Шуменско Плато

[TeDo_BaPHa]

А за другата неделя какви са ви плановете ?

[Анелия]

Утре в 11 (неделя) на пожарната. Засега няма утвърден маршрут, но като че ли мненията клонят към посещение на конезавода Кабиюк, после ще търсим път през нивите до Златна нива, от там Плиска, покрай Каспичан, Мадара и Шумен.

[5L]

Едно голямо благодаря за предложения маршрут. Някъде около 8:40 подминах РУМ-а, след това Дивдядово-Хан Крум-Кочово, и нагоре по затворения път към Лозево. Карането беше приятно, започнах да правя сметката да покарам около паметника и в 11 да ви видя на Пожарната. Сметките ми излязоха доста криви, защото след като се качих на моста забих наляво към Новосел (необяснимо без да погледна картата). След готиното спускане, накрая на селото едни младежи ме осветлиха, че трябва да се върна и ме предупредиха за 10км качване. Окончателно ме деморализира GPS-а, който в байк мод даваше 29 км до Шумен Видях, че да успея за Пожарната е нереално, та с мързелив ход в 11:50 бях на Билата.
Платото наистина е много приятно, и доста по-голямо, отколкото предполагах. Освен това дава доста възможности за кашкавал-байкъри като мен.

[Анелия]

Хихи, значи си успял и да се позагубиш Нищо, поне си покарал. Ние седяхме на пожарната чак до към 12 часа и ако си знаел, можеше да дойдеш да ни видиш пак. Чакахме тайфата от Търговище, които дойдоха на ход в дъжда, покараха с нас и се прибраха на ход в дъжда. Машини

[Watanabe]

[quote="5L"Сметките ми излязоха доста криви, защото след като се качих на моста забих наляво към Новосел (необяснимо без да погледна картата). След готиното спускане, накрая на селото едни младежи ме осветлиха, че трябва да се върна и ме предупредиха за 10км качване. [/quote]

Като си минал моста за Новосел е можело вместо да се връщаш по същия път, да слезеш под моста по охлюва наляво (водещ надясно ) и да продължиш по приятно високоскоростно каране към с. Лозево. Оттам надясно почваш едно изкачване от ранга на дългия баир към паметника, но може би малко по лесно. Извежда към Шумен, кв.Б.Българанов. Някъде при отбивката за ТВ кула надясно има черен път наляво, водещ до изключително приятно каране по черно към Йълдъз табия. Гледката към града е невероятна. Малко объркано се получи обяснението и малко снимки и карта би било добре. Може би по- добре е някой да ти покаже тоя път към Йълдъз табия и последващото високоскоростно спускане през една борова горичка. За там обаче задължително каска. Успех!

[Анелия]

Ние бяхме мнооого народ:

[DTD]

Здравейте шуменци!

На всички, които карат им е известно, че местата за спускане в Шумен не са кой знае колко и са най-често пътеки непипнати от човешка ръка. Та се решихме тука няколко главоча, които сме се натирили да се спускаме, да направим някакво трасе, нищо особено, просто място по-забавно и една добра тренировка за всички спускащи се, а и не само. Но имаме сериозна нужда от помощ, защото ако продължим както сме почнали ще се пенсионираме в гората незавършили трасето. Всички имащи желание могат да ни помогнат във всеки един ден от предстоящата седмица. Трасето е на половина готово, но за горната му част трябват повече хора, понеже там работата е много, не тежка, но много... има шума, нападали клони и т.н.А и готовата част има нужда за малко преустройки, заради последните дъждове. Всеки ден от 10-11 до 5-6 часа сме там. Трасето се намира в началото на пътя за чупката, откъдето се катерят с кросовите/ендуро моторите. Ако все пак на някой не му е ясно нещо: 0897918216

Поздрави!

[5L]

Ако знаех, щях да мина да ви погледна (поне отдалече)

....

Лозево го отхвърлих още в началото, защото исках да отида до паметника, за да взема карта на платото от Инфоцентъра.ТВ кулата ще я посетя следващия път, явно си заслужава.
Повтарям се, но платото е голяма благина за практикуване на много аутдоор спортове.

[TeDo_BaPHa]

Утре група от 3-ма пристигаме . Тази неделя каране с Дафо и компания, другата може би с Анелия . Който му се кара .. Дафо !

[Анелия]

За спускане ще е идеално платото днес, но за XC повечето пътеки са блата. Приятно днес

[TeDo_BaPHa]

Беше меееедно !

