но надолу стана ужас! навлечен с дебело яке, шапка, скиорски ръкавици се счупих от студ! направо имах чувството че лицето ще ми се разпадне. пробвах да сложа платнена маска, но с нея моментално ми се замъглиха очилата. защото дъхът тръгваше нагоре. с 25-30 км/ч беше много студ.
въпреки ледът по града, паднах само на едно място- почти на финала, в градинка до нас. за да намаля заради едни пешеходци, дето не реагираха на звънеца, само леко пипнах задната спирачка и в следващия момент бях по гръб на заледения сняг! изобщо не разбрах какво става! мигновено беше! за щастие без никакви поражения.
