Страница 100 от 111

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Авг 12, 2011 10:27 am
от borislav

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Авг 12, 2011 3:17 pm
от xcII
borislav написа:Вежен - 13 и 14


Ако не бях на едно друго каране, много вероятно щях да дойда на това. Тетевенския Балкан, много красив и много близък до сърцето ми :) А кат се сетя гледката от пейките пред Ехо и най-вече каква отсечка ви чака от х.Ехо надолу.. :clap: Безаварийно !

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Авг 12, 2011 9:35 pm
от Анелия
.

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Авг 12, 2011 9:54 pm
от taurus13
Извинявай, но сега разбрах случайно съдържанието на празните постове - успешно възстановяване!

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Авг 12, 2011 9:56 pm
от Kpoko
:V: Бързо възстановяване ти пожелавам.

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Авг 15, 2011 10:06 am
от Vikingonbike
Неам думи за уикенда :hbang2:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Авг 15, 2011 11:52 am
от taurus13
Бре безспорно наградата за короядство, трябва отдавана да е в нашия клуб :lol: - пътища много има по света, много има и по нашите карти, ама има един дето го е имало май преди втората световна война, ако се съди по това което е останало от него - а е останало 2 моста в стил Индиана Джоунс и много от камбоджанската джунгла. Предвид факта, че дадения път трябваше да се яви евакуационнен, след див горски фрийрайд, много стимулиращо сетивата беше осъзнаването на факта, че в 23:30 посред нощ, ти си слязъл до "асфалта" и се намираш на около 15 км от цивилизацията,навътре в дълбока речна долина със стръмни и непроходими брегове, борейки се с 3 метрова джунгла от "марули" и коприва, в която се напредва с 100м за час. Накрая за охлаждане на страстите организирахме евакуация по речното корито в стил пляс пляс педалите, при което аз май останах и с един педал... :D
Ето такива работи стават нощем из Централния Балкан....Тази нощ там мечките не спаха много...
Мда...в СКА вече има ново правило - на каране с минимум две осветления и шепа резервни батерии. :lol:
Но...ние изпълнихме плана и гледахме залеза от терасата на хижа Ехо.... :roll2: а намиращите се на Ехо туристи и една котка, дълго ще помнят странните хора с бяло-червено-зелени блузи, появили се изневиделица иззад Кавладан и също там заминали обратно.

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Вто Авг 16, 2011 11:26 pm
от taurus13
И малко снимки от това каране...Признавам, че тези два дена направо ме мързеше да снимам, затова снимките не са много, но колкото-толково. Пътеката не намерихме, че много окъсняхме, та затова се опитахме да се евакуираме уж по краткия път...резултата го знаете- нейде към 2 посред нощ изпълзяхме от гората :lol: . Остава за следващо ходене да открием по-добрата пътека за слизане - като се има предвид, че имаме поне 5 ръба на разположение, може да ни отнеме малко време :roll2: , но пък сигурно пак ще е забавно - все пак ние караме и заради приключението..да не казвам, че то май заема централно място. Централен балкан обаче си е дива планина и човек не бива да подценява стръмните и усойни дерета и гори - иначе горе е лесно - там всичко си се вижда.

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Чет Авг 25, 2011 1:12 am
от taurus13
Сега...той Краси писал в календара за някви тресни...какво ще рече това още никой не знае :D Знае се, че този уикенд ще покараме по южните склонове на Централен Балкан в района на Сопот и Карлово. Интересно ми е като се добера до компютър, какво ще напиша след това каране... :evil:
Все пак СКА ще си остане вярна на принципа, че МТБ-то е и приключение, карането е непрогнозируемо, срокове няма, когато-тогава, по-добре през дивото, отколкото по черен път, гледките, залезите, бирата, малинките и боровинките са предимство, нощта става ден...и изобщо свобода на духа във времето и пространството. Та така...защо пиша всичко това ли...ами не знам - така ми е кеф... :)

