След като dil каза, че не може да кара днес, аз реших все пак да направя едно бързо спускане, като за последно тази година.Временцето беше добро, поне долу в София:

А горе имаше снежец достатъчно. ( извинявам се за замъглената снимка, но е правена през надраните стъкла на кабинката ):(!:

И така - цъфнах аз пред станцията на кабинката на Алеко, а там нямаше никакъв колега с колело, към който да се присъединя. Реших да се пусна сам до Бистрица - една доволно позната и карана пътека.
Пътьом спирах ( понякога принудително



Както виждате временцето беше относително ясно ( нагоре към Черни връх имаше мъгла ), но за сметка на това - доста духливо. Последните метри преди станцията кабинката се подмяташе нагоре-надолу като полудяла, а по пистите и на по-откритите места човек трудно се задържаше прав.
Пътеката беше прилично утъпкана, като снега беше позапълнил дупките между камъните и се караше прилично. Колоездачи нямаше. Туристи почти нямаше - за цялата пътека се разминах с 2-ма човека.
Грозното беше, че на по-откритите места вятъра беше навял пътеката с пухкав сняг и карането беше невъзможно. В тези участъци - бутане, влачене, дърпане,


И така, до момента в който заорах в по дълбок сняг, метнах се и явно колелото е фраснало камък под снега, защото като го вдигнах, лостчето на задната спирачка висеше на жилото:bawling::bawling:. Малко по-надолу видях, че е паднала и помпата, която седеше до шишето с вода

Продължих си надолу, като през 20-30 метра гледах да карам из по-дълбокия сняг за убиване на скороста, или подхождах по-радикално и направо се метках в снега. Снежно спускане само с преден V-брейк е лоша, ама много лоша идея.. още повече, че като се намокри и почти не спираше...
Къде карайки, къде бутайки, а на места и с търкаляне и премятане се смъкнах до Бистрица. Между другото карах по пресните следи на 1 или двама колоездачи, така че днес не съм единствения минал пътеката.
Общо взето така протече последното ми каране за 2004. Сега планираме да открием 2005 на 3 и 4 януари

Поздрави и безаварийно каране !