[Fanatico]

Беше меееедно !

Като за първият ми път, беше страхотно.

[nikitoMTB]

Трябва да влизам по-често в тоя форум

[DTD]

Хич нямаше да е медно ако бяхме отишли на мечката, а?

[Анелия]

Разказ за 2 дни каране, бутане и губене из нашия и не съвсем нашия край:
Всичко започна с идеята да обиколим близките планини. Първо мислех за Драгоевска планина, но после покрай Борис и Ком-Емине и идеята да покараме с него 1-2 дни, реших че може да стигнем до Върбица и от там да покараме с него по така известния маршрут. Чухме се с Борис в понеделник и той каза, че е слязъл от южната страна по асфалт, беше си набавил нужните неща като накладки и наколенки и няма да можем да се видим на билото. Да, ама вече планирано събитие, трудно се отменя и решихме със zappa да си минем по планирания маршрут сами. Отделих няколко часа на подготовка: снабдяване с карти, четене на туристическа информация, четене на разказите на други хора, минали маршрута, дори гледане на информационно видео клипче, явно правено по някакъв проект. От различни източници получих най-обща информация за терена: кал, липса на добра маркировка, но кой ти се стряска от такива неща. Приготвих си за всеки случай и светлини за късното връщане, което очаквах, както и доста храна за изтощителния ден. Парен каша духа, та взех и безсмислените според zappa кат горни дрехи дълъг панталон и яке и overshoes. С тази долу-горе според мен достатъчна подготовка, тръгнахме рано-рано в мъгливата вторнишка сутрин. Ето ни пред РУМ и потегляме. Аз кокетнича с новото светлозелено джърси, подарък от секцията МТБ Габрово. Много мъчно се пере след всичката кал, която видя за два дни. По пътя има мъгла, която се вдигна и времето вещаеше да е слънчево и хубаво за подобен дълъг преход. Минаваме през Преслав и снимам Преславска и Драгоевска планини. Има красиви гледки. Zappa много иска да види преливащия язовир Тича и се отбиваме там. Гледката наистина си струва Но ние явно също сме добра гледка, след като всички тези хора от моста се обръщат да ни гледат. Има рибари, нагазили във водата
Продължаваме по пътя и стигаме до Върбица, където пием кафенце и се туткаме, не подозиращи още дългият ден и още по-дългата нощ. Информираме се за посоката на хижа Върбишки проход (естествено е нагоре) и потегляме. По пътя виждаме бистро Бабой и вече съжаляваме, че сме пили кафе в градчето Върбица, а не сред тази джунгла в планината. Нищо, заканваме се, че следващия път обезателно ще пием там и то не кафе. Продължаваме до хижата с най-дебелото хъски с най-идиотската физиономия и там питаме за маршрута Ком-Емине. Виждаме и табелките. Едната идва от запад: от Котел, а другата сочи изток и е въпросната, която търсим, т.е. тази, която води към Ришки проход. За всеки случай се информираме от човек, който знае околността. Той но обяснява, че трябва да се спуснем пак до минералните бани и до онова зелено бистро и имаме вариант под електрическите стълбове или по асфалт. После от там след мястото, където „спят пазачите” (цитат на човекът от хижата) следва „широк равен път”, много добре маркиран, бързо и лесно ще стигнем Ришки проход за има няма 3-4 часа и ще ни е скучно дори. Съветва ни първо да се разходим на запад, където има няколко километра качване до върха и метеостанцията, после и пещера и си заслужава да се видят тези неща, но пък теренът бил труден. Аз като виден мазохист избирам да посетим първо „трудното”, а после да поемаме към Ришкия проход. Но после пък решавам да си оставя разглеждането на забележителности за оня планиран уикенд с повече хора, спане на хижа Върбишки проход, ядене на къпини и всякакви такива интересни дейности с двата побратимени клуба Илчов баир и Планински орел. И поемаме по „лесния” маршрут. Пътят наистина започва така: лесно и широко качване, много често чешми.

