Амбарица 10-11.2010

[ivan_radev1]

Карането наистина си заслужаваше, компанията също.

Датата бе избрана случайно, но е инересно съвпадение, че 40 души от почти цяла България изкачихме връх Левски (другото име на Амбарица) на рождения ден на Апостола.

Браво на девойките и на двамата колеги със стоманени колела - железни сте!

Благодарности за Ники, който първо ни изчака да се дотътрим от София, а после се грижеше всичко да е безпроблемно.

Ето моите снимки:

http://iradev.snimka.bg/mountain/ambari ... 6.19697356

и в оригинален размер:

http://dox.bg/files/dw?a=b32d0166e8

[digimortales]

А за всички любители на FR - след х. Амбарица има НЕВЕРОЯТНА пътечка, която минава през гората и е способна да подложи на изпитание всичките ви умения! Милко има трак и със сигурност ще го даде на всеки желаещ.

Нека има повече такива карания!

пътеката е железобетон .

[tanya]

Ето нашите снимки в оригинал, ако някой иска да си ги сваля.
http://dox.bg/files/dw?a=ee5d87eb9e
Линкът ще е активен до 2.08

[outfaced]

Какво да кажа - пуснахме темата с Ники, за да покараме из Стара планина, а днес на Арката имаше над 40 (четиридесет) човека с колелета от цялата страна!!!
Уникално!
МТБ-идеята има бъдеще, голямо.

брех, да се ненадява човек ... бравос ви на всички

[denizov]

МТБ-идеята има бъдеще, голямо.



Хора, на габровци може да се разчита!

Не на всички, обаче
Стягайте се,че тази седмица ще има Ботев-х.Плевен
Подробности малко по-късно

[borislav]

Много съм доволен от това каране, особено от пътеката която се отклонява от папратливата поляна.

и моя скромен принос от към снимков мътрял http://dox.bg/files/dw?a=445c322208

[Fevo]

Еот ги и мойте снимки http://dox.bg/files/dw?a=4a429f7cb1 . Линкът ще е активен до 02.08.2010 . А за карането . Преходът мина през исключително красиви места в Стара Планина . Имаше и доволна доза адреналин .

[taurus13]

Иска ми се да напиша нещо, което поне малко да се приближи, до това което изпитах при това каране, но дори на плямпало като мен му идва беден речника. Осъществих една мечта - да пусна в един и същи ден планината и на север и на юг. Карания като това правят понеделниците да изглеждат още по-черни(макар в обърканата ми глава, те всъщност да са бели) и за да не помрачи, някакъв си понеделник еуфорията от карането, аз най-безсрамно го обявих за почивен и цял ден се излежавах на вилата си...тъй де...
Макар всички присъствали да носят своята "вина" за доброто ми изкарване, все пак искам да изкажа специални благодарности на Габровската група, за водачеството, организацията и транспорта от Троян до Беклемето, както и на Ники за специалната изненада.
Още от деня на тръгването бях убеден, че повече от дузина ентусиасти няма да се сберат за това мероприятие. Когато пристигнах на х.Добрила, дори попитах находящите се там туристи, дали е минавала групичка от 7-8 карачи. Та какво беше изумлението ми когато разбрах действителния брой на хората стартирали от Беклемето. За женското присъствие какво да кажа - надали някой се съмнява в уменията, издържливостта и волята на Таня от Търговище или Анелия от Шумен. Това което изуми повечето от мъжката аудитория беше едно крехко момиче с Драг Онтарио, за което всеки би казал, че ще получи хипогликемия още на арката, но което забелязах да върти на места, където на мен ми идеше по-удобно да си побутам...
Очаквам с нетърпение вр. Ботев със последващо спускане през Равнец....както и спускане от хижа Рай...както и нещо през някакви Калоферски манастири...
Накрая една забележка към Търговище - ама стига сте тичали бре, за вас бири, кюфтета, таратори и мързеливо излежаване няма ли?
П.С. има няколко снимки, но ще ги кача утре....

[todor_todorov]

пууу много народ бее, от де се взехте , ама чудно си изкарахме по тези баирчета наболу нагоре

Накрая една забележка към Търговище - ама стига сте тичали бре, за вас бири, кюфтета, таратори и мързеливо излежаване няма ли?

