хаха, мойто първо каране в планина
не бях се качвал пеша от х>10 години на Витоша и имах спомени само за Златните мостове и че се стигаше от Княжево нагоре по една пътека до тях
и така
тръгвам от Редута (тогава бях на квартира там), въртя до Княжево - последната спирка на трамвая (към 90мин), оттам по стъпълцата и нагоре по пешеходната пътека ! докато стигна до първата чешма дето е малко над пътя от Бояна ееей кооооолко пот пуснах сигурно на най-якия МЕТРОПОЛИС съм се потил по-малко
ама щото - тарикат - имам колело, няма да бутам шъ въртъ, а наклона е един - майка плаче
и някъде малко по-нагоре като взе да ми омръзва въртенето кривнах по едно дере нагоре, мислех си че пътеката извива и ще мина напряко, е то незнаех че е дере, мислех си че е пътека .. ама като свърши след 20-30мин в едни скали ... и аз кво дай през скалите ... нещо храстчета, тфа-онова между дърветата и хоп стана 4 следобяд (а съм тръгнал в 9 сутринта), а не съм стигнал Златните, нито въобще знам къде съм ... и кво, кво ми обратно
айде пак носене през скалите докато стигна началото на дерето, после по дерето къде опитвах да се кача къде се наемах на спирачките (тогава бях със спирнт гладиатор, с кантарчета) и към 5 съм бил на няква пътека и към 7 се бях прибрал, абсолютно изнемощял а в самата планина съм изминал има-няма 5км ...
втория път като добрите деца по пътеката, по пътеката до хижата дето е преди Златните, третия път успях да ги стигна тия мечтани Златни, четвъртия вече до беседката над х.Средец, после няколко пъти все до там някъде наоколо и след месец-два Tanuco пусна обява за каране и ми отвори очите за другата страна на Витоша (Железница и Бистрица) ... thz Tanuco

...