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Сеп 02, 2011 10:50 pm
от taurus13
Предстои ми ранно заминаване утре, но имам дълг - трябва да дам отчет за проявата из Централния Балкан, както и малко снимки.
Петък вечерта групата от СКА се дотътри и опъна палатковия лагер в градината на Мильо, след което запалихме едно романтично огънче, изпекохме разни неща и ги поляхме обилно с бири и вина, че бяха малко горещи нали...
За съботния ден бях планирал уж леко маршрутче, като за загрявка на мускулите, завършващо с една чудна пътечка, която открих преди време скитайки из гората над Иганово. Дали заради очакванията за по-леко каране или от леката злочпотреба(така култово изписана, тая дума се мъдреше на старите Икаруси над вратите) с алкохолно съдържащи напитки, успяхме да тръгнем едва към 11 часа.
Планът беше да се дотътрим по асфалта от Иганово до Хр.Даново, където започва един стар асфалтов път, който отдавна не е асфалтов вече и който път много приятно се изкачва към билото на планината. След това целта ни беше х. Дерменка, и оттам изкачване към вр.Гердек тепе, откъдето започва спускането.
Пътьом посетихме и страхотния водопад Сувчарско пръскало, който може да бъде наречен и Сувчарско духало - така силно духа от падащата от еди колко си и найсе метра вода.
Мотането по маршрута беше задоволително обилно и типично за СКА, така че поокъсняхме здраво и до Дерменка се добрахме май едва към 5 часа. Там разбира се уважихме менюто(както се казва, взехме проби). Особено атрактивно беше овчето кисело мляко със заливка от сиропирани боровинки. Също така се предлагат едни такива малки стъклени юзчета със адски блага троянска сливова. Аз тая хижа много си а харесвам - едно заради гледката, друго заради не съвсем дръпнатия персонал. Сега ако се чудите какво имам предвид, отидете да си поръчате един таратор на Добрила и всичко ще ви стане ясно. :D
Та докато вземем всички нужни проби от менюто и то стана 6 и кусур. С натежали стомаси се затътрихме към Гердека и скоро бяхме в позиция за спускане, но за съжаление и слънцето беше така. Аз понеже съм го измислил тоя маршрут за спускане и съвсем ми беше ясно, че пак ще палим челници, тъй като спускането включваше и малко превъртане на две дерета през тъмната гора. Та спускането започна с любимия на СКА хвойнинг. Хвойнинга е нещо като рафтинг-а, но се практикува с байкове и не във вода, а в хвойна. Концепцията е следната - изтегляте тялото максимално назад, така че предницата на байка да се олекоти и да заприлича на скутер в морето. След което включвате на някоя по бърза предавка и давате с мръсна газ право през най-дълбокото на хвойната. Не трябва да карате бавно, защото може да спрете на средата на някой хвойнак и после няма тръгване. Все пак ако се наложи натискате здраво на педалите и газите до дупка, все едно отдолу имате лава, а не зелени иглички.
Ако успеете да постигнете ефекта, ще усетите че все едно се носите с дъска по гребена на вълна, тъй като хвойната постоянно ви оттласква. При по-висока скорост, байка "изплава" по-високо към повърхността.
Тая хвойна по принцип е паразит вредител, който бавно обсебва всичко до което полази и едно време са плащали на хората да я разчистват. Сега няма кой да я прочиства и тя завзема всички високопланински територии. Но все ето - открили сме, как да се ползва и тя. Имайте предвид, че е любимо убежище на змиите :lol:
Та така - след хвойнинга по Гердека следва участък с скалички, ронляк и търкалящи се камъни - т.нар. Rolling Stones.
Оттам влязохме в гората, където се кара по една особено предизвикателна пътека, оформена предимно от преминаващите стада и където не липсват препятствия от всякакъв вид. След гората излязохме на Игановската поляна, прекосихме я и отново влязохме в гората, за да се доберем до съседната поляна. Някъде там мрака ни полази и скоро обсеби гледката наоколо. За съжаление най-хубавата част от спускането трябваше да я пускаме в "safety mode" на челници. Ние това си го правим редовно в София по кривата пътека от Копитото, но все пак тук целта беше да се усети максимално кефа, но така се получи сега...Аз пък си бях забравил фара и трябваше да карам само с челник, но се оказа, че не е толкова зле. Проблем малко се получи, докато успея да захвана началото на пътеката, тъй като в тунела на челника, много лесно се губи дирята, когато тя е неясна, както е в случая с началото на тази тясна животинска пътека. Все пак нацелихме навреме дирята и захванахме по острите къси серпентини сред ниски южни храсти по песъкливия ронлив скален гръб. Следва горски участък с подобен сценарий, който води до самото дере и реката. Оттам покрай реката, през няколко атрактивни елемента и един улей от бяла глина, който навява мисли за Кресна се изсипахме на пасищата над селото и скоро бяхме отново в базовия лагер, където отново захванахме снощните си занимания.