Емии нямаме толкова сили колкото ВАС, аз ако пия една бира и забрави да кача Aмбарица, силите ме напускат. Евала на тези които ги съчетават
Ето и малко снимки от мен: http://toshkatax.snimka.bg/hobby/ambari ... 010.519160

[tanya]

taurus, и на мен вече нещо не ми върви пиенето по време на каране - доспива ми се и ако пия една бира съм аут. Затова, бира на финала.
Относно яденето - добре си хапвахме. Що нещо изядохме през този ден, направо се освинихме. Иначе мързеливо мога да си лежа на някоя полянка с боровинки цял ден.
Като гледам снимките, все едно, че не сме карали - все бутаме. Бутането си струваше, с всички тези красиви гледки наоколо, няма как да е иначе.
На мен спускането също много ми хареса, което не ми попречи да се човкирам два пъти по склона към х.Амбарица и още едно падане ми се върти в главата, че направих в гората

[taurus13]

Само няколко снимки...много хубава и трудна пътека е тази през гората, която захванахме от папратливата поляна - наклон, камъни, скали, остри серпантини, дървета прави, дървета паднали...бррр Всичко беше страхотно, но аз вече залитах от умора и наистина се чудех, ще мога ли да направя тепърва още едно спускане обратно на юг, че и по тъмно на фар. Благодарение на мусаката която ометох в Троян, полята с една бира и няколко кексчета за десерт, нещата си дойдоха на място. Не е да не си похапвам - моята приятелка казва, че колкото повече карам, толкова по пухкав съм ставал. Заредих един кекс в раницата за непредвидени ситуации и хайде пак към Беклемето. Всъщност на мен ми се полагаше, защото Беклемето аз днес не го бях виждал, тъй като пресрещнах групата нейде преди Добрила. След превалялият дъжд, горе беше приятно и прохладно, а слънцето вече беше се спуснало накъде зад вр. Вежен, макар според ГПС-а до действителния залез да имаше още 35мин.
Първоначално мислех да се прибирам на юг по кърнарската пътека през т.нар. х.Мъка, малко преди Дерменка, но след кратка справка и равносметка, установих, че ще бъда по тъмно точно в началото на спускането, при т. нареченета хижа Мъка. Незнам кой и защо е нарекъл една каменна съборетина, обитавана епизодично от биволи, хижа, но табелката на кола е факт Определено щеше да е мъка и спускането по тъмно, по терен, който и по светло не е лек, но каквото такова - имам ли избор. Е, можех да захвана шосето, ама това никак не ми се вписваше в представите за приятен завършек на такова хубаво каране. И тъй поех по пътя, но виждаш ли тук се намеси провидението - без да искам съм завил по-рано на дясно и по едно време се зачудих, защо не минах покрай един паметник, който трябваше да се намира на пътя за Орлово гнездо. Тогава се сетих, че съм виждал още един път, който тръгва някъде на юг, малко след арката. Предположих, че това може да е южната част на стария римски път свързвал някога северната и южната страна на планината, по който редовно са трополили римските кохорти и по който римските благородници са отивали на СПА процедури в известната крепост Диоклецианополис , познат ни като Хисаря, където плацикайки се в топлите минерални басейни са крояли интригите си за завземане на властта и са се отдавали на разврат и хранителни злоупотреби. Справка с ГПС-а показа, че този път би трябвало да пресече шосето някъде над Кърнаре, което внезапно взе много да ме устройва, тъй като щях да покарам още известно време на сумрак и точно като се стъмни тотално, ще изляза на шосето и газ...Пътят се оказа много приятен за каране - първоначално се извива подсичайки няколко върха, разкривайки панорами наляво и надясно, след което се спуска по тучни зелени ливади на юг, като финалната част е през гора. Въпреки, че днешното каране, беше безспорно страхотно, трябва да кажа, че именно самотното спускане по зелените ливади след залез, ме накара да се почувствам истински свободен и щастлив. Има нещо особено в движението на юг. Ентът Дървобрад (властелина на пръстените) казваше: - Обичам да ходя на юг - имам чувството, че ходя по нанадолнище. На мен не ми трябваха чувства, за да усетя нанадолнището - то там е болезнено очевадно. Нещо друго неуловимо има в южните пейзажи....притихналите бели скали напечени от слънцето през деня, пясъчните наноси, бодливата трева и един особен аромат на билки и екзотични цветове, разтворен във топлия нощен полъх ме потапят в едно безвремие и осъзнавам колко по древен е действително светът по който ходя. Ако добавите към това и мириса на смокиня, картината би се изпълнила, но все пак смокините виреят чак долу в низината. Изпускам въздуха от вилката и подгонвам нощния бриз ...ако има усещане сходно с това, то е да летиш на гърба на мустанг с развята грива в синкавия здрач и само приглушения тропот на копитата и диханието на силното животно изпълват тишината. Смятам, че ще ми бъде простено, че закичих каската и наколенките на раницата, но просто с тях няма как да усетиш наистина всичко това. За съжаление ливадите скоро отстъпиха ред на горски път, където тъмницата беше вече пълна. Все пак реших да карам доколокото е възможно в тъмнината, тъй като скоро трябваше да изляза на шосе. На няколко пъти бях изненадан от внезапни прагчета, но без неприятни последствия. След 3-4 серпантини пътя пресече шосето и след 4 завъртания, капацитета на предавките ми се изчерпа. Вероятно съм летял по празното, гладко шосе поне със 70 км/ч, разбирайки какво е усещането при каране на мотоциклет. С кола съм минавал по този път, но никога не съм имал възможност да позяпам наоколо и едва сега отбелязах колко скали, пръскала и отвеси всъщност има край него. Моето спускане скоро завърши в Кърнаре, където още на входа на селото ми влезе поредната мушица в окото и за пореден път се заканих да си купя прозрачни очила...но такива вещи при мен изкарват не повече от седмица, та май по-добре да си нося шишенцето с Тобрекс...

