Безбожници!

[Redhat]

Той е дебеееел! С червено якееее! Той не е Дядо Мраз. Мамка му и лифтаджия!

Четете другари, четете, ако не ви мързи;)

Така де, вече бяха минали 4 дни от новата година, а ние все още не се бяхме качвали над 2000 метра. Срам!

Петък по обед ни хрумна блестящата идея да се качим високо в Пирин. Чудесна идея, наистина, на фона на бедствено положение, министри в отпуска, затрупани магистрали и неспящи Бойковци със снегорини. Идеята веднага бе разпространена сред приятели с покана за разходка, но всички веднага се опитаха да ни разубедят, изпращайки ни новини за БДЖ пътници в БТР-и, хижи и хеликоптери и всякакви там други провокации на агентурния апарат.

След няколко телефонни разговори и проверка на всички възможни точки на объркване, решението бе взето окончателно и в 22:15 вече потегляхме от Централна Гара София. В сладки приказки преминаха неусетно 2 часа и в 00:15 се шльопнахме на гара Септември. Студ, лед, вино и суджук... и нито една отворена кръчма. Срам! Любимата ни теснолинейка потегляше след 2 часа и половина, та запълнихме времето с още вино и крайно изпростяване на гарата. Оказа се че trial-a не ни се отдава особено и около 2:00 вече се намествахме в единствения отоплен полувагон в теснолинейния влак.

“Тоя влак да не е направен за колелета” - изкрещя кондуктора в полусънените ни вече уши и ни накара да ги разглобим и наврем в нещо, не по голямо от кенеф, всъщност толкова голямо – точно срещу него, в средата на вагона. На студено... горките. Следващите 5 часа преминаха в полусън, докато не пристигнахме в крайната точка от нашето БДЖ пътешествие – Добринище. Часът бе 7:50, а колелетата бяха полузамръзнали, особено Dart-a на Койчев.

Събота

Без никакво колебание веднага се насочихме към любимата ми Добринишка кръчма в която рано сутрин може да хапнеш както шкембенце, така и пастичка. Вкусно и евтино. Ама наистина.

След кратка обиколка по магазините си набавихме необходимите продукти – вафли, плодове, ония блокчета със странното име, дето им викаме фъстъковки, ама с белени семки, както и 2 бутилки пелин, червен, мнооу хубав... все пак път ни чакаше. Около 10:30 вече бяхме готови за потегляне към хижа Гоце Делчев, до която трябваше да въртим, понеже всичките ни опити да бъдем превозени се оказаха неуспешни. След 2 часа и 12км в посока само нагоре пристигнахме благополучно до долна станция на лифт Добринище, където започнахме да ровим из самарите си и да се преобличаме пред учудените погледи на безбройните скиори и бордисти в съботния обед.

В 13:00, готови за приключение се наредихме най-небрежно на опашката за билети на лифта. Да, ама не! Непоколебимото ни добро настроение бе сринато моментално от думите на билетопродавачката:

„Ааа, не, с колелетата не може!

„Ама как така, нали вчера се обаждахме?“

„Знам аз, че сте се обаждали ама шефа каза, че не може, тука имаше едно момче вчера с колело, големи скандали станаха, за малко да си отнесе боя, така че внимавайте!“

„Хлъц“

След малко се появи и въпросното шефче. (Той е дебееееел! Б.А.). Получи се интересен спор между шефчето и двадесетина скиори и сноубордисти, в който на длъж и шир се изясняваха аргументите ЗА и ПРОТИВ използването на лифта и пистата от колоездачи. Срам! Срам за нашата дружина. Посърнали и поогладнели спряхме добичетата пред хижа Гоце Делчев и засърбахме по един боб и каквото вече си бяхме надробили. Провал! След кратко съвещание и точно преди да решим да променим коренно плана (тук се изказаха много хипотези сред които – дай да ги заебаваме тия колелета и да си вземем ски, дай да се връщаме и да ходим на Витоша, айде да ходим на хижа еди си коя...) решихме, че сме дошли за да се качим на 2200 и няма да се откажем толкова лесно... въпреки че раниците ни тежаха, вече бяхме поизморени, а носовете ни бяха доооста поувиснали.

Към 14:30, посъбрали кураж и примирили се с мисълта, че може и изобщо да не стигнем с наличния багаж, закрачихме смело по средата на пистата пред още по-чудените погледи на присъстващите туристи и персонал. В края на долната част на пистата, точно преди почти вертикалната стена, открихме, че ски пътя е утъпкан добре. Тук е мястото да благодаря на Мозъка от СЗ и негов безименен авер, които самоотвержено ни взеха тежките самари и потеглиха надолу, за да ги качат до хижата с последния лифт.

