Здравейте...
В 8.00 сутринта натоварихме и моето колелце в багажника на колата и с ентусиазъм потеглихме към Велинград. По пътя аз се зачетох на маршрутите изкарани от Иво.
Един от тях много ми грабна окото, докато не видях на гърба подчертано " Мечки " --> и веднага на следващият лист
Около 9.30-10 часа се уговорихме с Ванко ( BikeArea ) да се видим, за да даде някой и друг полезен съвет. От всички принтирани и четени маршрути, ние избрахме този, който Иван предложи. На гърба на един лист нахвърляхме по-важните точки, като " нашият " човек ни каза следното: " Ако се изгубите по този маршрут, ще ви призная ".
Еми... загубихме се още в началото, така да се каже.
Но изгубването доведе до прекрасна горска пътека, по която беше привлекателно да се движеш, но малко зорно с колело, по-скоро е за пешеходен поход.
Ето и малко снимки на пътеката:
След като разбрахме, че сме угелпили положението --> бързо обратно и спускане по пътечката, много приятно и много красиво.
След 15км по равно от Велинград - Цветино, пристигнахме в селцето. Спряхме до един дядо, за да ни даде ориентир накъде да хванем за Света Петка, на дядото му стана нещо и така и не получихме отговор

.
По-пътя Иво караше пръв, аз гордо си врътках зад него и следях от къде може да се прегази водата и къде е дълбоко. Стигна се до един гьол, в който Иво затъна, аз като тарикат тръгнах от страни, където имаше хубава тревичка .... и опа дупка пълна с вода и пясък
А на ляво, а на дясно... автоматите не се откопчаха и до кръста в кал

. Бързо преплакване на рекичката, преобуване и подсушаване и отново нагоре.
Е след каране около 1км сух, се стигна до прекосяването на реката, но по дължина, защото пътя беше чак след 50 метра ... спогледах Иво и го попитах: " Дали ще може да я прекосим върху колелата ? "
В началото се караше рекичката, но по едно време водата стигна до малко над главините и оп ... автоматите се откопчаха и се намокрих само до коленете
По пътя си намерихме другарче, което ни правеше компания в продължение на 5-10км, за жалост ми изяде бисквитите
Света Петка - Юндола - м. Локвата
Местонстта Локвата ни достави най-голямата изненада по пътя, според името и се надявахме на нещо като голяма локва или от този сорт, но уви само кал и едно бунгало .
Кратка почивка и бързо по пътеката за Велинград...
В нейното начало е тясна и технична, но след това става приятен и широк път, по който може да си караш с колкото ти душа иска

.
Около 16.00 бяхме вече пред колата и си хванахме пътя за Пловдив.
В Пловдив бяхме около 18.00 часа, връткане насам натам и стана 23.00часа.Навръщане към вкъщи пред самият вход на блока, не ми стигнаха силите да откопчея автомата ...
и опа още едно падане в графата

.
Една прекрасно изкарана неделя
Снимки има ето
тук.