Та, в неделя към 9.30 ч. поех от станцията на Автотранспорта. След 2 километра връщане по пътя в посока Кюстендил, се хваща първоначално доста стръмен черен път вляво. Тук бутането е неминуемо. След около още 7 км. черният път, който до тук с умерен наклон върви ниско под билото, излиза на самото него – в местността Бегбунар. Изминатият участък е караем, но на места предпочитах да тикам нагоре.
От Бегбунар започва доста стръмно изкачване по билото към вр. Църни камък. Пътят подължава с умерен наклон, подсичайки билото. Малко след като се мине изоставената и разрушена сграда на бившата застава, пътят се отклонява от билото като прави широка дъга на юг, след което плавно отново се качва в северна посока на билото – някъде между върховете Шапка и Мали Руен. Тъй като не знаех дали този път се връща отново горе на билото, предпочетох да хвана маркираната туристическа пътека, която малко след заставата се отклонява вдясно и стръмно се качва нагоре. Тази пътека е стръмна и обрасла и бутането по нея е гарантирано.
В 12.20 ч. бях на граничната пирамида на вр. Руен (2251 м н. в.). До тук чистото каране е 2 часа и 30 мин., а километрите – 15.5.
Черешката на тортата разбира се е спускането, което в откритата билна част е невероятно и позволява доста висока скорост. На слизане минах по черния път, за който се уверих, че след широката дъга, която описва, отново излиза на билото. Спускането е шеметно и изминаването на около 7-те км до Бегбунар става неусетно. От билото около вр. Църни камък предпочетох да изляза от черния път, който там описва стръмни широки серпентини, и да спускам по тревистото било над пътя. Там на няколко места наклонът е по-голям отколкото позволява техниката ми на начинаещ, та предпочетох да сляза от колелото.
След като отново се слезе от билото, пътят изобилства от най-разнообразни препятствия – стичащи се вади, камъни, пепел, дълбоки коловози, мотористи... изобщо – всички екстри. Особено зрелищно е съчетанието от пепел и коловози. На две такива места оставих малко кожа и кръв от себе си, но разбрах защо следващия път трябва да си взема каска.
След 32 км. и общо 3 часа и 50 мин. чисто каране, в 14.00 ч. бях отново пред станцията. След изключително неудачния ми опит с качване на Черни връх и слизане към Железница, бих казал, че Руен предлага изключително подходящ маршрут със сравнително ниско натоварване и страхотно спускане без много технични участъци.
Ивайло
