Ех....как да започна? - ама започна ли един път как да спра? Няма да благодаря на никой, щото тук стана като вечер на оскарите - благодаря на баба си, блгодаря на мама си...Само едно изключение - благодаря на този, който направи летвата с бирената стрелка и жълтото пличке, която отби трасето надолу, през живописната долина на реката.
Е..да снимки, всички искат сними...ей, шефа ще ме уволни бре...трябва да се работи. Хубаво и весело беше...само дето малко настинах предния ден и виното така и ненапито остана, докато аз се задоволих с аспирини и дузина чаши чай. Като никога взех, че си легнах в рано в палатката. Таман да заспя и чувам гласове...
- А...тия са запалили огън...!
- Ъхъм...на масата..
След малко....
- Я...огън....да ходим и ние там...
Няма и 5 минути и други нощни пеперуди надушиха ситуацията:
- Ей...долу има огън...
- Я виж...още един огън...айде и ние...
И тъй скоро огънят стана дотолкоз пренаселен, че дори разбрах че се заформил 2 ред. Мислех и аз да стана и да отида, ама докато това се случи и току виж цял амфитеатър се оформил....а си кротувай и се лекувай...
За мое успокоение Антарес, вече бил прегракнал и не можел да се смее, но пък подкара серия от вицове....някъде около "една голяма лопата и ....Оп влезна.." съм заспал.
Спал силно казано - от тоз чай така се бях преохладил, че цяла нощ ситуацията беше от типа" спиш, спиш, пък станеш да починеш".
Е то утрото дойде и аз с облекчение се изстрелях от палатката, доколкото изстрелвам изобщо е подходяща дума, като се има предвид пухкавата ми натура с мечешки нрав....
Кафето си каза тежката дума и стрелката на ентусиазма се завърна в зеления сектор. После баири нагоре, баири надолу...айде стига, че ми писна да пиша...
Ей тук някоя снимка....
тук де