Форум - MTB-BG.com

DenisMutlu написа:Мисля, че следващия път ако се организира каране в Стара планина трябва да се разделим на бързаци и разходкаджии и всеки да кара според силите си

И аз същото си мисля, защото така не става, едни карат със състезателно темпо, защото така са свикнали или пък тренират, а други се движат изключително бавно, охлюв ще ги мине. Така, първите чакат бавните по половин час, дори повече (имало е случай цял час дори), на всеки десетина километра. Това действа доста изнервящо на повечето участници, защото едните се ядосват, че трябва да чакат, а другите, че трябва да ги настигнат. Едните правят някакви огромни като продължителност почивки, каквито не са подходящи при дълги карания, където се гони време и план. Други пък почиват само по 5-10 м. и пак газ. Наскоро същото нещо стана и при масовото каране в Средна гора. При този тип карания идват хора с крайно различна степен на подготовка, от призьори в състезания, до хора, каращи само в града или близките му околности в пенсионерски, лежерен стил. Така че идеята, да се направи основна и челна група, като всяка от тях да си има водач, да са независими една от друга и всички спокойно да си гледат пашалъка, е наистина най-простото и ефективно решение на този проблем.

Botroid, имаш само една грешка - мероприятието беше огласено широко за всякакви хора. Никъде не пишеше, че е за съзтезатели, които тренират - "Ти обичаш природата, ти обичаш велосипеда си, ти искаш да караш,15 и 16 май е точния момент. "
Питай Reactor, как се организират масовия карания с 60 човека. Когато правиш мероприятие за хората, не се търчи напред-назад, за да покажеш колко бързо караш, а си като кокошката за пилците - събираш ги и ги подкарваш...
Ние си изкарахме добре, обаче вярвай ми ако се бяха появили една дузина оптимисти да се затрият из планината и после ПСС да ги събира на части 2 седмици, щяхте да се вкарате в големи проблеми.
Дефакто само Силвестров, влизаше в тази роля - останалите си тренирахте. Не ми се сърди - нищо лично - просто съм обективен.

Е чак да караме като охлюви никога не е било... ние реално бяхме 5-6 км зад вас. Цялата работа стана от там, че никой не изчака последните на мястото за среща с южната група и се разделихме на 2 групи всеки с свое мнение. Да не говорим, че ако се грижехте добре за софиянците в вашата група нямаше да ни се налага да губим 40мин докато чакаме Силвестров да ви оправя бъкиите и може би заедно щяхме да стигнем до Партизанска или дори преди вас

Silvestroff Gabrovo написа:Общо взето всичко е написано за карането. Със сигурност ще има и още отзиви. Ето снимките от първия и втория ден.http://silvestroff.snimka.bg/travel/15-05-2010.501650.allhttp://silvestroff.snimka.bg/hobby/16-05-2010.501636.all

Ама...добре де....може ли пък на 2/3 от снимките да съм се опулил или да съм със затворени очи....как изобщо карам по дяволите...?

