Отново допълвам темата
Днес аз и оща двама съфорумници решихме пак да минем по същия маршрут след като вече знаем за какво става въпрос. Е не се оказа точно така. Вероятно аз поне повече няма да мина от там.
Ето какво се случи накратко. Още на първата чешма в дерето до нивите RAINman реши да се спусне надолу макар да го предупредих да внимава. Резултата беше рязко спиране в една дупка, падане в калната локва пред чешмата и стоварване на колелото отгоре му. Колелото получи извъртане на кормилото, изкривяване на рог на кормилото и почти строшена седалка. Велосипедиста обаче го отнесе повече. Аркада на лявата вежда (май от удара с колелото и каската не помогна в случая), леки рани на десния лакът и рани по десния глезен, който се оказа силно ударен и накрая се и поду. След това другият ентусиаст nihiliath реши да прави предно салто на пясъчната кариера в края на с. Калиманци. Добре, че не получи сериозни контузии благодарение на пясъка
. Моя милост реши да ползва кори поне на краката и за щастие не влязоха в пряка употреба и се разминах без падане.
До тук всичко беше приемливо. Тръгнахме към Варна. И в с. Игнатиево установихме, че на две предни колела (не моето) има спукани гуми. Бяха спукани от някакви твърди тръни. Загубихме 40 минути и ги сменихме. Тъкмо се наканихме да тръгваме и видяхме, че има тръни и по останалите гуми (и моите също). Поизвадихме ги и взе да се чува съскане. Там свърши карането, защото нямаше повече резервни гуми, нито лепенки, нито лепило. Нямаше и вулканизатор наблизо. RAINman се обади на баща си да ни вземе от Аксаково. Забутахме колелата натам с цели 2 гуми, които не бяха на мекици. Натоварихме ги и двама се прибрахме с автобуса до града, а третия с колата, защото нямаше място за повече.
Така завърши "приятната" разходка. Явно тоя маршрут ни има зъб
"Има само две безкрайни неща, Вселената и човешката глупост. За първото не съм съвсем сигурен." - Айнщайн