. Стигаме до реката и след като вече сме се изкаляли по готиното спускане, решаваме да се поизмием и топим краци във водата Сушим се, обуваме се и потегляме, но се оказва, че трябва да прекосим реката. Хайде пак събувай маратонки и чорапи. Реката е дълбока, течението е силно, но се справяме и потегляме. Минаваме покрай някакви изоставени постройки, вероятно някакви ловни домове преди време . Следваме маркировката и пак трябва да пресечем реката, след което следва силно изровен път Решаваме, че не може да е толкова зле пътя и се връщаме на един разклон, който току-що сме подминали и завиваме в дясно. Следва доста качване. Пресичахме реката още около 6-7 пъти и вече не се събувахме, а директно шляпахме по обувки във водата, тъкмо се разхлаждахме в горещия следобяд. Катерихме катерихме, но никъде маркировка. Но как да ти даде сърце да се върнеш, когато си катерил толкова много. Изведнъж стигнахме доста на високо и когато се чудехме какво да правим, пред очите ни пробяга диво прасе, а след него и още 5-6. Нямаше време за обмисляне на стратегия, а инстинктът ми за самосъхранение взе решението вместо нас: надолу с бясна скорост. Изгубени около 15 км в двете посоки, се върнахме на разклона. С огромно разочарование откривам една червена стрелка на разклона в посоката, в която бяхме тръгнали, а се върнахме първия път. Като преподавател-стратег, винаги съветвам моите обучаеми да оставят решението на задачите от тестовете, което са направили първо и никога да не се разколебават и да поправят след това, защото така стават грешките. Защо не спазих сега този мой съвет. Както и да е, поехме по верният път, който се караше само тук-там, защото беше пълен с ей такива разноцветни ями и коловози, пробити от течащата вода. Пътят освен труден, е и слънчев и zappa вече бере душа когато пристигаме на полянка с пейки , която Таня е описала в една друга тема. Предварителната ми подготовка включваше и принтирането на нейния пост и там го чета. Сякаш нещо предчувстваше zappa, когато в предварителен чат ми беше писал, че ще ми чете през нощта принтираните разкази сред воя на чакали докато аз хлипам. Е, почти се получи същата ситуация, само че с принтираните неща се опитахме да палим огън, чакали нямаше, а аз се държах мъжки и не хлипах. Та от този разклон с табелката „вода” Таня и компания са се спуснали в южна България, а ние не искаме да се спускаме там, следователно избираме храсталясалата пътека по маркировката. Тук е и последната снимка , тъй като нямах желание за пози и снимки в останалата част от „карането”. То хубаво храсталясала пътеката, но не може ли тези храсти да са меки, а не точно с бодли, които ти смъкват кожата заедно с известна част от месото. Маркировката си следва плътно, само и само да ти каже: „да бе, на верния път сте, какво като няма никаква пролука между тези къпини”. Носихме колелетата на гръб, а ние се драхме. Тъкмо стигнахме до края на къпините и се оказа, че пътеката се губи,а маркировката става много рехава, стара, избледняла и накрая съвсем се изгуби между дърветата. Мъкаааа, трябва да се връщаме пак обратно през къпините и да се спуснем в южна България към с. Манолич и ние. Но в следващия момент в другата посока забелязвам нова маркировка и много радостни тръгваме по нея. Ако бяхме спуснали в южна България, щяхме да си спестим много мъки, но кой да ти знае тогава, имахме план за следване. Тръгваме по новата маркировка, която пак катери катери катери. След цял ден каране, жега, къпини и драки, силите ни напускат, но няма как, трябва да излезем на Ришкия проход преди да се мръкне. Имаме около 3 часа светло. Тръгваме отново и без никакви почивки следваме маркировката, но тя пак се губи, защото тук има сечища и вероятно дърветата с маркировката са били изсечени и решаваме да следваме пътищата, по които има следи от големи машини: трактори и камиони. Калта става доста лепкава и караме само на спусканията, на качванията бутаме, защото сме изтощени и нямаше смисъл да хабим сили буксувайки в калта. Ту катерим, ту спускаме, накрая се оказва, че тези пътища свършват до хранилки на горските, около които са разпилени кочани с изгризана от дивите свине царевица. Хранилките са номерирани. Решаваме да се върнем и да търсим път докато се мръкне, а после евентуално на фар докато имаме сили. Тръгваме пак, но към 22 часа е толкова тъмно и фаровете не помагат така че си търсим по-малко мокро и кално местенце за нощуване. Zappa е по къси панталони и тениска, аз имам дълъг панталон и яке. Но няма как, ще трябва да останем за през нощта, а сутринта да се върнем до въпросната полянка преди къпините, откъдето да се спуснем за южна България. Обаждаме се на семействата, че сме добре и да не се притесняват за нас, но че ще трябва да удължим мероприятието по независещи от нас причини. Постиламе някакви найлонови торбички под себе си, а zappa се опитва да пали огън. Шумата, клоните и дърветата са много мокри от последния месец дъждове и опитите си остават само опити. Добре че нощта беше топла, нямаше вятър и още по-идеално: не ни валя дъжд. Изкарахме бавна нощ, аз не успях да мигна, ослушвах се за стъпки на онези животни, за които бяха хранилките, но за щастие не се чуваха. Здравият разум ми казваше, че всички нормални диви животни спят през нощта, но пък се сетих, че ловците