от reaper » Чет Фев 10, 2005 9:23 pm
Не смятам, че от нета можеш да разбереш акъв е човека пред теб. Все пак по-голямата част от комуникирането между двата, трима и така нататък души се заема от интонацията, тона и т.н. Е, щом интерпретирате казаното от мен по различен начин, така да бъде. Всеки има правото да смята каквото пожелае за събеседника, хората са различни. Някои ме смятат за досаден, други за приятен, трети за невъзпитан, четвирти не ми обръщат внимание. Забелязвам, че в повечето случаи оставам неразбран.
TOYAGA, съжалявам ако си ме разбрал (отново) погрешно. Това за възпитанието ми ти сам решаваш какво е според това което си прочел (мисля и анализирал погрешно). Бих искал само да те попитам в какво се изразява невъзпитанието ми и и какви трябват да бъдат задръжките ми. Бих искал (започвам да говоря любезно вече. ако ми разрешите, дайте ми последен шанс да ви покажа, че сте доста далеч от истината за мен) да ми кажеш в какво трябва да се изразят задръжките на един юноша. Поста ви се на мието място и на други, получили одобоно сарказтични отговори подправени с люти, но умело прикрити подигравки. какво би си помислил. Например в темата за политиката. Просто ми е интересно каакво мислят другите, кое се доближава до моето мнение, за да успея да го изкажа, но и защитя с факти. оставам с впечатлението, че някакси ти прави удоволствие да пресичаш всички мнения на хора, скоито не си достатъчно добре запознат (като например мен, отскоро започнахме да комуникираме така интензивно). Благодаря предварително за проведеното обяснение!
bikerider, никога не съм спорил люто и върло за това какви колчета за ХС има. Повдигнах леко въпроса (до колкото си спомням; темата е дълга), оборихте ме и преставам да споря. Пак не си ме разбрал (мамак му, толкова ли съм неразбран, твърдите, че интелекта ми не е като не тийнейджър, но или аз съм прекалено тъп за да се изкажа или съм много мистичен...). iзраза с извънземните части и ненормалността от ваша страна е изблик на невежество...отностно темата с крос кънтрито. Не разбирам от този стил, не знам как седят цените. Казах го...уфф трудно се обяснява. Както и да е, не съм искал да показвам, че съм жестоко информиран отностно тази част от мтб продъктите на пазара. Колкото и да струва това колче, не ми е притрябвало. Далеч съм от висотите на които вие карате(надявам се, че тпзи път правилно се изразих). Да, не съм пипвал такова и за това не споря. Просто ми се вижда ненормално да дадеш неземна сума за колче (ми с такова впечатление останах...за неземна), но шом дисциплината го изисква, добре. Но все още си мисля, че и едно колело за спускане може да се докара до доста голяма сума. Но както казах, не съм компетентен за ХС, за това сравнението може би изглежда малко глупаво във вашите очи. Ъ-ъ..искам само да добавя нещо: ами характеристики по адрес на която и да било майка не компрометира ли интелека и на този, които е окачествил/благословил събседника. Нищо лично TOYAGA...
NovemberCharly, в какво се изрзява проблема ми в общуването. вингаи съм си мислил, че виртуалното пространство води само до затъпяване (не коннкретизирам..да знаете преди да тръгнете да ме обвинявате) в голяма тепен и най-вече неразбирателство, конфликти и прочее. Тук общуването никога не е било истинско. Започвам да се оттеглям то този форум.
Единственото нещо, закоето съжалявам най-много е, че не можем да се разбрем на живо, да обсъдим нещата на четири (или повече очи, който желае (едва ли ще са много)). Вече предполагам ми се носи славата на невъзпитан, нагъл може би и дрън-дрън. Е, както и да е. Пак казвам, че форума не е място за такива характеристики. За споменаването на майка ми не се обиждам, показвам просто интелектуално ниво. Ако тръгана и аз да псувам падам на неговото ниво (не мога да кажа какво е то, по псростата причина, че твърде малко те познавам от форума), какво то и да е то. Извинявайте ако съм ви засегнал по някакъв начин, старая се да спазвам правилата на форума. Явно това е било от грешна интерпретация. Засега не съм забелязал да имам проблеми в общуването с хората, по приницип съм скромен човек, но имам лошия навик да показвам често гадните страни от характера си. Като например нахалството ми, което до определена степен е виновник да ме мислите за невъзпитан. Е, аз ви обещавам, че ще оправя грешката си, но това ще бъде по-скоро изненада (ако не бъде разкрита) за вас. И понеже започвам да се славя с доста лошия имидж на досадник, зле възпитани особено нагъл, ви давам паролата си: "reaper"(естествено беше друга, но я смених, защото я ползвам и на други места). Ще влизам с друг ник и ще гледам да бъда любезен, възпитан, и по-потаен (и не чак толкова конфликтен). Не съм шизофреник..
Беше ми приятно и неприятно...сега може да ме забравите напълно и да не клюкарите зад гърба ми, защото все пак щв виждам какво пишете по мой адрес (отделен е въпроса, че няма да коментирам, защото ще показвам, че съм възпитан). Ами това е. Извинявам се на всеки, който таи обида от мен, злоба пак от мен, досада, дразнение (дори породена от недоразумение).
Понеже засегнахте интелекта ми и казахте добри неща за него, доколкото съм разбрал, искам да ви питам дали имам талант за писател. Имам някои идеи за фентъзи роман. eто и някои от тях:
Преди много време, когато Хаосът още не бе спуснал сенките си над Ендивал...
Алдор уморено вдигна очи от голямата и вече пожълтяла карта върху масата пред себе си, бавно повдигна левия ръкав на бялата си ленена риза и разтърка очите си.
