MTB-клуб С.К.А.

[kvelikov]

ОК, +1 за Вежен.

[kapitanblood]

+1 Вежен....

[bobivg]

И аз съм за Вежен другото ми е малко далечко за един ден.

[Pr3d4t0R]

ОК, Вежен : - ) към 7 без 10 съм на уреченото място. Лека и до утре : - )

[taurus13]

Ок..измислили сте го - Вежен. Утре сутринта 6:45 ще съм на Невски.

[boriss13]

Айде вече да казвате как беше, снимков материал, ала-бала....

[Kpoko]

Лудница! А за снимков материал ще трябва да почакаме.

[kvelikov]

Уникално як ден!
Имаше от всичко!
Всички се прибрахме живи и здрави.

И да споделя нещо:
Вежен е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА дестинация - приятно качване, убийствени пейзажи (Милко ще се погрижи с мат'рял), НЕВЕРОЯТНО СПУСКАНЕ!!!
Пътечката надолу трябва да влезе като ЗАДЪЛЖИТЕЛНА част в учебниците по FR.
Всеки, който си мисли, че кара (или се опитва) този стил, трябва да я пробва...
УНИКАЛНА!

Мисля, че един от следващите М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.И. трябва да е там.


От телефона:



Зад нас са х. Ехо, х. Козя стена, Беклемето, Амбарица и т.н. до Ботев

[Pr3d4t0R]

Тесни пътечки, урви, падове, корени, камъни, серпентини и чуден наклон - пропуснах ли нещо? Страхотно и ясно време, както и прекрасна компания : - )

[taurus13]

Само дето се води резерват и карането е забранено... Обаче се справихме като отличници - около 34км с 1600м денивелация от Рибарица, до вр.Вежен - не замръкнахме(е...замръкнахме ама в Алпийската къща, където сръбския майстор на скарата се погрижи за един достоен завършек на карането).
Иначе и на мен страшно ми хареса пътеката - особено якичка беше частта от хижа Вежен надолу - абе беше си направо ДХ трасе - наклон, подвижен камънак и остри серпантини. Обаче пък, горската част над хижата беше чисто удоволствие с наличието на улеи, скокчета и камъни и много мек килим от борови иглички. Жалко, че като цяло не дават да се кара или поне е кофти за масовки.

[mastermisho]

Също много доволен от днешното каране и хапване
Всичко за карането вече се каза от хората преди мен. Благодарско на цялата компания!
Малко снимки от телефона и тракове:
http://mastermisho.posterous.com/-241010

[sos]

Направо ви се чудя как сте има ли сила да пише те снощи, аз едвам ситигнах до леглото Сериозен преход със сериозно натоварване, но пък пътеките бяха кеф, палави, палави

[Vikingonbike]

Напълно съм съгласен пичове!! Страхотно беше карането, особено в мъглявите участъци и на отклонението за Тетевен
За жалост само на тази част от карането успях да присъствам
Тая шина едвам издържа надолу до колите, където вече гумата опираше на две места в рамката....А сутринта отидох на самоход до Ал.Невски и нямаше никакви признаци за такъв демидж
Е...попих кафета, попих бири, поядох сандвичи на слънце, обграден от дузина ентусиазирани 11годишни лапетии, които с БМХ-ите си влизаха ловко във всяка кална локва, и се канеха като порастнат да си купят такива колела като моето
По-късно дойдоха приятели да ме вземат, хем да се поразходят, та мръднахме малко и с тях.
Като ви гледам снимките, още повече яд ме хваща, но се радвам, че сте изкарали супер.
Сега основното ми притеснение е, какво ще каже Райко за ремонта, и дали и аз няма да съм помагач на МардагаСКАра

[Pr3d4t0R]

Колелото не ти ли е още гаранционно? Изглежда, че е дефект в шината. Гледай да сложиш все пак хубави спици и здравичка шина, че си едър момък ; - )

[Vikingonbike]

Колелото не ти ли е още гаранционно? Изглежда, че е дефект в шината. Гледай да сложиш все пак хубави спици и здравичка шина, че си едър момък ; - )

Именно поради тази причина (хубавите спици и здрава шина) най-вероятно на МардагаСКАра ще тичам до вас да ви поя с коняк, да не замръзнете случайно Предпочитам да събера парички за нещо читаво, защото наистина не съм лек, пък искам да се уча от вас

[vpravov]

Именно поради тази причина (хубавите спици и здрава шина) най-вероятно на МардагаСКАра ще тичам до вас да ви поя с коняк, да не замръзнете случайно

Ей Викторе - споко!!! Ако нещата опрат до там, ще ти услужим с едно задно колело специално за мероприятието! Дано само прогнозата за времето се сбъдне.

