства за следващия сезон

[sos]

Супер сте си изкарали Страхотно маршрутче

[taurus13]

Страхотно... - хич ли не ставаше тая пътека надолу - на снимките изглежда много караема, но те понякога лъжат за действителното положение. То по принцип повечето пътеки из централен Балкан са доста криви и стръмни, та чак караема за по-начинаещи надали ще се намери. Ние смятаме да направим едно двудневно каране до вр.Вежен през октомври, та елате и вие, ако искате още таквиз емоции. Дано времето се случи добро, та да има повече гледки.

[Reactor]

Страхотно... - хич ли не ставаше тая пътека надолу - на снимките изглежда много караема, но те понякога лъжат за действителното положение. То по принцип повечето пътеки из централен Балкан са доста криви и стръмни, та чак караема за по-начинаещи надали ще се намери. Ние смятаме да направим едно двудневно каране до вр.Вежен през октомври, та елате и вие, ако искате още таквиз емоции. Дано времето се случи добро, та да има повече гледки.

На места се кара,на места се бута,че и носи тук там,но да се организираме по голяма група за двудневно каране, каквато всъщност бе целта на проучването няма да стане,защото повечето няма да могат да карат надолу.
За връх Вежен и ние го мислехме,но все пак ще следим прогнозите,че там времето е доста коварно.
Имам идеи и за с.Свежен в Средна гора,но там пък не е ясно хижата която сме набелязали,дали е готова,че беше в ремонт преди месец.

[taurus13]

Ако тръгвате на някъде, обаждайте се...

[Sartor]

Браво! Много готино е било!

[Kaski]

От няколко месеца все оглеждахме с едни приятели картата на Стара планина в района на Рибарица и планирахме
.
.
.
.
Но това е друга тема и след като направя подробен материал по въпроса,ще го пусна в съответната тема.
Всички снимки!

@taurus13 : the track is rideable for experienced riders only and is a challenge for riders who like technical tracks

greets, Kris

[THEZOGGO]

Аз се чудя защо няма кой да организира съботно-неделните карания.

Ще има съботно-неделни карания.

[nofear921]

Дайте да измислим нещо за този уикенд. Времето го дават да е с нас, пък и да вали няма да се плашим.

[THEZOGGO]

Има време, ще го измислим. Ако имаш предложение, дай го.

[Reactor]

Ако тръгвате на някъде, обаждайте се...

Можеш да бъдеш убеден в това
Бях останал с впечатлението,че не си в БГ.

[dimcho]

Групата, здравейте
Утре ще карате ли някъде?