- Съгласни ли сте с маршрута ми?
Двамата светли елфа срещу него кимнаха с явно одорбрение. Бяха с руси коси и снежнобели кожи, високи скули и остри, изразителни черти на лицата, с дълги островърхи уши.
- Добре тогава. Утре ще тръгнем призори, инак няма друг начин да стигнем навреме в „Зеления Дракон”.
- Нaпълно подкрепям мнението ви, господарю. – каза единият вляво, след окоето отпи глътка от пивото си. – Пътят до Белостен е доста дълъг. Би трябвало да стигнем там за около ден и половина – два. Ако се случи някакси да се позабавим, знам няколко преки пътя, които биха ни спестили около четири – пет часа в най-добрия случай.
- Чудесно! – възкликна Алдор. – Двете каруци са натоварени, наех и двама войника, който да ни защитават при заплаха или нападение от разбойници. И без туй преките пътища не са много сигурни, пък и в днешно време крадците често се срещат... – по лицето му премина едва забележима тръпка, очите му се свиха и заблещукаха като чер мрамор на трепкащата светлина от масивната свещ на масата. Сякаш някаква незнайна сила или отклонение на някое от теченията се опитваше да му каже нещо. Мрачни мисли заглождиха разсъдъка му, опитваше се да отгатне какво го накара да почувства особен хлад, разсичащ, като че ли, цялото му тяло. За известно време остана замислен и втренчен пламъка на свещта.
- Господарю, не се доизказахте. – прекъсна мислите му другият елф.
- А...да, съжалявам. Исках да кажа, че ни остава само да оседлаем конете и да ги впрегнем, но смятам тази работа да оставим за утре, непосредствено преди тръгване. Не мисля, че няколко животни ще ни отнемат много време, нали? – мъжете пред него отново поклатиха глави в съгласие. – Семейството ми също ще пътува с нас, за това втората каруца е наполовина празна
- Няма порблем, господарю! Позволете ми аз да се погрижа за животните. – отново започна този, който прекъсна Алдор. – Ще се постарая всичко да бъде готово още преди изгрев слънце. Гарантирам ви! – категорично заяви елфът с лека усмивка.
Господарят им кимна, също с усмивка и поглед, от който личеше очевидно задолвоство, поднасяйки дървената чаша към лицето си.
- Наздраве! – прозвуча плътният глас на Алдор.
- Наздраве! – отъврнаха свелтите елфи.
Отпиха последни глътки от пивото си и станаха. Алдор беше висок тъмен елф. По вида му личеше, че бе доста уморен: оклюмал, с невчесана, дълга до латите права и лека коса и поглед, който въпреки услилята, които полагаше да съсредоточи, продължаваше да блуждае наоколо из нишата. Съвсем беше изгубил визията си на тъмен елф. Единствено мургавата кожа, тъмните очи и коса и островърхите уши го праве все още такъв.
Тръгвайки, господаря бръкна в джоба на панталона си, извади няколко кристала и ги търкулна до свещта. Кръчмата беше малка и с няколко разкрача се озоваха от крайната маса до прозорчето в ъгъла, на вратата. На излизане, Алдор вдигна длан се усмихна на кръчмаря. Ухилен, той отвърна на поздрава, докато разливаше питиета на другите си клинети.
Отвън продължаваше да се чува глъчта на посетителите и забавляващата ги музика, която всъщност не беше нищо особено, изпълнявана от двама местни самозванеца. Окаченият над вратата фенер се поклащаше от малкия пролетен бриз и верижката му тихичко проскърцваше. Слабата мъждукаща светлина нежно глаеше косите и лицата на тримата елфа.
- Лека нощ, господа! Вървете сега и се наспете, утре ни чака тръдно и изморително пътуване. Преди зазоряване ме чакайте пред дома ми. – рече Алдор и се прозина дълго.
- Лека нощ и на вас! – пожелаха светлите елфи. Между другото те бяха коларите, които тъмният елф беше наел за предстоящото си пътуване. Казваха се Елебрант и Белорфил, познаваха се с Алдор отскоро, но въпреки това, той им имаше доверие. Бе чувал за честите им пътувания и можеше да се каже, че имаха доста опит в това отношение. Освен това познаваха пъищата на Княжеството като джоба си. Това личеше от уверения вид, който придобиваха стане ли въпрос за пътуване и всичко останало, свързано с работата им, като оседлаване на коне напраимер. Сега господарят ги беше взел на работа, с надеждата, че ще го отведат сигурно и безпрблемно там където трябваше, за неголяма сума. Самите те бяха скормни хорица, сърдечни и дружелюбни, не искаха много.
След като се поздравиха, стиснаха ръце и се разделиха, всеки от тях поел по совя път към къщи. Скоро нежната черна пелерина на прохладната нощ обгърна силуетите на двамата каруцари. Тъмният елф остана сам (?). Постоя няколко минтуи облгнат на постоиззиданта стена от сив гранит стена на ханчето. Беше доста развълнуван, въздъхна, обърна се и се запъти към дома. Небосклонът бе обсипан с безброй блещукащи като малки бисери бели звездици; наоколо из спокойната нощ прохладен ветрец ноцеше свежия аромат на разцъфтели липи...
Има някой работи, които не са оформени, но искажете мнението си. Името на героя се чете с ударение на "А". Е, ако стане така, че го издам, няма да очаквам да се радва на голяма популаярност сред вас...но...Явно каквото посееш, такова ще пожънеш (макар и грешно интерпретирано да е посятото, след това). малко дълго стана, но прощално е все пак...
Follow the Reaper
пишете на кирилица!