Здравейте,
Малко инфо как протече планираното каране из Родопите днес. Понеже никой не се обади карах сам, но и така ми беше добре. Всъщност, има моменти когато предпочитам да карам соло
09:30 тръгване от Пловдив; в раницата ми бяха все още неизядените провизии от миналата неделя
10:15 минаване през Куклен, но без спирката пред хранителния магазин
10:45 минаване през с. Руен
11:00 кратка почивка при параклиса св. Илия; биричките, които стояха в ледената вода на чешмата миналата неделя вече не бяха там
11:40 минаване през с. Яврово, където пих една вода
12:20 15км спускане до моста на Геровска река, където си хапнах сплескания банан от раницата; пътят беше супер и често пресичаше малки рекички с водопади
12:50 след 5км изключително живописно изкачване през гората стигнах до село Добралък; там попаднах на едни баби, които подробно разпитах за пътеки които водят до билото на Белочерковския рид; първоначално едната от бабите беше много скептична, че там можело да се кара колело, но другата я контрира, че онзи ден видяла 20 мотористи да слизат именно от там
13:20 достигнах до поляна с чешма и барака, където пътят се разделя на две - единия към Студенец, а другия, който последвах, се изкачва към билото; до там карах с един човек от селото, който яздеше кон търсейки загубена кобила в гората
13:35 се изкачих и до самото било, минавайки покрай едно езерце в гората; на билото излязох на малка поляна между "Софрата" (каменната плоча) и вр. Св. Илия
13:55 бях вече и на самия връх Св. Илия; днес времето беше по-ясно и на юг се виждаха заснежените била на вр. Голям Перелик; от по-надолу по билото дори можеше да се зърне телевизионната кула на вр. Снежанка/Пампорово; карах си спокойно и се кефих на гледките; по едно време се отбих да си изям и вафлата, която също беше ужасно сплескана
14:45 стигнах до кръстопътя, където пътеката за Бачково (синя маркировка) се отделяше от пътя за Асеновград (жълта маркировка); за разлика от неделя, този път реших да проуча слизането към Асеновград
15:25 достигнах хижа Глигана, където видях една сърна; до там пътят следваше билото, с леки изкачвания и слизания, но като цяло разбира се губеше височина; минава се покрай две хижи, боядисани в зелено; пътят беше коларски и се караше сравнително нормално
16:10 слязох на асфалтовия път при Луковските ханчета, малко преди отбивката за Асенова крепост; след хижа Глигана пътя внезапно премина в пътека; през годините добитъкът, който е минавал по тази пътека е я издълбал като тесен улей, който на места става дълбок като окоп с човешки ръст
малко каране и повече бутане
16:20 бях вече в Асеновград, след което продължих по шосето за Пловдив
17:05 вече си бях у дома
Когато на края на дена теглих чертата на вело компютъра, ето какво показа той:
85 км разстояние
15 км/ч средна скорост
5:50h време каране
44 км/ч макс. скорост
Вижда се, че този маршрут пести 15км в сравнение с неделното каране, което описваше по-голяма дъга през х. Руен - х. Здравец и Бяла Черква (100км). Очаквах разликата да е по-голяма, но пътя до Добралък имаше не малко завои.
Откритието на деня:
След като започнах да се спускам по черния път на билото отново настана едно страшно друсане, на места имах чувството, че кормилото ще ми изхвръкне от ръцете, докато колето се мяташе на всяка неравност; после се спрях и си казах "
Какво ще стане ако отпусна натягането на вилката?"
Не мога да ви опиша колко по-меко стана карането след това! Разликата беше, хмм... огромна
Предполагам, че това е вид преоткриване на топлата вода, но за мен си беше истинско провидение!!!