11:30 na Hladilnika - da
***аве Ogy не издавай четата ве, като разберат че съм се изтръскал от лифта сички ше ми се смеят ве майна

))
кратък репортаж
денят от неговото начало
00:00 обирам луфта в задното движение, всъщност по това време още ругаех всичко наоколо защото не можех да намеря гаечен ключ 15 тръбен ключ 17 и клещи със извит край
05:30 най-после свърших с монтажа на задния калник, перфектното нагласяне на задното, почистване и смазване на верига, настройка на спирачки
09:20 дневния кацна и започнах да обикалям квартала за папо, намерих една сладкарница със сандвичи
10:01 започнах да пращам sms-и на щастливите избрани да ги получат и да им е кофти че няма да успеят навреме за срещата
10:35 приключих всичките шитз и бях готов за firestart
10:50 свършихме общите приказки и почнах да пълзя по баира към Физ. факултет на СУ
11:07 здрависах Ogy и Jack и почнахме да си мечтаем за празен рейс със един добър чичко за шофер
11:20 една мацка взе да разправя как имало 2бр 93 запецнали нейде нагоре, на целия площад на първата спирка за това време не доде нито един рейс, кофти
11:25 изхвърлих задния калник, тъпа идея; чакаме рейса за кабинковия лифт
11:35 много изненадващо 2бр 93 правят десант на площада, шоферите изскачат и почват да жужат
11:40 поемаме нагоре, дупчиме билети, говорим си с някви пътници, мила картинка
11:55 рейса ни изтърсва на площада на Драгалевци, обменяме мнения за много готината пицария там
12:10 събличам си якето щот тфа бутане си балу капаците, ония ми се хилят
12:20 пускаме пара зад станцията, някви хора със ски ни обясняват че по ски-пътя никой преди тях не е минавал, тез двамцата май почнаха леко да гаснат
12:40 лифта от Бай Кръстьо реши да се ебава ама беше сняг та се разминах само с една сладка драскотинка на ребрата
12:57 почваме да бутаме към Алеко
13:10 в някви преспи сме, прасетата не са се погрижили да утъпчат
13:20 на Алеко е по-весело - буксуващи коли, деца и родители с някви пързалящи се инструменти и празни погледи, имаше и бордисти и скиори ама малко
13:35 свършихме оперативката и подготовката и се заехме да изследваме цветчетата на лаленцето, утъпкващото чудо е минало само веднъж и е леко твърдо, ако минеш пред седалката изведнъж снега ти влиза в устата и носа и ушите, затова само над задната гума тъкмо от триенето изсъхва панталона
13:55 Jack бил вдигнал 39 между 2 падания, аз съм на 36, обмислям опити за самоубийство, тръгваме по над асфалта към паважния път щото пътеките са леко непроходими
14:25 поемаме по паветата надолу, яко, просто е перфектно за по-бързо каране само трябват очила и нещо за ушите
14:37 отклоняваме се към Бай Кръстьо и тръгваме по драгалевското
14:50 стигаме пътя и решаваме пак по него да караме, щото иначе туристи, преспи тфа-онова (а, да и едни храсти) - близките срещи не винаги са придружени с емоции като за между близки
14:57 поемаме покрай Драгалевския манастир надолу по над шосето (над означава 5-10см върху)
15:01 тия пръчове не си падат по фрирайда, но имаше едно изродско семейство в черен джип дето много ми се кефеха и на всяко пресичане на пътя с пътеката си се хилехме и си говорихме глупости
15:09 малка почивка зад станцията преди стълбите надолу
15:13 на долната чешма някви евентуално изкукали пичове правят скок, ама го правят както едно време са правили пирамиди и фараони - цялата площадка е натрупана със сняг за попивка на едно чудо дето ако го минеш с 40 сигурно ще цункаш някоя птичка на върха на отсрещната ела
съответно и тримата минахме леко встрани и само скочихме де що има стълби, с тоя сняг е като равно и мноо гут
15:20 пак на драгалевския площад и след малко разговорче с един шофьор на рейс фиу надолу
15:40 (щото пътя е мокър и пръска много зле), даже може и 15:45 сме до Хладилника, Jack кривва надясно а ние продължаваме към БАС
видяхме халето съ скоковете, това е огроооомно и скоковете са суперски
16 напомпах гумите и тръгнахме през Ю.П., минахме през едно-две по-така места ама след Витоша е просто скучно
и след малко купона свърши, сцепихме и последната останка от колектива с уговорка за събота
лично аз нямам сили иначе и утре бих повилнял, ако някой се колебае - веднага да престане, времето е уникално добро, утре вече и между Голи Връх и Алеко сигурно ще е трамбовано та може и там дори да не се бута
няква бясна диващина е горе, трябват само някакви очила за високите скорости и да имаш цял ден щото да не съжаляваш че ще се връщаш толкова скоро !