[kvelikov]

Викинг, стига се белосва - на всеки може да се случи!
Грабвай шината и в неделя да си на трасето.

И за да ти грейне една усмивка на лицето, ето какво изрових в един лекарски кабинет:

http://www.hipertonia.com/news_168.htm

[Vikingonbike]

Владо, благодаря за отзивчивостта

Краси - колкото и да се "белосвам" (каквото и да значи това ) все съм си една идея по-църен
Стига ремонта да не е много капиталоемък, с оглед на това че и както знаеш бащата е рожденник и съм му обещал отдавна нещо , съм налиния разбира се

[joropc]

Пичове, дайте още снимки, бре...

[Pr3d4t0R]

Чакаме ги от Милко - добре, че му напомнихме да ни снима на върха, че даже се чудеше къде му е фотоапарата : - )

[bdz43r]

Явно ще съм първи: http://bgrail.info/photos.php?mode=show_album&id=194

[sos]

Айде бе мишоци, даите снимките(не че мен ме има на много) гората беше много красива

[Reactor]

Явно ще съм първи: http://bgrail.info/photos.php?mode=show_album&id=194

Хубави снимки
Пътеката към х. Бенковски беше същата,голямо друсане падна.
Но поне сте е накефили на яко спускане

[kvelikov]

Милко ще ви ги пусне, той държи авторските права!
Аз само ще нагнетя атмосферата с това:

[Sartor]

Снимки + маршрут: http://www.sports-tracker.com/#/workout ... rbuoe7no1j

Не бройте засеченото от София, вкл. съм Sports-Tracker-a по погрешка.

Ако някой иска снимки в пълен размер - скайпу!

[taurus13]