Доста поолекнали спаднахме гумите почти до каплите и започнахме да драпаме по ски пътя, първата част от който изкатерихме почти без да слизаме от колелетата. Тук е момента да вмъкна, че дискутирайки какво да правим, още преди да тръгнем нагоре, получихме информация, че пича с колелото, заради когото бе издадена яростната забрана, някакси е успял да се разбере с лифтаджиите на междинката и си кара без проблем в горната част на пистата. Така че надежда имаше и след краткото каране продължихме уверено нагоре. Точно преди междинната станция ни съобщиха, че работи, а пък ние почти се затичахме, окрилени от надеждата, че все пак може да ни се отвори парашута и да не бутаме чак догоре. Да, ама не!

„Приключваме момчета, не можем да ви качим.“

Лоша новина, но пък така или иначе бяхме преполовили втората бутилка пелин и не ни оставаше нищо друго, освен да продължим нагоре така, като бяхме се добрали до тук. Последен лъч на надежда проблесна с приближаващия се отдолу ратрак, който обаче ни подмина най-безцеремонно, може би вече инструктиран подробно, тъй като несъмнено не бе останал никой, който да не знае че се качваме нагоре, със или без съдействието на което и да е звено на лифт Добринище.

За наше голямо учудване, успяхме да се изкатерим доста по-бързо от очакваното и 17:50, тъкмо с последната дневна светлина видяхме хижата. Тогава почувствахме и бръснещият високопланински вятър. По щастливи нямаше как да сме. Бяхме в края на целодневен преход в една единствена посока - нагоре.

В хижата даже се намериха 2 места на петия етаж, изкачването до който си бе цяло изпитание. Силите вече ни напускаха и след смазване и почистване на колелетата, преобличане, вечеря, няколко бири, посещение на чайната на Бай Слави, която незнайно защо се е смалила до една трета от предишния си размер, изказване на благодарности на нашите самароспасители, посещение на дневния и нощния бар, последните капки енергия вече бяха изстискани от телата ни и в 21:30 положихме морни трътки в туристическата спалня на вечната нощ на петия етаж. Заспахме доволни и изпълнени с очаквания за следващия ден.

Неделя

7:30
Будилниците ни върнаха в реалността. „Койчев, мно'о хъркаш бе братче!“

Закуска, екипиране, пак смазване на вериги... и в 9:00 вече летяхме по перфектно отъпканата писта към междинката. Какво чувствахме няма смисъл да описвам, няма и да мога, но така или иначе могат да го разберат само тези, които са го изпитвали.

След опити да се разберем с персонала на междинката се стигна до отговора:

„Я, чакайте само да питам шефа“

Оказа се, че в станцията на лифта е не кой, а нашия вчерашен приятел (Той е дебееееееел! Б.А.). Така де, оказа се, че и днес няма да се доберем до услугите на лифта, и се закатерихме пак нагоре, по вече познатия баир. За разлика от вчера,този път имаше доволно много скиори и бордисти в горната част на пистата, чиито реакции варираха от искрена радост и подкрепа до крайно изумление. А ние псувахме ли псувахме и бутахме и псувахме... След известно време се докопахме отново до хижата, опаковахме багажа, ударихме по едно (с) чайче, метнахме си самарите на лифта в посока надолу (поне едно полезно нещо да свършат за нас лифтаджиите, освен грижата за общата физическа подготовка) и се подготвихме за спускането на деня. Вече опознатия участък до междинката прелетяхме за около 4 минути, което не е никак бавно, е Койчев го взе за малко повече, защото пак му беше замръзнала вилката и имаше срещи със снега отблизо. Нищо сериозно, метнахме пак багажа да пътува към долната станция и потеглихме по ски пътя през гората. Там беше доста по интересно, отколкото по правата писта горе, та успяхме добре да се позабавляваме, задминавайки криволичещите скиори и бордисти. Последната част от пистата взехме на шус и в 12:30 вече нарамвахме раниците пред обезумелия поглед на същата билетопродавачка, която се опита да ни попари надеждите тъкмо преди 24 часа.

Снежния път към Добринище, бе доста по-приятен от вчера, взехме го бързо, само с една спирка, за да хапнем прясна пъстърва в рибарника. В 14:00 вече бяхме в Добринище, където се подкрепихме във вече споменатата кръчма, че даже и храна(по-скоро мезе) за вкъщи си взехме. След кратко пазаруване, точно колкото да си вземем един Бобошевски пелин, се озовахме на гарата. Този път имаше товарен вагон на теснолинейката и кондукторът бе по-любезен. Харабия!

Какво се случи после ми е трудно да опиша, само ще спомена, че Койчев търча за още вино на гарата във Велинград, аз обикалях заледените улици на Септември с колелото, като даже питах едни сгушили се в патрулката полицаи, къде има хранителен магазин, не за друго ами за да взема още вино (те ме гледаха подозрително, тогава не можах да си обясня защо...) после черпихме едни бургаски турци в експреса, те пък ни черпиха със суджук... като накрая се оказа, че нито аз, нито Койчев помним как сме слезли на гара Подуяне, ама това е описано в една друга тема;)

Вместо епилог няма да ви казвам да не пиете... нищо подобно.