Тоя път Жоро Кю извади едно шише с уж червено вино на скромните 15 години май...останало от времето когато баща му мераклийски залагал еликсира в дъбови бъчви. Аз обаче съм по-склонен да вярвам че това не беше точно вино, а по скоро нещо като бренди, тъй като имаше особен вкус и доста алкохол. Вино или бренди, след бирата му дойде и на него реда. Разбира се на другия ден, пак не бяхме съвсем свежарки, но планината оправя бързо такива неразположения - две,три бистри поточета и си нов. Междувременно групата се беше редуцирала до скромните 5 човека, поради напусналите поради разни причини Добри и Гената. Та така...
Ден Втори:
Скочихме рано, за да се оправим навреме и да хванем първото завъртане на лифта в Сопот, за да спестим ценни сили за дългия маршрут, който бях замислил за този ден. Идеята беше следната: Хващаме лифта и оттам до х. Добрила. Оттам поемаме към х.Васил Левски, след което нагоре към т.нар. петолъчка, където се събират 5 пътя отнякъде за някъде и където ние щяхме да се насочим през масива Равнец, към едноименната хижа и след това към Карлово. Закарахме се с колите до лифта, натоварихме се и хоп 800м денивелация изядени :D От горна станция до Добрила са около 40-50 мин, като в началото се налага да се бута, щото наклона е...лош(за нагоре).
На хижа Добрила се поразмотахме, хапнахме и пийнахме и дори готвача беше в добро настроение, което си беше направо знак отгоре, че сме на прав път. Там заварихме и част от групата тръгнала по известния маршрут вр.Амбарица-с.Черни осъм. Тъй като нас път ни чакаше, нямахме време да изчакаме всички и да пием бири, но това ще стане някой друг път. Захванахме по тясната пътека с хвойнови клонки отстрани и тук таме камък или корен за разкош и така до разклона при вр. Сакарица, където ние завихме остро вляво и започнахме да подсичаме един дълъг масив от върхове и връхчета, които тичащите по Ком-Емине, добре познават. Тази част от пътеката е особено атрактивна заради многото поточета и водопадчета, както и заради стръмнините от дясната ни страна. Нижат се дере след дере, ръб след ръб и така до основата на Купена. Оттам следва кратко но стръмно спускане и скоро се озовахме в началото на гората. Оттук до хижа Левски, пътеката е все през гора, което от една страна е хубаво, защото е сянка, а ние до момента се движехме само по слънце. Пътеката в гората обаче е същинско фитнес изпитание. Предполагам, че тя не е караема за много хора, но за байкър със средни умения и физическа подготовка си е същинско бягане с препятствия. Пътеката криволичи, ту леко нагоре, ту леко надолу, като смените стават все около огромните корени на някой стар дъб и често с атрактивно подмятане на задницата на байка. Между "пилоните" обаче, е пълно с препятствия от всякакъв вид - паднали дървета,камъни, корени и какво ли още не. Започнеш ли ведъж няма спиране - нагоре въртиш като кросов мотор, за да сгазиш всичко, следва обръщане около дърво и хоп спускане, следва ново изкачване и тн. и тн. докато не оплезиш езика до колене. По някое време пращаш поздрави на кардиолога и продължаваш. Та в устремно темпо, скоро бяхме на хижа Левски. Мда...тя тази хижа не блести с нищо - що годе добре изглежда отвън, на добро място е, но персонала е кисел и храна рядко има. В случая, цяло чудо беше да се сдобия с една рядка пилешка супа, която много пиле нямаше, но затова пък щъкащите наоколо кокошки бяха твърде чисти, поради което предположих че тая супа се приготвя, като всяка друга постна супа, след което хващат една кокошка и я накисват в казана малко за аромат, след която я пускат пак да си пасе наоколо.
