Завърнахме се, доволни и предоволни
На мен състезанието много ми хареса. Мястото е страхотно, организацията също. Колкото и да имаше някакви съмнения преди това, според мен всички беше чудесно: личеше си наличието на много хора с много желание.
В личен план ми харесаха спусканията. На места ги завършвах с крясъци, на места с настръхнала козина, на места с треперещи крака, на неста с изтръпнали ръце. Но при всички случаи с усмивка. Виж, катеренията ми промениха вижданията за катерения. Там мъката беше голяма, а бутането изтощително. Конкуренцията ми дишаше във врата и това доста усложни нещата, голям зор беше и на края на първия ден пристигнах дезориентирана на финала, не знаех къде се намирам в буквалния смисъл. Вторият ден ми беше доста по-лек и там трябва да благодаря на няколко души: на botroid, който ми посочваше пътя, когато на едно място липсваше маркировка и за чудесната компания; на kibikoff също за компанията и смазването на веригата; както и на един мъж от Габрово, не му знам името, караше извън състезанието и тъкмо се беше наранил докато вървял пеш към чешмата. Та той ускори темпо към бирата на Партизанска песен и аз по принуда го следвах та част от доброто си време дължа на него. Освен това направих тъпата грешка, че изпуснах чешмата до селото и още по-тъпата грешка, че не се върнах с ботроид да запълня запасите с вода. Та животоспасяващ беше един случаен човек по трасето, който ме чу да питам за чешма и си даде цялата своя, тъй като скоро се прибирал в селото
Осъзнавам малоумието си да остана без вода, но вече съм си поръчала camel back и повече няма да правя така. Но русо жадно не остава, та така и аз изкретах до контролата.
Трябва да подчертая, че botroid не само че не ми пречеше при карането, ами ми помогна да се ориентирам по трасето. Благодаря ти!
Изключително ми беше приятно да съм в компанията на хората от Шумен и Търговище в хижа Узана. Това са страхотна компания, с много смях и бира си изкарвахме вечерите. Е, понякога и в борба за малко спокойствие с хората, които бяха отишли на хижа, за да празнуват и да си правят дискотека.
Пак се връщам на организацията, за да изкажа обективното си мнение. Надявам се то да бъде прието като такова, а не като заяждане. Не се знаеше точно по кое трасе минаваха девойките и накрая излезе така, че все едно са карали колкото останалите, а всъщност не беше така. Това се случва не за пръв път с Дени. Имам предвид предния път в Плевен, когато с по-малко обиколки застана преди Адриана като време. Съжалявам за откровението, но според мен и двете девойки имат възможности, имат и желание, но нещата могат да стават и по обикновения начин.
И другото, което и други преди мен са споменали: на места липсваше маркировка (от Исполин и аз се чудя все още откъде трябваше да слезем), но това е нормално, имайки предвид дългите трасета. Иначе имаше на много места контроли, много отзивчиви, много насърчаващи и мили хора. Организацията беше супер. Също така и за това, че беше помислено и за хората, които не се състезават: различните конкурси, катерене на върхове и стени е прекрасен начин за запълване на времето докато другите участници плуваха през локвите. Браво и на всички малки участници с педали или без за участието им в детското състезание
Мога сигурно още да пиша, но двместо това слагам
малко снимки