Като гледам как започнахме тази година, ме е страх да си помисля как ще я завършим. Получи се чудесно АМ приключение, което ще има дълго да си спомняме, е поне някои части от него. Другото ще остане в тайна, дори и за нас...

[did]

... Получи се чудесно АМ приключение ...

пак ще трябва да си сменям аватара. дано са останали букви за снимане.

[Redhat]

... Получи се чудесно АМ приключение ...

пак ще трябва да си сменям аватара. дано са останали букви за снимане.

Мислих си аз днес, дали не мога да ги вкарам тия суджуци в GIMP-a, ама викам, айде нема, че ще кажат, че плагиатствам

[shepo]

[TOYAGA]

През зимата колоездачите няма какво да търсят по ски-съоръженията.

[Redhat]

През зимата колоездачите няма какво да търсят по ски-съоръженията.

Така е.

[тучо чучо]

Брeeeeй, Redhat, и ти си бил от наш'те бе...

[EmZo]

Страхотен пътепис! Изключителни благодарности за споделянето. Прекрасно каране сте си заформили.

[bdz43r]

Щом сте се търкаляли с теснолинейката, сигурно се носят митове и легенди сред кондукторите в Септември. Тези дни имам път натам и ще ги поразпитам.
Не е било правилно да ви карат да разглобявате колелата, местното население си вози архаичните возила на края на влака (както е и по правилник) и никой не ги кара да разглобяват.

[ddevil]

Хехех, страхотен пътепис и несъмнено страхотно преживяване

Явно trip-a, за който кроише планове онзи ден се е осъществил

Btw на пролет, ако си идваш, имам една идея за каране към Осмар, но през едно друго място се минава, няма общо с онзи път към манастирите. Но още събирам информация за точният маршрут

[Silvestroff Gabrovo]

Страхотно. Получило се е нещо като пътепис на Алеко Константинов. Радвам се за вас че всичко е завършило ок.

[Redhat]

Благодаря за чудесните отзиви. Наистина се получи добро приключение.

Ето тук може да видите и кратко видео по темата. Благодарности на @dob за монтажа.

@Ozzie: Благодарим, че помогна да оправим малко грешки в текста

[Reactor]

Браво.Въпреки трудностите,сте си си направили екстра каране и сте осъществили плановете си.Само така момчета.

[outfaced]

тия лифтаджии щот е зима и е ски сезон ли не ви пуснаха на лифта или по принцип не дават ...

точно тва лято като катерехме там пеша си мислих къв кеф ще е да се сурне човек там с байка

за през зимата и на сняг само мога да си представя каква забава е
оле, сега видях филмчето ... култово ей

[Redhat]

тия лифтаджии щот е зима и е ски сезон ли не ви пуснаха на лифта или по принцип не дават ...

Да, всъщност не даваха да изпозваме пистата, заради скиорите, за което са си прави. Лятото едва ли ще има проблем. До колкото си спомням историята на Admin за връх Полежан, бяха се качили точно с лифта.

През лятото със сигурност ще има много по-забавни места за спускане отколкото пистата

[4getcredo]

Екстра!!

[stigma]

През лятото няма проблем с колело на лифта. Лятото ги питах и казаха, че качват колелета без допълнително заплащане.

[dob]

Ето тук може да видите и кратко видео по темата. Благодарности на @dob за монтажа.

адаш, благодарности за кадрите и пелина

[Admin]

До колкото си спомням историята на Admin за връх Полежан, бяха се качили точно с лифта.

Припомни си я пак, беше разказана от Alien
Иначе да, лятото нямахме проблеми, надявам се да не са се променили нещата.

[Redhat]

До колкото си спомням историята на Admin за връх Полежан, бяха се качили точно с лифта.

Припомни си я пак, беше разказана от Alien
Иначе да, лятото нямахме проблеми, надявам се да не са се променили нещата.

[GA GA]

Карам на Безбог (върха над хижата) над 3 години най-малко. Винаги когато съм бил с колелото (карам с DH колело) съм бил лятото и за това никога не ми се е случвало да ми кажат "не" на лифта. Понеже по празниците карах там ски и знам пътищата и самата писта до болка мога само едно голямо "Браво" да ви кажа! Но горещо ви препоръчвам да отидете през лятото, защото тогава пистата и пътеката стават мечта за всеки freeride-er. Това и до момента си остава любимото ми място за каране . Аз лично не бих тръгнал нагоре пеша, но явно луд умора няма . Дано някой път се срещнем там и да покараме заедно. Наздраве и успех през този сезон

[sando g]

Не съжелявам , че го прочетох цялото . Супер интерестно беше ! Евала !

[kagami]

Еха, супер! И браво че не сте се отказали като не са ви пуснали в лифта. Горедя се с вас!

[sto100jan]

Браво , много хубав пътепис Весело сте си изкарали
Щом наблягате на алкохолната част на велосипедизъма , значи може да си направим съвместно мероприятие с наблягане на веселата част .

А за туземното население в онзи регион , ......... вие сте ги разбрали вече

[Redhat]