На хижата бяхме около 5 часа, което пак не предвещаваше дневни спускания. А нас тепърва ни чакаше остро изкачане към петолъчката. Захванахме по стръмната пътека нагоре с колела на гръб - страхотна пътека - и за нагоре и за надолу. Нагоре излиза бързо и чисто, надолу кефа е....идеше ни след първите 200 метра денивелация, да я пуснем обратно до хижата. Та скоро излязохме от гората, но се оказа, че имаме още доста път да извървим до разклона. От тук насетне и за мен това беше непозната земя, така че не беше ясно какво ни чака - за колко време ще сме в позиция за спускане, може ли изобщо да се спуска. От малкото хора които са споменавали тази пътека се знаеше, че е много камениста. Тъй като денят си отиваше ние с бърза крачка се насочихме към билото. По някое време малко преди да излезем на билото групата се беше скъсала с една лабия(СКА речник - гънка в релефа) разстояние във формация 3:2. Краси,Жоро и аз, които движехме отпред решихме че ще изчакаме Кольо и Радо, горе на билото, като се предполагаше, че ще дойдат за не повече от 10 мин. На билото обаче минаха доста повече от 20 мин. и на нас доста ни стана студенко, щото да знаете Ботев се вижда на един хвърлей разстояние и вече цъфтят минзухарите, които народа нарича "кърпи кожух". Та изпозалягахме в дупките по терена, но от двамцата ни колеги и помен няма. Решихме да се върнем назад да помогне нещо, ако се налага и о, чудо....ми тях ги няма. Ама наистина ги няма - върнахме се далче по-назад, от мястото на което бяха за последен пъ,т но все едно никога и не са били там...или все едно са ги отнесли зелените човечета...което пък, не ще да е било лесна работа, като ги знам колко са хилави и какво е общото тегло на планетата Земя на Радо и Кольо, взети заедно. Огледах се из небесата за летаща чиния, неестествено килната на една страна, но и такава не видях. Хм...не ни оставаше нищо друго освен да ги зарежем. :evil: Та това и направихме и си тръгнахме обратно по маршрута. Не щеш ли, по едно време взе че почна да се стъмва, което беше добре дошло, щото можеше да им посветим с фенерчетата за последно сбогом. Решихме и да повикаме за сбогом и не щеш ли, те взеха та са обадиха...ама някъде там отсреща, от ниското откъдето идем. Леле....тия са ни зарязали първи...егати минавката - казали са си - тия ще ни зарежат по тия била, ми дай да ги изпреварим. Е, добре примирихме се и аха да потеглим към Равнец и не щеш ли Краси взема, че ги видя горе баш на Равнец по зимната колова маркировка. Оказа се, че тези двамата скипнали една стръмна пътека от чиста проба мързел и хоп подсекли склона и пред нас. Скоро се разгада и мистерията с виковете - те като викали отгоре надолу към нас, звуковите вълни се отразявали от отсрещните склонове и хоп идат при нас от грешната посока. Стават такива работи в планината...странно място е тя - не ви трябва да ходите там. :D
Е, отново заедно, можем да запалим всичките лампи и газ ...ама нагоре. Ще попитате защо? - е, и аз това питам. Ами пътеката уж трябва да подсече леко последния връх от масива Равнец, който се казва Кочмара(може би по-скоро Кошмара), но скоро тя изчезва напълно във вездесъщата хвойна. Така че в тъмното, го карахме предимно на ГПС навигация и на принципа, къде хвойната е по-ниска. След около 40 минути издрапахме почти на върха и захванахме да се спускаме. Тук дори се появява пътека, която е маркирана с колове - само да не беше толкова тъмно, че и лека мъгла падна май. Та известно време си играхме на играта "открий кола", а спечелилия я, получаваше прозвището "Зоркото око" или "Окото на Зорко(Зоро)" Та веселбата си беше пълна, наклона взе да става мнооого лош и камъните взеха да ни изненадват измежду тревите. Така скоро се добрахме до хижа Равнец, където групата занимаваща се с изграждането на коловата маркировка, беше наблегнала на картите и ракията. Бира имаха...ама една - е, изпихме я и нея, за да нямат повече и продължихме надолу, по уж най-малко каменистата пътека от трите налични. Да бе да....не знам какви са другите, но подозирам, че и на луната няма повече камъни и скали. Последва едно страхотно, дълго, трудно и тежко спускане. Накрая вече не ми дремеше, през какви ръбове и дупки се провирам - просто следвах лъча на челника. Смея на кажа, че беше уникална пътека. На светло би била много по лесна, поради по-големия избор на линии, но и така много и се радвахме. Така или иначе ще я повторим пак, че има и още поне една за пробване. И така за съжаление, около 1:30 през нощта, нашето спускане завърши в Карлово, където се подкрепихме на една бензиностанция и отпрашихме към Сопотския лифт, където ни чакаха колите.

