от ivan_radev1 » Съб Апр 09, 2011 10:28 pm
Железница вече е малко по-чиста. И дано остане така по-дълго време.
Събота, 7:45 сутринта. Срещаме се Лора, Косьо, Владо и аз. Това е първо излизане на Косьо с колело в планината. Признава, че цяла нощ не могъл да спи от вълнение. И Владо не е спал, тъй като е бил на купон. Щом часовникът му звъннал час и половина, след като си легнал, първата му мисъл била да ми се обади и да ми каже, че колелото му е счупено и няма да дойде, след това обаче размислил и решил, че е важно да участва в пролетното почистване.
Тръгваме нагоре към мястото на срещата в Бояна. Пристигаме няколко минути след осем, но се оказва, че няма никой. В този момент по бул. България се задават двама колоездачи. Поздравяват и ни подминават. Явно, че няма други желаещи. Потегляме. Темпото е бавно.
Пристигаме в Железница около обяд. Оглеждаме се за хора, които да чистят, но напразно. Решаваме да попитаме седящите на пейки на центъра. След два-три опита, разбираме, че трябва да се отправим към края на селото. Там намираме двама мъже, които чистят, придружава ги камион. С радост приемат нашето предложение да помогнем. Почистваме край пътя от София за Самоков, който минава през селото. Покрай нас преминават много местни, спират се да говорят с двамата мъже и изразяват пълната си подкрепа за действията ни. Те смятат, че е много хубаво да се почисти, но неясни причини ги възпират да се включат. „Ние, българите много цапаме, а малко чистим”, казва една жена и отминава. Изобщо, всички са много възмутени от цапащите. А цапащите, предполагам, са от друга планета, тъй като досега не съм срещнал някой, който да си е признал, че е от тях. Всички ги ненавиждат, а въпреки това страната тъне в боклуци. Все повече си мисля, че за боклуците в България са виновни единствено извънземните.
Затова няма нужда от подобни инициативи. Откъде накъде ние, хората, ще чистим, при положение, че никой от нас не цапа? Нека чистят извънземните!
Извънземните са нахвърляли много боклуци край пътя в Железница, вероятно за да си помислим, че това са пътуващи, които смятат, че кошът за боклук се намира зад страничното стъкло на колата. Така че има мат’риал и бързо пълним чувалите. След около два часа достигаме центъра на селото. Задачата е изпълнена. Единият от двамата мъже се оказва кметът на Железница. Кани ни на обяд в местната кръчма и не ни позволява да плащаме. Другият подарява на Владо много хубав велосипеден дъждобран. Взимат ни имейлите и ни казват, че ще ни канят на всички събития в селото. Благодарим им и поемаме по обратния път към София с усещането за един пълноценен ден.