ходят и през нощта на лов, така че имаше шанс дивите свине да са нощни „птици”. Е, въртях се на неудобното „легло” от найлонова торбичка под краката, раница под гърба и каска за възглавница. Часовете минаваха бавно, аз имам проблем със съня, когато съм на гости или хижа, а какво остава в гората без дори спален чувал. Най-накрая се съмна и тръгнахме да се връщаме обратно. Имаше една предна изпуснала гума, но за сега решихме да спасим положението с припомпване, а смяната да оставим за след участъка с къпините. Тръгнахме обаче осъзнахме, че „връщането” ни е съвсем непознато, но въпреки това води на изток и има въпросната червена стрелка. Решихме да се върнем до „спалнята”. Там обаче друг път нямаше и пак обратно. Маркировката следваше долу-горе редовно, но пак имаше участъци през къпини и коприва. Започнахме да качваме по тесни пътечки и се озовахме по билото, където също се движехме по доста стара и избеляла, но все пак честа маркировка. Не успявахме да се насладим и на спусканията по сингъл траковете, защото пак трябваше да се внимава за маркировката. Изведнъж стигнахме до място, където тя ставаше много рехава, а пътечката беше запусната и с паднали дървета, все едно никога не я е имало. Последва участък, в който мен ме обхвана доста голям спек, защото оставяхме колелетата и тръгвахме да търсим следващото дърво с маркировка, което беше поне на 200 метра разстояние, а не можехме да предположим в коя посока е и така претърсвахме всяко едно дърво в радиус 350 градуса. Освен това се бяхме качили на високо и нямаше вече рекички или локви, от които да си пълним вода, в случай че ни свършеше. Нямах идея колко още път ни остава, както и дали маркировката няма да свърши и да ни остави по средата на нищото. Обадих се на един турист, който познавам да го питам за този участък или той ако познава някой друг, който го е минавал, за някаква информация. Този познат (milestone от форума) се обади на друг негов познат, който пък се обадил на трети човек, който бил правил 100 км в района (Оу, шит! Тук имало къде да се направят 100 км!) Та този човек казал, че маркировката била добра и трябвало да се следва. Пътят обаче бил излишно криволичещ и заобиколен. Маркировката ставаше обаче все по-рехава и по-бледа, а си личеше, че човешки крак не е стъпвал скоро. И изведнъж свърши! Тъкмо когато свърши и наоколо открихме един Т-образен кръстопът от черни и кални пътища. Подобни на вчерашните с хранилките и сечищата. Аз съвсем се отчаях, но zappa изглеждаше много обнадежден и каза да следваме източния път. Съгласих се, то нямаше и кой знае какъв друг избор. Покрай него имаше и рекичка и въпреки теорията, че ако вървиш покрай реката ще излезеш в низината, на мен все още това ми се струваше само теория и в следващия момент ще започват качвания спускания качвания и така пак отново и отново. Спускането беше мнооого дълго. На мен ми се плачеше като си помисля, че имам един единствен сандвич в раницата и още неизвестен брой километри или часове, та дори дни в пустота. Zappa обаче беше сигурен, че това е дългото спускане, което чакаме от вчера, което ще ни изведе от тази безлюдна планина (за два дни не видяхме жив човек) към Върбишкия проход. На половината спускане, аз бях готова да се връщам, но хубаво, че понякога слушам какво ми се говори та се доверих на оптимизма на zappa и се спуснахме до края. Пак минавахме реки, пак локви, но вече бяхме толкова мизерни, че не ни пукаше. По пътя видяхме боклук. За пръв път да се зарадвам толкова много на човешката глупост. Имаше боклук, значи наблизо има хора, значи наблизо има селище или цивилизация. Ура! Спасени сме! А и ни се счуха преминаващи коли. И воала! Оказахме се на асфалтов път пред чешма с 4 или 5 силни струи. Попитахме един шофьор къде сме и наистина това се оказа Ришкия проход. Обадих се на съпруга ми да дойде да ни прибере с колата, че настъпваше жега и нямаше да понеса още 50 км. Zappa се израдва на асфалта и настояваше да се прибираме на ход, но в момента в който се качи на колелото и осъзна, че нямаше да е от най-приятните преживявания. Измихме колелетата на чешмата и поехме към разклона за с. Риш, където ни беше уговорката с PowerSlide. Така приключи нашият планиран като еднодневен поход във Върбишка планина, превърнал се в двудневен. Докато нощувах си мислех, че няма нищо неестествено да замръкнеш в гората, спомних си писанията на Милко (taurus13), но все пак въобще не бях спокойна, синътжми беше повръщал следобяда и не успях да мигна ни за минутка. Пак имаше изводи, пак бях доволна от себе си понякога и пак си намирах кусурите в други ситуации. Бях чела разказите на Светлин по маршрута К-Е и как са се изпокарали със своя спътник Зарко, когато са срещали трудности или са имали разногласия. Мога да кажа, че в това отношение нямахме никакви проблеми със zappa, въобще не сме се карали, „сдухвахме” се на смени и се редувахме да си даваме кураж. Той ще знае вече да си носи дълги дрехи винаги, а аз да проверявам разстоянията на маршрутите, които мъдря. Въпреки че разстоянията в планината не значат нищо и едни 30 км могат да станат 2 дни, когато се губиш с още 20 км или когато носиш колелото или тикаш нагоре с 2 км/ч. Като цяло, мисля, че ще забравим негативните неща и ще останат ползите от наученото и хубавите спомени от преживяното.