...
Сбрахме се в седем...стигнахме бог знае кога и потеглихме към Вежен, далеч от предвидения час. По време на пътуването Мишо се погрижи за моето по-удобно шофиране, разполагайки пред мен една нокия с пълнометражна клавиатура, вградена навигация и приятен женски глас напомнящ ми любезно - "Карате с превишена скорост"..."Дръжте пътя леко в дясно"..."Завийте Силно в дясно" - особено бях впечатлен от опцията за силното завиване. Дамата в кутийката, може и да беше мила, но не беше твърде компетентна по въпроса за отбивката към Тетевен. Желанието и да ни прекара през всички околни села и нашето нежелание да я послушаме, я докара по полуда от постоянно преизчисляване и аз очаквах всеки момент да изтрещи и мекия глас да бъде заменен с някое злобно-стържещо - "Абе вие слушате ли какво ви говоря изобщо...? От Нокия обаче, добре са възпитали дамата и очевидно са я надарили с подобаващи мамтематически умения, така че тя упорито продължаваше своите преизчисления след всяка пропоусната отбивка. Упоритостта и ескалира до опит да ни накара да врътнем обратен завой на магистралата, но ние убедено продължавахме напред защото "Нас жокер ни не требе - ние това си го знаем". Знаем, че сме през Ябланица, само дето нещо не знаехме, че толкоз бързо ще дойде тази отбивка - малко като във вица за охлюва - ми аааз, докато се навееда и той...бързо се шмугна в храстите". Та какво искам да кажа...ми изненада ни отбивката - не ми остави никаква друга възможност освен да приложа опцията "завой силно надясно". Сега е момента да спомена, че бай Добри, наивно беше заел позиция зад нас, за да го водим... - сега ходи обяснявай, че не сме искали да му избягаме. Добри обаче е печен в тия работи и никак не се даде лесно на някакви си дилетанти - след малко забелязах, че бялото Кади, отново е на позиция зад бронята ми...
...
Колко човека се сбрахме до местната кръчма не помня - бяха все познати лица. Помня, че Виктор беше с нас. Потеглихме, повъртяхме, стигнахме хижата, стигнахме Вежен, спуснахме Вежен и стигнахме обратно до кръчмата. Тя не работше, но група малчугани веднага ни обсади и заоглежда байковете - Еха...това е като на Виктор...ааа ела да видиш това пък колко е мръсно....а батко Виктор това, а батко Виктор онова....по едноо време и "албанския" реотан в главата ми стопли...сега, може би не е твърде коректно да използвам албанците в този контекст, но по времето в което аз съм израсъл те бяха известни като тотален антипод на германската супер-технологична нация. Тъй и тъй се впуснах в поредното лирично отклонение, та не мога да устоя на импулса да илюстрирам тогавашната технологична "напредналост" на Албания с един популярен за времето си виц:
Събрали се политиците от Албанската комунистическа партия на труда да решават въпроса с отпускането на военна помощ за (друга)развиваща се държава. Станал един отговорен другар и казал - Другари, предлагам да им дадем един танк...бурни ръкопляскания. Станал втори другар - Другари, нека демонстрираме по-голяма солидарност - да им дадем два танка...още по-бурни ръкопляскания. Накрая станал трети другар и казал: - Другари, ние сме братски народи - предлагам да им дадем и Трите ни танка...(смях в залата).
Този виц, несъмнено е породен от наложената по онова време забрана за лично притежаване на автомобили, поради което в държавата те се брояха на пръсти. Всъщност, аз подозирам, че АКП се е ръководела от съвсем хумании подбуди, като просто е целяла да предпази собствения си народ от разврата прокарван от марки-титани като Москвич, Запорожец и Трабант. Така или иначе, в сегашно време Албания е една модерна и напреднала държава, но пък в сравнение с нашата и държава основана от шимпанзета би изглеждала напреднала
Забравихте вече за какво ви говорех нали - ами накрая и аз "стоплих", че не съм виждал Виктор от около...сутринта. Оказа се, че той пръснал шината на 100м от старта - няма съмнение, че проблема е породен от пренапомпване на гумата. След като цял ден забавлявал хлапетията от селото, накрая му писнало, вдигнал телефона, обадил се а личния си пилот и отлетал половин час преди да се завърнем.
...
1600 метра денивелация за някоко часа е личен рекорд за мен - особено като се има предвид, че не е имало големи почивки. Всичко щеше да изглежда добре, ако по време на карането си, виждах оплезените от зор езици на СКА-тавките. Да ама не - със всяко следващо каране, гледам повече задници отколкото езици. Краси много находчиво надписа имената на СКА-тавките на гърба на клубните джърсита - така мога да си водя статистика за поредния задминал ме по пътя нагоре. Както и да е - винаги ще си имам оправданието, че съм по-стар. Добрах се до пустата хижа Вежен, като последните кимометри споделих с Радо, като през 100м спирахме да оплакваме задните си части. Ако си мислите, че един колоездач се нуждае от здрави крака, много се лъжете - всъщност, това от което действително има нужда е здрав г*з. Доскоро мислех, че работейки полева работа и стоейки понякога прав по 8 часа, с нещичко допринасям за спортната си форма - да..ама в светлината на новите си разкрития се оказва, че само едно качествено 8 часово уседяване, може да ти гарантира така желания железен г*з, способен да понесе неспирното вибрато на този калдъръм.
...
