Тъй...ето някоя
снимчица от вчера. А пък тук има две видеа -
едно и
две.Те тук и
трак от вчера, разбира се почистен от бирени набези връз изпречили се на пътя хижи. А тук е
алтернативата с която се избягват некараемите пътечки в карста около въртопите. Всъщност тази алтернатива сега е по-скоро официалния път, но едно време минавахме по пътеката и аз нея знаех. То едно време и да е имало други начини е трябвало някой да ти ги покаже, че нито имаше ГПС-и, нито подробни карти достъпни масово.

Така или иначе от шосето започва една горска пътечка, която после преминава в път, че и колова маркировка има. Там са устроили някакъв кръгов маршрут за начинаещи туристи и са им наслагали табелки с поучително съдържание.

Не съм го минавал цялостно - само по малко от двете страни, но съм на 99% сигурен, че е караем изцяло.
Иначе пътеката през въртопите започваща малко преди хижата(може и от самата хижа) е частично караема в началото, но после навлиза в гора с много карстови форми и става само за бутане. Това се минава за около 30 мин, след което се излиза на чешмичката, откъдето започва хубава и караема горска пътекка, която е предимно равна. На поляната преди чешмичката, дефакто се срещат двата пътя. Ако се идва откъм алтернативния вариант по екопътеката, накрая се слиза през гората през широк, току що изоран от булдозер път, пресича се една рекичка и се хваща веднага вляво към чешмичката, която е леко скрита в горичката. Тази чешмичка е единствената вода в района, който е много безводен(като всеки карст), но и тя пресъхва през лятото. След Барки, пътечката за малко става тясна и провираща се през карст и отново за малко не се кара, но то е само за 50 метра, след което се излиза на превалчето и запова спускане. Първоначално спускането е с умерен наклон през гора и така е до поляната с колибата. От поляната, малко тегаво се хваща пътеката, но тя е означена на карата OFRM, така че няма ядове ако човек има навигация. Скоро пътеката става брутална и в началото само много добри карачи биха могли да се пробват, но след няколко участъка, става караема и за по-нормални хора като мен.

Надолу характера и се запазва все така техничен и каменист, но става все по-лека за каране. Изобилства от остри почти невзимаеми без специални умения серпантини, както и от камънаци, скали и прагове. Лично на мен, много ми хареса.
За пътеката към манастира Иван Пусти, ни казаха изрично няколко човека, че вече не съществувала и било непроходимо, дори за пешеходец. Ако е като оная вещерска горичка под колибата, разбирам за какво иде реч.

Към Згориград има разни пътечки, като например тази от първото велорали, но там врачани могат да се изкажат по-компетентно.