[islandia]

Вий не сте хора.

[Анелия]

Качила съм снимките много големи, ето ги в по-нормален вид: ЦЪК.

[kvelikov]

Конгратулатионс!
Страхотен пример за какви цели може да послужи MTB-идеята!

[PowerSlide]

Същата случка, ама другата гледна точка

[todor_todorov]

Същата случка, ама другата гледна точка

ОЛЕЕЕ, на Милен пътеписа

[kibikoff]

Същата случка, ама другата гледна точка

малиии



купете и бяла риза на тази жена с по-дълги ръкави

[Watanabe]

купете и бяла риза на тази жена с по-дълги ръкави

Бели ризи и бели знамена не признава нашия морски пехотинец.

[5L]

Чувството за хумор и самоирония кефят много, двата пътеписа са кой от кой по-забавно написани, но поуката е една-с природата шега не бива. Май за всичко, различно от разходка в парка, са важни 3 неща: подготовка, подготовка и подготовка.

П.П. Може би пък го казвам, защото онзи ден ходих късо около/до Мусала, и времето ми припомни колко много неща (съзнателно) пропуснах да сложа в раницата. Планината не признава рутинни преходи, резултатът за мен е лятна настинка-грип

[botroid]

нямахме никакви проблеми със zappa, въобще не сме се карали

Това наистина е много учудващо, защото много мъже в това положение, биха направили на нищо русата амбиция Явно Запа има търпение на вол, добрина на ангел и е хрисим, послушен и кротък, като... мъж под чехъл

Всред разлети, ниски и същевременно непознати планини, където няма ориентири, един GPS би бил крайно полезен, за този който може да си го позволи, разбира се. Ще спести много мъки, загубвания и постоянното търсене на маркировки.

[taurus13]

А между другото Анелия - повечето зверове са нощно(и нощно) активни. - включително доста змии, мечки и прасета. Иначе на прасетата не им бери грижа - те се плашат повече от нас - затова и са побегнали като сте ги видяли. Има много случаи на ловци убити от глигани, но това е защото там е битка за оцеляване и дори домашното прасе става адски агресивно в такива ситуации.

[islandia]

Някой за вр. Ботев на 31-ви има ли ?

[Анелия]

Утре, неделя (25-и), ще тръгнем от 9:30 от Кьошковете (шадравана), после ще се срещнем с групичка от Търговище и ще покараме на платото.

[biker^boy]

Трябва да влизам по-често в тоя форум

И аз

[Анелия]

Днес zappa ви кани на нощен велопоход

Тази година не сме правили нощен колопоход. Изравяйте фарчетата, пълнете торбичките с храна и в сряда (11.08) ще ви чакам в 20:30 до пожарната. От миналогодишните участници май няма да идва никой, така че само ще спомена, че нощните походи са кратки (горе е тъмно като в негърски задник), но напоителни. Абе, каране в мой стил. За неуспелите да присъстват, се предвижда поправителна сесия в петък.
Носете си репелент!

[5L]

Хм, петък? Ще следя темата, и при късмет бих се присъединил към римейка.