След миналата година, когато търгнах да качвам в. Ботев по потник и когато беше първото ми каране в Балкана, съм си взела много поуки. Надявам се да е така за всички останали, които се изненадаха този път от условията, от терена, от маршрута. За мен и този път имаше изводи: да тръгвам по-подготвена технически, че постоянно имах проблеми с колелото.
Радвам се, че всичко се размина без инциденти и щети само по колелетата. Двата дни бяха толкова емоционални за мен, още от самото тръгване с жената кандидат самоубийца та до карането по последния баир, където ме скъса коремче. Най-силно впечатление ми направи вятъра. За първи път карах в такова чудо! Около Шипка ме влачи заедно с колелото няколко метра, въпреки че бях легнала на земята. После по пътя към Узана след грешката ни да минем пак по билото, никога няма да групата хора, скупчили се в една долчинка, едва си поемахме дъх от този вятър. Усещах ги още по-близки, нищо че с повечето имаме стотици карани километри заедно. Ако някой в същия миг, в който бях в банята в х. Мазалат, беше в петзвезден хотел, в огромна вана в розови венчелистчета и соли, съм сигурна, че моят кеф от банята беше 387602 пъти по-голям. Няма такова нещо като баня в планината след като си минал 50 км в Стара планина.
На другия ден наистина времето беше с нас и съвсем малко ни напръска след с. Тъжа, но освен умората и моят болящ корем, нямаше екстремности откъм метеорологични условия. Имах доста проблеми със задната си гума и съжалявам, че толкова омрънках на всички, но след около 4-5 сменяния на вътрешна гума, все се намирах с мека такава и ми идеше да ревна Благодаря на всички, които ми помогнаха със сменяне, помпене и лепене.
Не искам да бъда многословна, но няма как да не благодаря за невероятните 2 дни. За мен изпълнените с трудности, много каране, баири, борба, бутане, носене означават качествено изкарване и съм радостна, че ги изживях! Благодаря на организаторите (най-вече Силвестров се грижеше за всичко) за хубавите маршрути; на приятелите от Търговище, с които бяхме почти постоянно заедно, просто сме си свикнали с темпото и се движим долу-горе по един и същ начин, без да сме бързали или тренирали. Благодаря на Милен (zappa), че ми се върза на акъла и сподели приключението; на Добата за доброто настроение по пътя и на маса (с Милен го кръстихме "нашият човек" ) ; на хижаря за гостоприемството, банята и закуската.
всичко беше чудесно, изкарахме си невероятно, друг път пак
Снимки малко по-късно...

охлюв ще ги мине.

@botroid
Бъди по конкретен моля те... ....не мисля че имаше такива охлюви...освен мен на ония връх У...а глава.
Само да вметна че това ми е 3-тото качване в планината
Поздрави на всички

Първо се радвам, че сте се прибрали живи и здрави Нямаше да го повдигам на въпрос, но ми се иска да припомня на Добата, че когато тръгнахме от кафето на Шипка чух Пламен много ясно да му казва: "Изчаквайте последните. Ние с Ицо в един момент се оказахме сами в мъгла, на голо място с невероятно силен вятър. Което за нула време ни превърна в шушулки! Аз се уплаших, признавам си и когато най-после се добрахме до Пламен, бях силно обезверен че съм с правилните хора. Ако не се беше получило това "зарязване", никога нямаше да се откажем. Е това е, мисля да приключим спора. Надявам се на следващото каране да покажем, че не сме чак такива "охлюви"

@Botroid

Aко наистина е станало така по-рано на масовото каране в Средна гора да се оформят две групи:
Група А - групата на трениращите, можещите, състезателите и бързаците.
Група Б - пенсионерите, слабо каращите, бавните и охлювите

то тогава е трябвало да вземете предвид това и твоето предложение е трябвало да се приложи на практика на

"Двудневно каране в Стара планина 15-16 май."

И след така обявения анонс на мероприятието:

Ти обичаш природата, ти обичаш велосипеда си, ти искаш да караш,15 и 16 май е точния момент.
МТБ Габрово кани всички любители на планинското колоездене , на двудневен преход в централна Стара планина. Мероприятието няма състезателен характер, а основното е масовоста.

Или хората които карат в планината, но не карат със състезателно темпо (както има участници които така са свикнали), не са любители.

Специално за хората които са се отказали, искам да визирам колетата sos.
Колегата може и да се е отказал поради метеорологичните условия, може да е бутал на места, да е бил един от тези които състезатели са чакали. Но този човек има изключително силна воля и това че е бил по бавен не го прави по-малко любител на планинското колоездене. Неговия първи опит за качване до Шипка може да е бил неуспешен, но човека много се е амбицирал да повтори и аз го подкрепям напълно защото го познавам, и знам че въпреки всички трудности той няма да се откаже, а ще постигне целта която си е набелязал.

"Мероприятието няма състезателен характер, а основното е масовоста."

Който кара за норматив и иска да постига състезателни резултати, нека да тръгне ако иска с групата но да заяви че си кара със стезателно темпо и да си бяга напред като каже че няма да чака никой, а не после да се оказва че едни чакат много време и се изнервят или пък по-бавните догонват и т.н.

Трябва да имате предвид че може да дойдат всякакви хора, с различна подготовка, различни велосипеди, различна екипировка и т.н.

Напълно съм съгласен с taurus13. Масовите карания които организира "Нашата група" са така организирани и изпълнени че в тях участват много и различни хора. Групата от участници винаги се разтегля точно поради различната степен на подготовка и велосипед. Вярно не можеш да сравниш условията в които вие сте провели това мероприятие - Стара планина и това което ние правим в Лозенската по мащаби. При вас от към терен е много по сложно и тежко от всяка една гледна точка (метеорологични условия, релеф на терена, измината дистанция), но идеята би трябвало да е същата, а именно: "всички любители на планинското колоездене" и "Мероприятието няма състезателен характер, а основното е масовоста."
От това което чета:

"Дефакто само Силвестров, влизаше в тази роля - останалите си тренирахте. "

Silvestroff Gabrovo заслужава само адмирации.

Това каране,не само,че не ме отказа а ме надъха и запали още повече по МТБ......а по въпроса с охлювите ,няма какво да се коментира.....ама хич не ме е срам че съм бутал на места,на които другите са карали,целта беше да стигнем ,и тя беше УСПЕШНО постигната....
Много се изкефих на карането,само тоя път надолу 30 км,още ми треперят ръцете...
нНо пък си струваше бързането,в с Тъжа,салам ,хляб,кафе и цигари............МНОГО ГОТ...нали Адаш

Хора, имаше достатъчно информация за тежестта на маршрута.

Silvestroff Gabrovo написа: Като цяло трасето лично аз го определям средно тежко.

taurus13 написа:
Все пак трябва да се има предвид, че не става дума за разходка из парка и не е за хора, които се скапват след 2-3 часа ходене.

Silvestroff Gabrovo написа:4:Пътя по който ще минава маршрута е разнообразен:ЧЕРНО, ПЪТЕКА, ЧАКЪЛ, МАЛКО АСФАЛТ.Не липсва и бутане и влачене по скали.

botroid написа: Маршрута е сериозен и ако човек не е свикнал да ходи пеш в планината, бая зор ще види. От х.Мазалат до вр. Пеещи скали е около 1 час бутане. Път няма, върви се по тясна пътека обрасла с хвойни на места високи до кръста. С голи крака там е доста неприятно, защото острите листа на хвойната ги надират. Дълъг панталон, анцуг или клин задължителен. От Пеещи скали до вр.Росоватец е още един час бутане, наклона е солиден и не може да се кара, освен в отделни, кратки моменти. При изкачването на скалите, колелото трябва да се носи на гръб, на рамо или на ръце. Добра идея е, първо да се качат раниците и после колелата, защото иначе е опасно и доста трудно. Тези, които са с шпайкове, трябва да са особенно внимателни по тези места.

digimortales написа: а всеки сам си преценява каво и как да направи. винаги е имало инциденти в този район и ще продължава да има (има доста паметници на билото),наистина няма да е разходка в парка :D

Admin написа: но доколкото съм виждал части от Балкана и като гледам параметрите на маршрута и прогнозата за времето, не мисля, че са подходящи за 12-годишен човек - колкото и желание и характер да има, такова каране не е шега работа.

Всичко си беше перфектно. Нямам оплаквания. А на мрънкалата ще кажа само да се благодарят, че водачите ни не бяха от Търговище. С тях наистина съм намразвал байка си, и то в някаква си Преславска планина. Мразят почивките, държат убийствено темпо, никаква милост към изоставащите.
Благодарности на Габрово, че са хранили и поили единствения друг нормален колоездач в България – Добата. Пиене, ядене, сладък тютюн и яка езда – така разбирам аз доброто колездене. От дългото чакане да се срещнем видях, че и брада му е поникнала. Доба, наздраве!

zappa написа:Всичко си беше перфектно. Нямам оплаквания. А на мрънкалата ще кажа само да се благодарят, че водачите ни не бяха от Търговище. С тях наистина съм намразвал байка си, и то в някаква си Преславска планина. Мразят почивките, държат убийствено темпо, никаква милост към изоставащите.
Благодарности на Габрово, че са хранили и поили единствения друг нормален колоездач в България – Добата. Пиене, ядене, сладък тютюн и яка езда – така разбирам аз доброто колездене. От дългото чакане да се срещнем видях, че и брада му е поникнала. Доба, наздраве!

Първо никои не е мрънкал,всеки нормално мислещ човек,би трябвало да знае че СТАРА ПЛАНИНА,не е шега работа,не че другите са за подценяване.
Това ли е целта от един такъв преход, да намразиш колелото ,планината и МТБ като цяло ли?????
Ако има организирано мероприятие от Търговишката група ще се замисля дали ще идвам,след тези думи.

Ако някои е решил да си тренира,в което няма нищо лошо,да го съобщава навреме,а не после да казва че има мрънкачи.

И "състезателите" и "охлювите" трябва да си променят мисленето и отношението един към друг, и към груповите мероприятията в които участват заедно.

zappa написа:водачите

zappa написа:Мразят почивките, държат убийствено темпо, никаква милост към изоставащите.

Това водачи ли са?
Ако са водачи имат много интересни виждания относно това да бъдеш водач на група.
Или по скоро незнаят какво е да си водач на разнородна група от хора.
Най-вероятно е второто.

zappa написа:А на мрънкалата ще кажа само да се благодарят, че водачите ни не бяха от Търговище.

По отношение на мрънкалата, каквито и спортни възмоности и качества да имам, отношението на тези "водачи" спрямо останалите участници в дадено групово мероприятие, направо ще ме откаже от каквато и да било каране на велосипед с тях.

,

Има доста изписано за тези два дена, затова няма да се задълбочавам. Като цяло маршрута НЕ беше особенно тежък и човек който обича планината и си кара там нямаше да има никъв проблем (все пак планината не е за хора които си карат колелото в града и парка)! Единствено неприятен беше ураганния вятър който ни позабави доста понеже минахме по билото (Добата реши да ни поизцеди ). Като цяло наистина времето не беше чак толкова зле, разминахме се с дъжда.
Много се радвам, че имаше хора които въпреки трудностите които изпитаха не се предадоха и продължиха напред, ГАЛИНСКИ евала .

Снимки довечара.

А относно написаното от ЗАПА, нещо не сте го разбрали правилно, просто ние си бяхме групичка и си имахме водач (Добата) и немисля, че щеше да е добра идея да чакаме останалите на този вятър.

botroid написа:идеята, да се направи основна и челна група, като всяка от тях да си има водач, да са независими една от друга и всички спокойно да си гледат пашалъка, е наистина най-простото и ефективно решение на този проблем.

Сори за включването в темата, от един невключил се в карането...
Тука четат и хора- евентуални кандидати за бъдещи карания и ако наистина няма поне някаква организация за бавната секция, за ариергарда... хмм бих се замислил за подобно каране. Аз поне като караме групово винаги си надушвам хора от мойта гилдия и си оформяме свежо, няколкостотин килограмово ядро. Ако знаете само по надолнищата колко сме добри А пък на маса...
И все пак преживяването в тая Стара планина си е струвало, ко като е било трудно- то и трудното свършва

Здравейте,прочетох всичко написано от вас и съм съгласен с повечето мнения.Та аз мисля че ворачите са за да водят групата и те са хората определящи темпото, а темпото като знаеме се определя от последните.Неможе заради някой койти иска да кара с състезателна мощ по тези индеци да оставиш по бавните карачи.В крайна сметка който иска та се юрка да си го прави сам.Само ще каже че един мой приятел който е планински водач ми каза че в планината се тръгва рано и се ходи бавно.

Групата за това е група за да е заедно и да си помагаи и подкрепя ,особенно в такова време.

@ zappa, недей така бе човек. Какво като сме от Търговище, ние хора не ядем. Сега никой няма да иска да ни дойде на гости и да кара с нас.

И сега сериозно за карането. На мен лично много ми хареса. В крайна сметка извадихме и невероятен късмет с времето - през цялото каране дъждът кръжеше около нас, но не и върху нас. В този ред на мисли, като се прибирахме с колата, такъв дъжд переше към Търговище... Казахме си, два дена останахме сухи, сега докато разтоварваме ли ще се окъпем. В крайна сметка, пак извадихме късмет - като стигнахме, дъждът спря и си разтоварихме на спокойствие. Абе, късметлии сме.
Силният вятър на Шипка и след това по билото към Узана, беше нещо което си заслужава да се види. Беше едновременно неприятно и в същото време адски вълнуващо. За себе си искам да кажа, че не съм изпитвала притеснения в нито един момент. Маркировката е пределно ясна, хубава е и просто си я следваш. Вятърът наистина беше ураганен, бяхме в облак и беше мокро, но беше топло. Дори първият ден си карах само с фланелка, ръкави и тънко елече - беше си ми супер. При мен обаче го имаше факторът, че съм карала по тези пътеки, била съм не един път в гадни условия, знаех пътят до Мазалат, а когато имаш представа какво те чака и какво става около теб, е по-лесно. На хората, които за първи път са във висока планина и то при такива условия, може би наистина им е било нагорно. Подкрепям мнението на taurus, че за такива карания трябва да се дава много подробна предварителна информация за терена и за необходимата минимална екипировка, която трябва да притежават. И това трябва да се прави преди всяко каране, защото винаги ще има хора, които няма да са наясно. Имаше хора,, които не бяха подготвени с дрехи за такова време.
И още нещо за "бързаците" и "охлювите". Бях през по-голямата част в групата на "бързаците" и не мисля, че сме бързали. Аз не се чувствах достатъчно в кондиция и двата дни, отчасти защото бях болна през седмицата и още не се бях оправила (всъщност до последно се колебаех дали изобщо да тръгна, но желанието ми разсея всички "ама"), а от друга страна, доста отдавна не ми се беше случвало да карам с тежка раница на гръб. Въпреки това, на мен лично, почивките ми дойдоха в повече. Тези дълги и чести спирания ми разбиваха тотално ритъма. Тялото ми недвусмислено казваше "Нали свършихме вече с карането, какво искаш от мен пак да се зоря?"
Надявам се, че тези които по една или друга причина се отказаха при това каране, няма да се откажат от ново каране в планината. Мисля, че взеха мъдро решение и се върнаха. За мен това беше едно чудесно приключение и се радвам, че успях да се включа

И още нещо. Трябваше някой да ядоса zappa. Сега няма да иска да пише разказа по преживяно. Каза, че за да пише, трябва някой първо да го ядоса по време на карането.
@zappa, хич не ме интересува. След като така ни изтипоса като човекоядци пред всички, си искам пътеписа.

. Трябваше някой да ядоса zappa. Сега няма да иска да пише разказа по преживяно. Каза, че за да пише, трябва някой първо да го ядоса по време на карането.

Да го беше видяла как беше озверял от глад на слизане... ,беше другия в него,кебапите и хляба оправиха нещата..... Голем пич е...

zappa написа:... Мразят почивките, държат убийствено темпо, никаква милост към изоставащите. ..

Бият ли ги.......?

Добре че не дойдох, само това мога да кажа.

Супер си беше карането, но на моменти си беше и малко сървайвър. Аз лично отидох с един тънък анцунг горнище и долнище и ми беше много студено на моменти заради потния гръб. Да не казвам че раницата ми е за лаптоп и няма нищо общо с удобства за носене на багаж. Но все пак не се отказах и се качих до Мазалат. На втория ден вече като разбрах колко много ще се кара и че ще се ходи на по-високо и тежкия терен с тикането на колелетата и се отказах. Чисто и просто за първи път карам в планина и нямам тренинг да поддържам темпото на по-бързите, макар да имам много силна воля просто реших да не си измъчвам тялото излишно втория ден и направих много приятно 40км спускане по черно и асвалт.
Единствено Силвестров се грижеше за неподготвените и ходеше като пастир зад нашата група и ни пазеше да не изостанем и да не се загубим, за което съм му благодарен.
Като цяло никой от по-бавничките нямаше кой знае какви технически проблеми като изключим една спукана гума в началото на изкачването и прецаканата верига до заслона.
Ако пак се организира същото каране в Стара планина ще дойда 100%, но този път къде къде по-подготвен

joropc написа:

zappa написа:... Мразят почивките, държат убийствено темпо, никаква милост към изоставащите. ..

Бият ли ги.......?

По-лошо, къде-къде по-лоши неща им се случват

За колко време взехте тия 7 км. от гр.Шипка до горе....

Ето и мойте снимки :

http://www.album.bg/toshkatax/images/23190973/133725

kapitanblood написа:За колко време взехте тия 7 км. от гр.Шипка до горе....

От центъра на гр.Шипка до шосето бяха точно 10км. Първите 2-3км равно после баира (който по принцип се кара, ако не си се скапал тотално вече) и после 1км точно беше здравото бутане.
Не знам в колко часа точно тръгнахме от Шипка. Като гледам по снимките в 17.50 сме били още долу. В 19.45 сме горе на шосето. Значи при всички случаи под 2ч, но колко точно
За мой голям срам, половината качване го минах с бутане, вместо с каране.

taurus13 написа:Снимките ще кача тези дни, тъй като са много и трябва да ги попресея...

Качи ги някъде в docs.bg или нещо такова, заболя ме ръката да копирам снимките 1 по 1 от албумите

Когато има бързи и бавни, решението е да се правят "тегели"...
Бързите отлепят 2-3 км напред и се връщат пак при бавните. Хем така се натоварват повече и задобряват, хем и бавните се амбицират, а и не се губят по пътеките...
Накрая всички за ръце и се люшват на хорце....

Много гейско стана...иначе идеята работи!

Най-после качих снимките. На тях може да се види само хубаво време, слънчице и весели байкъри, но това е защото по време на урагана и мъглите бях прибрала цялата техника в торбички в раницата и се борех със стихиите без да ми е до снимки. Невероятни гледки, невероятна природа!
За тези, които не съжаляват, че не са дошли, ще кажа: съжалявайте и карайте, за да дойдете другия път

Колеги,извинете ме ама маи никои не проумя същината на моя предишен пост!ПОВТОРЯМ ЗА НЕРАЗБРАЛИТЕ! Двама души дошли от 200км да карат с колегите си от Габрово се оказаха сами в мъгла на непознато място при свиреп вятър.Ако аз поканя някои да караме на Витоша бъдете сигурни че няма да го изспускам от очи!Пък ако след като видяхте че не ставаме за вас да бяхте казали "Пичове бавните сте бегаите си в парка" !!

Съжалявам, съвсем не визирах вас Ние също бяхме в същата ситуация, но това че бяхме повече хора, може би ни окуражи и продължихме по маркировката към Узана, въпреки че видяхме, че сме объркали и сме тръгнали по билото вместо да се скрием в гората. Борбата беше жестока, и аз като вас летях във вятъра на Шипка и знам за какъв ужас става въпрос.
Написах горното за хората, които дори не пробваха. Аз лично не познавах останалите хора дошли от южната част на страната ни и нямах идея как би трябвало да се разпределим, нито кой иска да върви с нас. Ние също се подведохме и преходът по билото беше доста по-труден от този на останалата група през гората.
Искрено се надявам да покараме заедно