Не казвам, че бяхме последни...но бяхме последни от първите. Първите от първите вече пиеха втори чай на хижата и затова никак не е чудно, че още не пуснал раницата на поляната, Краси вече нареждаше - Мишоци, аз предлагам да тръгваме, пък другите като дойдат ще починат и ще оформат втора щурмова група.
Не е да не вкарах няколко сандвича и 2 чая, но определено бих и полегнал со кратце на полянката. Някъде по това време се приближи един индивид с униформа на горски рейнджър и попита за ръководителя на групата. Аха да си вдигна ръката(да се почеша) и Краси реагира моментално - А, няма тук такива - ние сме самоорганизараща се тълпа(с еднакви фланелки).
Както и да е - продължи човека - чух ви, че се каните да качвате Вежен - там да знаете е резерват и не може да минавате с колела.
- Ама ние само по пътеките - опонира Краси, забравил за високо разгласените преди минута планове да пускаме върха през знайни и незнайни линии.
- Абе, аз ви казвам, пък после да не се чудите като ви глобят колегите.
Тук Радо, не устоя на гяволитата си природа и захвърли един невинен въпрос в гърба на мирно отдалечаващият се рейнджър:
-А, извинете, с какво се придвижват колегите ви...насмешливо оглеждайки бозавата Лада Нива с емблема на националния парк на вратата и преценявайки маневрените и способности на алпийски терен. След като колективно порицахме Радо, за проявена несъобразителност тихомълком се изнизахме по пътеката нагоре. В края на краищата изолацията на резервата, може да изглежда правилна от гледна точка на животните, нo ако хората спрат съвсем да ходят там, мечките ще умрат от скука, нямайки кого да плашат из храсталака.
...
Пълзим нагоре и пак сме последни от първите - Радо, Мишо и аз. Радо ме окуражава, с някакви си още 800м денивелация, които очевидно ще качим с байкове на гърба. Основния спор е дали да обърнем назад 3 часа преди стъмване или 3 часа преди края на батериите на фарчетата. Някъде около подсичането на Вежен, поспираме на една позамръзнала рекичка да поснимам ледени фигурки. Решавам да бъзна Радо: - понеже гледам сме изостанали, дали да не дръпнем по пряката линия - визирайки стръмния улей, който се спуска от върха. Тя тази закачка има малко предистория - на едно предно каране около Ехо, така решихме да изпреварим Боби и Боби, като дръпнем по прекия улей, вместо да караме по умерено наклонения път - в резултат преднината от 15 метра на двамата Боби, нарастна до преднина от 15 мин. Хората са казали - внимавай с какво се шегуваш - докато поснимвам ледените фигурки, Радо отпраши по улея нагоре. Като, че имаше начин да не го последваме....
...
При катеренето на върхове с колело на гърба, няма особено значение колко километра ти остават - значение има основно колко метра ти остават - метра по вертикалата. Е, на нас ни оставаха още 200 и хубавото е, че ги намалявахме със всяка крачка - никакво хоризонтално разхищение на сили. Всеки захванал собствена траектория, пълзи и кълне - камъни, мокър мъх, полегнала трева на големи туфи. Три крачки...почивка...три крачки..почивка... - ако катериш мотивирано, почваш да виждаш слънцето зад билото, но а спреш за по-дълга почивка, то се шмугва обратно зад планината.Вече виждам как ще свърши това - на 50 метра от върха, ще блокираме завинаги и нито нагоре, нито надолу. Единствения ми шанс би бил да успея да докопам рогата на някоя дива коза и да не се изпусна до върха. Някак така ще да са се въртяли мислите и на Радо, щото по някое време попита - абе това дали се кара надолу?
...
Изглежда невероятно, но наклона най-сетне охлаби хватката си и краката замърдаха. Бог ми е свидетел, че последните 30 метра до върха ги минах на колело. Първите отново бяха там и оттегчено дояждаха, каквото имаха за дояждане.
...
Страхотно спускане - технично и бързо. Мекият килим от борови иглички поглъща шумът и вибрациите и имам чувството, че карам дори елегантно.Малко преди хижата настигам Кире, който върти между боровете.Излизам на поляната, където до хижата групата се е събрала около масата. Пристига Кире - с потрошен дерайльор и влачеща се подире му верига. Задъхан изрича само:
- Един глиган ме подгони.....!
...
Групата за надолу се раздели - Козер поведе голямата група по една пътека, която беше получила неговото предварително одобрение нагоре, но която изискаваше последващо обратно изкачване до началото на основната пътека. Хари, Кроко и аз пък захванахме директно надолу, понеже съвсем не бяхме убедени дали другите изобщо ще стигнат до пътеката. Кире, поради аварията с глигана захвана калдъръма надолу. Пътеката надолу хич и няма да ви я описвам - който се чувства добър, да ходи да се пробва. Кръчмата долу за съжаление не работеше и освен хлапеттите за които ви споменах, нямаше никой друг. Пристига Кире. Задъхан изрича само:
- Подгоних два заека по пътя...!
...
Алпийската къща в Рибарица, се нарича така явно, заради характерния си наклонен покрив достигащ до самата земя, но всъщност освен къща, е и кръчма - приятна, уютна и най-вече вкусна. Сръбския майстор на СКАрата, ни спретна страхотна вечеря и при вида на червеното вино което Калоян, сладко пийваше, на мен ми идеше да си "изгубя"някъде ключовете от колата. В крайна сметка се задоволявам с кафе и сръбски десерт "Баядерка"(или нещо такова)
...
Прибираме се...в колата е топло и тихо. Тетевен, Гложене, Ябланица...входа за магистралата... - тръгвам надясно - Мишо - не направо....Тошко - не, не спрете надясно е...по-дяволите силно надясно - пак не успяхме да хвърлим колелата в канавката. Ние това си го знаем....жокер ни не требе...

