За желаещите има поне още едно място в колата, срещу заплащане, осигурили сме безплатно пътеки с камъни, гледки и слънце на корем.
П.П. Е, кой дошъл -дошъл. Кой не дошъл, да не се ядосва. Имаше само две нови пътеки, не по дълги от 5-6 километра, но за сметка на това едната е твърде брутално добра за да е истина, много пречки на карането от страна на боровинките. Гадни облаци криеха слънцето докато бяхме по билото и му пречеха да ни пече както трябва, а лекия разхлаждаш ветрец допълнително ни скапваше настроението. Накрая, по традиция, бяхме принудени да пием бира в "Дедо Йоцо".
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!