Ами това е - дадох кратък отчет, сега отивам да си приготвям багажа, щото виждате ли аз отивам на море....кво ли ще правя там, не знам...
Ето и снимков матрЯл....
и ГПС матрЯл...

P.S. И простете за евентуални правописни грешки - нямам време да го проверявам...

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Сеп 02, 2011 11:40 pm
от kvelikov
"Скромен" отчет, колега... :D
Брависимо за положения труд.
Със сигурност ще се върнем по тези места - пътеките бяха уникални.
:beer:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Съб Сеп 24, 2011 3:54 am
от s1m3on
Пак ми се кара с вас, този път на нещо по достъпно и за нас.
Много ми хареса на Крупник, а и такава голяма група, никога не бях карал с толкова голяма група.
Този момент няма да го забравя :peace:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Сря Сеп 28, 2011 10:12 pm
от Tyno
Живи и здрави ей го къде е Февруари... Вероятно ще врътнем типично по Кресненски 7-8 недели... :D :beer:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Сря Сеп 28, 2011 10:57 pm
от kvelikov
Тино докато чака февруари, ние ще открием сезона още декември. :D
Кресна и дефилето, МалашевСКА, Огражден - останаха доста неонодени територии.
Докато София тъне в киша и студ, ние ще гоним пеперудите в SW.
Най-вероятно ще започнем, припомняйки щедрите бедра на Крупник и околности.

Следете Календара...
:beer:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Сря Сеп 28, 2011 11:52 pm
от Tyno
EВала :beer:

Пп.. Ще видя отново влагалището с бялото течение.... :rofl:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Съб Окт 01, 2011 1:46 pm
от kvelikov
Айде - свърши се! :smash:
Баси зора беше, но карането с Райко винаги е удоволствие.
Докато аз кълнях де що се сетих за роднина, че съм се хванал да въртя състезателно, Райко разказваше вицове. :D
Важното е, че не се изложихме и сме втори при отборите.
Времената бяха горе долу 2.33 до върха, 3.32 на финала и около час спускането.
Качването беше доста разкопано, но въпреки това забавяне, всички участници дадоха много добри времена - явно хората задобряват. :agree:
Уоутър отново счупи всички рекорди и направи цялото трасе за нещо от рода на 2.25, което си е нечовешко!!!
Ако са го измерили правилно, би трябвало всички наши състезатели да си изпият маслото от вилките и да се обесят на вътрешните си гуми... :blush:

Първи в отборите са Тошко и Деско (тези още не можем ги бием), а трети са Иван Радев и Бановски, който въпреки, че счупи оптегач, избута геройски до финала! :bowdown:
Наш Васко е доста напред при мъжете, мисля, че и Тино беше с хубаво време.
Пазо и Боби не ги видях, както и Виктор, но сигурно са ОК.
Добри и Гената блажено си пиеха бирата на Момата и нежно окуражаваха будалите...

Отново имаше чийтъри - мааха напряко от там, дето не трябва и прецакаха другарчетата си с поне 3-4 минути.
Изришно се каза да се следва бялата маркировка, но те не - червената... нали е по-изгодно... :dark:

Отивам на награждаването и прочее бири... :eyebrow:
:beer:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Окт 03, 2011 6:56 pm
от Sartor
Тошко и Деско сутринта ги срещнах във влака от Варна и пак са дали много добри времена (всеки който пътува с БДЖ знае, че вечерно време с колело до теб не може много да се спи). :bowdown:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Сря Окт 05, 2011 12:58 am
от taurus13
Tyno написа:EВала :beer:

Пп.. Ще видя отново влагалището с бялото течение.... :rofl:

Тино, какви са тия работи...ти взе да прихващаш от Краси, че чак го надмина... Я сподели, кое природно образувание от Кресненския регион, така те вдъхнови? :D

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Сря Окт 12, 2011 11:12 pm
от Tyno
Сигурен ли си, че малко ще го прочетат? :D :beer:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Окт 31, 2011 4:45 pm
от taurus13
Ей , я да вдигна малко темата с малко неделни снимки от района на Ябланица :)

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Окт 31, 2011 8:49 pm
от Vikingonbike
Страхотно Милко! :D Много добре изглежда региона :beer: Следващия път дано и ние се включим!

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пет Ное 04, 2011 8:21 pm
от Kaski
HeyYo C.K.A :)

searching for place to ride tomorrow ;) ... Plans from your side?

greets, Krs

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Съб Ное 05, 2011 10:25 pm
от taurus13
Днес покарахме около Огоя...поредния страхотен есенен ден...утре пак!
Поздрави на двамата младежи, които срещнахме на кръчмата в Батулия! :beer:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Дек 05, 2011 11:18 am
от taurus13
Да вдигна малко обществената тема на СКА, че я къде е паднала. :)
В слънчевата 3-то декемврийска събота, Скакалците налазиха района в земенския пролом около село Полска Скакавица и едноименния водопад. Получи се страхотно каране. Като се има предвид, че всичко мина почти по план, започвам да си мисля, че най-накрая сме се научили да планираме маршрути с помощтта на Гугъл ърт и интернет, но по-скоро, това си беше случайност. :evil: На пролет непременно пак ще посетим мястото. Ето и малко снимков материал, както и трак.
Маршрута е с приятни изкачвания по тревисти селски пасторални пътчета и диви спускания, по скалисти и тревисти хълмове. :hbang2:

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Дек 05, 2011 3:05 pm
от xcII
убави снимки на убаво време :8D:
планираме маршрути с помощтта на Гугъл ърт и интернет
винаги съм се чудел, как е възможно да се планират маршрути с GE, при положение че си има некви карти.. :)

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Дек 05, 2011 3:57 pm
от dob111
Фен съм на Гугъл ърт. Може да ти даде идея. Гледаш, мечтаеш, търсиш пътища, смяташ разстоянието, надморската височина, преценяваш си силите и тръгваш да експериментираш. За себе си съм открил доста маршрути така. Засега нямам щастието да ползвам GPS, но определено Гугъл ърт също е кеф...особено като сваля ъгъла и видя нагънатия релеф ми се ще да отида да го вида на живо... А има и снимки свързани със съответното място - това също повишава информираността за терена.
Имах щастието да карам в Родопите с колега с GPS и мога да кажа, че нема лабаво в ориентирането, голям кеф... такава играчка нема...
Гугъл ърт скицира идеи, GPS-ът ги реализира в конкретика най добре... :D

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Дек 05, 2011 6:00 pm
от taurus13
xcII написа:убави снимки на убаво време :8D:
планираме маршрути с помощтта на Гугъл ърт и интернет
винаги съм се чудел, как е възможно да се планират маршрути с GE, при положение че си има некви карти.. :)

Карти също ползвам, но на тях има означени основно пътища, а ние не спускаме по пътища. Гугъла ни показва къде ребрата са голи, къде има скали и пр. Освен това в някои райони картите са непълни, дори откъм черни пътища - да речем има означени основните, както е и в този район например. Ето на карта го имаше само пътя към водопада и един от селото към шосето. Всичко останало бе засечено от стелитната снимка и освен това, тези снимки са доста точно позиционирани - начертаната с мишката линия, се оказва че напълно съвпада с реалния път. Все пак основните решения взимаме на място, като преценяваме релефа. Засега снимките са с ниска резолюция, за да може добре да се оцени караемостта на някой хълм. Тук на помощ идва нет-а. Първо по самия ГЕ има доста снимков материал, който може да се използва са онагледаване на релефа, а освен това по начина по който са позиционорани тези снимки и по количеството им, може да се съди за наличието на пътеки - обикновено хората не ходят из дивото като нас. Втория момент е търсачката - винаги излиза много снимков материал, както и по някое описание или пътепис.
Но основното предимство на ГЕ е както каза по-горе dob111, че можеш да помечтаеш за някой непознат район. :)

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Дек 12, 2011 1:32 pm
от taurus13
Тази неделя, предвид заснежените условия по близките планини, открихме сезона на южните карания. Като за първо каране, избрахме Горна Брезница - селце на няколко километра от Кресна. Стръмничко изкачване до метео-станцията на вр. Алабурун и спускане по разнообразен терен - от скоростни поляни, през гори и каменисти падове, до финалната тясна, песъклива и крива пътечка над селото. Много приятно спускане. За финал - нашата любима кръчма в Кресна. :)
Направих няколко снимки, както и трак.

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Фев 20, 2012 4:49 pm
от taurus13
Уж открихме пролетта в Кресна. Колко да беше пролетно с тоя сняг, но поне настроението беше такова. :)
Ето и малко снимки, за да не съм голословен.

Re: MTB-клуб С.К.А.

МнениеПубликувано на: Пон Фев 20, 2012 6:00 pm
от KiselotoMliako
Вчера (както всеки път) се чудих "Брех, тоя Милко, как не го мързи да влачи тоя топуз, при положение че има сапунерки по 10+ мегапиксела", обаче днес (както всеки път) снимките дадоха отговор на въпроса ми :clap:
Даже малко съжалявам, че така се бях засуркал надолу, чак съм забравил да се огледам колко шарено и цветно е било наоколо. Ама така е, човек като е лаком. :)
А и хубаво направи, че я вдигна тази древна тема, да препрочета "СКА в градината на Мильо" - голем кеф (и събитието, и четенето). :agree: