sos написа:Привет, ние петима останали последни на Германския площат импулсивно " не без подбодителството на Милко и Боби" решихме да покараме и така , сега влизам .Е....ти! ненормалниците.Оставям на тях да разкажат аз съм смачкан
Та много полезно мероприятие стана - слушахме внимателно и разбрахме, че имаме да учим още много.
Един от най-важните уроци беше разбира се на първо място и се наричаше "изправяне на криви завои". Учениците се оказаха особени талантливи и с голяма успеваемост изправиха завоя по посока на гората и......спешълайза на Сашо - Бачинито. Както е известно, има ли желание, резултатите не закъсняват. Ето ги и тях:
Тъй като в семинра, беше предвидено и обучение по отстраняване на технически неизправности по велосипеда, но лекторът бил възпрепятстван да присъства, ние веднага повикахме Неволята и се заехме с втория важен урок - изправяне на криви капли.
От малкото ни познания за капли и джанти едно беше сигурно - трябва ни стенд. Не след дълго такъв бе изнамерен. Ето как един от чираците по необходимост бе произведен в майстор и напълно заслужи майсторския си прякор "Боби Центровката".
Резултата от работата с дървесния стенд показваше отклонение под един сантиметър, което както е известно е в рамките на дърводелския допуск. Каплата бе сглобена и Сашо получи право на второ спускане.
Най-хубавото след дългите уроци под открито небе и палещото слънце обаче ни чакаше на площада в Герман. Какво е то ли ? - ами еднo германско изобретение - биратааааа...Пихме по литър, пихме по два...изпратихме де що имаше девойки с усмивка у дома и изведнъж ни дойде просветлението - ама ние днес не сме карали бре. Я да врътнем един кокалянски манастир на вечерна прохлада.
Нали знаете пиянския ентусиазъм какво нещо е - Запа от форума добре го каза в един свой пътепис "На луната ли? - няма проблем" . Та ето ни в 18:20 строени и по конете, да се отправяме към Дяволския мост в компанията на двама местни джигити, които междувременно ни бяха полазили, уж с молба да настроим един нов велокомпютър, ама май по-скоро поради бирения ни чаромат. Те разбира бяха изключително надъхани за подвизи, особено единия от тях, което произтичаше пряко от новозакупения червен крос с цели два амортисьора(и аз нямам чак толкова) и прохлаждението идещо от джапанките пръсто-удушвачки на босят му крак. Докато изчаквам останалите на стената, Добри запраши с гостите напред и не знам какво темпо им е дръпнал, ала още необиколили напълно езерото, се бяха обезверили достатъчно, за да решат, че тази "стръмната" пътека не е за тях. Дяволския мост бързо приближаваше и дори малко по-бързо отколкото се искаше на Боби, поради което в неговата глава мислите се завъртяха с каданса на педалите му и резултата беше:
- Айде да ходим до Искъра.....
Бре то дотам са 30 километра бе...вярно, че бяхме "дръпнали смукача", ама тя бирата вече излизаше и общото налично
останало количество бе твърде недостатъчно за реализирането на тази идея, поради което все пак зацепихме по пътеката към манастира. Някъде по пътя нагоре, някои от групата, предимно тези, чийто ентусиазъм беше по-скоро биро-основателен, отколкото рожденен започнаха да се питат "защо не ме заключи жената в банята?" , но след като се задоволиха с това да бъдат излъгани за оставащото разстояние продължиха с бодра крачка...не би могло и да бъде иначе, под дебелите сенки и вечерната прохлада. Тук е момента да изкажа своите съболезнования на роднините и близките на комарите, които бяха тъй неразумни да засмучат от нашата кръв и в чиито смъртни актове, несъмнено бе отбелязано "починал, вследствие на алкохолно натравяне". Не след дълго се добрахме до манастира, където заварихме монасите да упражняват своите бойни умения и летателни способности и ентусиазирани от видяното полетяхме и ние надолу.
Винаги съм знаел, че на някоя друга бира, карам много по-добре.То е като известния боен стил "пияната тояга", адаптиран към вело-ездата. На лекцията през деня, Любо правилно отбеляза на начинаещите, да не гледат към коловозите, ако не искат да отидат право в тях. Нали знаете обаче, как гадното подсъзнание си прави шеги с нас - "няма да гледам...няма да гледам....опаааааа бум, тряс...". За да прилагате тази тактика безспорно се иска висока концентрация и умствена дисциплина, на която не всеки е способен. Моята рецепта е по-проста - удряш една, две бири и нещата започват да се развиват така: - Я-аааа коловоз...якоооо! Освен това препятствията започват да идват по-бързо, отколкото подсъзнанието успява да асимилира, така че не му остава нищо друго освен да анализира в минало време. Мдаа...и докато се усетим пак бяхме на Дяволския мост. Кой иска пак....? Е, Боби все още иска на Искъра. За него е разбираемо - Любо, днес заби дебел пирон в самочувствието му на карач, обявявайки стойката му за абсолютно неправилна и беше напълно разбираемо желанието му да се упражнява и упражнява от сутрин до мрак. Ние обаче, не получихме подобна админска оценка, предимно защото бяхме тъй разумни да не се спуснем под критичния му взор и сега нямахме "домашно" за правене, пък и вече се стъмваше, та подкарахме към София.Таман стигнахме Панчарево и хоп Боби спря...
- Абе, да вземем да ударим по една финална бира !?
Е колко му е то - настанихме се на някакво капанче на стената и айде - Наздраве! По някое време...ще да е било около една бира и нещо време, щото Боби таман захвана втората, Добри заподозря пъкления му план.... - Ах ти...гадино, искаш да ни напиеш пак и после като ни кажеш "Айде на искъра", ние с пияндурските си глави да ти уйдисаме на акъла.....Във всеки случай, ние очевидно бяхме напълно разконспирирани и от жената на Добри, която макар да беше уведомявана периодично, че пътуваме към София, накрая заподозряла, че това е хем вярно, хем не, тъй като ние сме спирали на всяко капанче, което ни се изпречи по пътя. Правото си е право...нямаше какво да се каже, нямаше и повече капанчета по пътя и не ни остана друго освен да се отправим по домовете си, където нежните половинки ни очакваха нетърпеливо - коя с точилка под ръка, коя с джапанка...Както обаче мъдро отбеляза някой - "като, така и така си си изкарал боя, поне да си го заслужиш напълно". Ние обаче си изкарахме страхотно и съм сигурен, че който каквото е отнесъл у дома, го е отнесъл с усмивка на уста.
Публикувано на: Съб Юни 12, 2010 9:39 pm
Малко ме е яд, че пропуснах серпрнтините 
но нищо - нали трябва да има нещо и за следващяи път 
Тая сцена си я представих много "живо" 