[todor_todorov]

ето и линк за сваляне: http://dox.bg/files/dw?a=6db7f0ff44
файла ще бъдат активни до : Вторник 03.08.10.

[Fevo]

taurus13 , евала за готиното спускане на юг , така както си го описал от началото до края на спусакнето звучи примамливо . Пътеката която продължава в гората след ливадите ,както си описал стръмна ли беше, приличаше ли си с тази ,където си спуснал( каманаците с буковите дървета) след расклона на парпатливата поляна

[nicky bike]

Ето и нашите снимки.
Надявам се ,че не е имало НЕдоволни от трасето (сега се сещам ,че пак НЕможах да спусна последния участък от пътеката. ).
А сега май се очертават две седмици през Ботев.

[kvelikov]

Ето и нашите снимки.

Както винаги са много и на ниво!
Особено първата...

[taurus13]

taurus13 , евала за готиното спускане на юг , така както си го описал от началото до края на спусакнето звучи примамливо . Пътеката която продължава в гората след ливадите ,както си описал стръмна ли беше, приличаше ли си с тази ,където си спуснал( каманаците с буковите дървета) след расклона на парпатливата поляна

Нее не приличаше - там е горски път, макар че има няколко скални прагчета за по интересно. Изобщо цялото слизане на юг, беше авариен вариант и беше леко, приятно и красиво и може да бъде спуснато от всеки.То в горната си част е маркирано като еко-маршрут за разходки и има и табели със схема. Само дето по схемата не се излиза на шосе - това го видях на ГПС-а. Почти до Кърнаре мернах още един горски път да излиза на шосето, но идея нямам как би се вързал с горния, тъй като в този участък шосето пресича скали. А пътеката за Черни Осъм, която спуснахме 5-6 човека от групата беше много трудна и изисква над средни умения, ако искаш да я караш почти цялата. Казвам почти, защото има едно-две места, на което и даунхулър със сериозни умения ще се замисли, освен това има и паднали дървета, където щеш не щеш слизаш.
Иначе ето трака на цялото мое каране, което е малко по-различно в началото, защото не почва от Беклемето, а от горна станция на първата част на Сопотския лифт.

[digimortales]

А пътеката за Черни Осъм, която спуснахме 5-6 човека от групата беше много трудна и изисква над средни умения, ако искаш да я караш почти цялата.

това в момента е пътеката, на която искам да карам най-скоро отново. Направо ЧУК.