Хайде и аз да споделя първия ми опит за Витошко каране(е,на няколко пъти съм качвал Бистрица,ама само по шосе,щото не знаех кой път да хвана след това и това не се брои...).
Та днес,около обяд(най-неправилното май време за каране)реших пак да кача до Бистрица,ама тоя път и да потърся нещо като горски път или алея,за която Дани(знаете го,от Сухата река)ме светна.Та яхнах Онтарийския тийм едишън и запъшках нагоре по баира.Значи тръгвам от моста Чавдар,на Телевизионната кула вляво и от там-все направо.Бая се озорих,ама го качих.В центъра на Бистрица подпитах за всеки случай за посоката и започна още по-яко катерене(от центъра вдясно до края на асфалта).Аз се надявах там да е равното-да ама не.
Точно там срещнах колега и го питах за пътеката вляво(която ми беше препоръчана),ама той каза ,че е по-фрашкана от обикновено и запраши нанякъде.Ето защо реших да експериментирам(все се заканвам да престана и въпреки всичко-продължавам с експериментите)и хванах дясната пътека,нищо ,че не знаех накъде води ,добра ли е,проходима ли е и т.н.
Отначало вървеше супер,даже се срещаха и туристи,с които си разменяхме по няколко добри думи,ама като започна калта,мале мила...Пък и аз не бях много подготвен за такъв терен(с ярко жълтите маратонки-не ме питайте сега какъв цвят са).
За съжаление не знам от къде минах,нито по кой път,но минавалите оттам могат да се ориентират.Карах според табелите посока Черни връх известно време,после хванах пътя за Драгалевци и Симеоново,минах под лифта(махахме си с возещите се).Освен че повечето мостчета бяха изкорубени,с липсващи греди(опитах първия път с колелото под мен,ама за малко не стана с колелото над мен) и при минимално съмнение при следващите мостчета просто слизах и като прилежен турист с товар преминавах с Онтарио на рамо.Накрая се опитах пак да хвана някакъв път за върха,ама почнаха такива остри камънаци без пауза,че чинно завъртях колелото и продължих отново по стария път.Финала беше ненормално спускане по една криволичеща пътечка с много малко кал,но за сметка на това с мнооого камъни.За щастие не спуках гума и слязох сред хора-пак не знам къде,но може би беше Драгалевци.При първите две къщи минаваше едно поточенценце-там реших да поумия бойния велосипед-всъщнокт го позамазах,ако трябва да бъда честен,но ,смея да твърдя,че придоби по-цивилизован вид.Оттам почна спускане,то хубаво,хубаво,ама накрая и то ми писна.Излязох на главно шосе и хванах надясно...Пътя нагоре и все нагоре,викам си-не може да е за София,пак ще се кача на баирО и без да му мисля повече завъртях обратен и се спуснах пак не знам къде,но шосето ме отведе до Телевизионната кула,а оттам пътя до дома дори и аз го знам.На спускането към Румънското посолство дигнах 58км/ч и не можех да си позволя да не се изфукам.
Равносметка-50км от 12 до 15:30,мръсно колело,мръсен екип(даже каската) и едно прекрасно чувство на удовлетворение,което нищо друго не може да ми го даде.
Хайде следващия път като някой ходи нататък и не би му тежала компанията ми,да пише едно ЛС-сигурен съм,че с компания ще е по-интересно.