снимки трак

[kvelikov]

Милко, живот и здраве, като метнем всичките двухилядници в БГ, да вземеш да напишеш сборник пътеписи!
Ще бъде три в едно, защото освен игривото повествование, ще има богат и качествен снимков мат'рял + GPS-траковете.

[mastermisho]

Култов Милко! Отново!

[kapitanblood]

Милко..рулз...респект човече.....

Тъ...да споделя и аз моето вЧепетление.... ,от така бързо миналия ден.
Пътя и пристигането,нема да ви е интересно....
Тръгнахме по един Хасвалтов път,нагоре....върти,върти....наклона беше приличен...с БАЙ Добри,си лафехме,смеехме си се,спорехме,кой е по тъп...."Саше,Мега си прост"-и се в тоя дух.....до момента,в който не ми звънна телефона...
Чувам аз медения гласец на бабиния Убавец...Краси.
-Къде сте бре,кучета..?
Ми,Краси тук на един завой,хапваме протеинови барчета....
АААА,добре,но да знаеш,че с това темпо нема да се качите,ще изпуснете FR спускането.....
Ееее,тук много се нервиРАх.,ама много.
Оставих,Добри в добри ръце,Тошко,Хари и в последствие Кирето...
Запалих,педалите...гаЗЗЗЗ...и след няколко завойчета....оПс...Козера и Кирчо...
Питам:-- Ония,лудите,много ли са нагоре...?
Козера:---Ми не,Ей тук,след 10 мин ще ги настигнем.
Ми давай,айде...
Малийййй,прокълнах се,че си вдигнах телефона....
Козера,е машина....(ако,си купи колело 12-13кг,незнам ,кой ще го стигне).....евала човече.
Той,беше моя стимул за въртене..даже по едно време,ми стана жал за него....само го спирах....
Говорим си(поне той де,на мен ми беше трудно),...след 30 мин,се чуха някак познати звуци....Милко и Мишо.
А така,сбрахме се....
Козера и Мишо,отлепиха....с БаТ Милко,си дадохме лабаво....все едно сме в парка....
Гледа той GPS-а,....остават Вика 500м ,до хижата.....500-600-700м,...до разклона на пътеките,(още,един път си напомних,колко мразя тия скапани машинки)....
Тъй де,стигнахме до х.Вежен.....
Милко,Вие раказал за ко иде реч там...
Тругнахме,бутанЬе,....ама много,красиво бре....
Видяхме,оТцеПниците....няколко завоя,пред нас....
Милко спря,да си поснима,нО на неправилното място.....
Улей,рекичка,слана и камаье....погледна ме многозначително....само това ми требеше...докато прибере апарата,вече бях минал 50 метра....вертикално....
Тук е мястото да вметна,че не ме притеснява,че се изкачвам по такива,ИЗРОДСКИ наклони....а това,че започва да ми харесва.....
Болеста е ясна...Миликус Бациликус....внимавайте лесно се прихваща....трудно лекуваем Е!!!!
И така,качихме се..УРААААА--АААА.
Апване,пийване....снимки,мимки....бози,чорби(както казва Краси)...
И са почва кефа......сметайте......2200-600=1600м,денивилация...ама тоя път...само надолЕ.....
Басиии......спускането.....ебати КеФа...
Корени,падове,улейчета,ГЛИГАНИ....борови иглички......оргазмично Е...
Единсвеното кофти ми беше,че оставих бай Добри.... (нема повече Душо)
Маршрутчето:Рибарица-х.Вежен,спокойно може да се вземе за 3-4 часа без зор.....и от там....по пътеката....много добро каране,за зимните месеци...денят е къс...налли знаете.

Уффф,много кратко беше...ама много хубаво.

Викторе,ще ти дам капла(задна,с 8 венеца)...нема се ПлУашиш,бре маймуно.

Милко, живот и здраве, като метнем всичките двухилядници в БГ, да вземеш да напишеш сборник пътеписи!

Незнам,колко са двухилядниците....но съм сигурен,че онова Убавото момченце,ще се огледа към някоя съседна държава,с височки планини,като минем родните.....

[joropc]

Не знам защо, но когато гледам графиката на трака, ми прилича К2.

Браво, пичове.
Милко, чудесни снимки!